Т Р И Ф О Н     Т Р И Ф О Н О В

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

 

 

 

Т   Р   Ъ   С   Т   Е   Н   И   К

 

 

Р  У  С  Е  Н  С  К  О

 

П  Р  Е  З

 

В  Е   К   О   В   Е   Т   Е

 

 

ІІ  ч а с т

 

1 8 7 8    2 0 1 1

 

 

 

 

 

 

ОБЩЕСТВЕНО –  ПОЛИТИЧЕСКО

КУЛТУРНО – ИСТОРИЧЕСКО

ИЗСЛЕДВАНЕ

 

 

 

 

 

 

2 0 0 7 – 2 0 1 1

 

 

 

 

 

 

В Ъ Р В И   

Б Ъ Л Г А Р И Я

О С В О Б О Д Е Н А

 

ПО ПЪТЯ КРИВОЛИЧЕЩ

С  Л О  Ж  Е  Н

ОСЪЗНАТ  И  НЕОСЪЗНАТ

 

С   Н А Д Е Ж Д И   И   О Ч А К В А Н И Я

    

 

 

Т Р Ъ С Т Е Н И Ч А Н И

 И

 Т  Е

КАТО  РОДИНАТА

   П Р Е Д И З В И К В А Т

С В О Я Т А

С Ъ Д Б А

 

СЪС   СВОИ   ИЗМЕРЕНИЯ

    

 

 

 

 

 

 

П Р Е Д Г О В О Р

В познатия ни от първата книга на това изследване тон и начин на изложение продължаваме сложния маратон на изследването на миналото, настоящето и бъдещето на Тръстеник и на Тръстеничани.    Предизивикателствата на Съдбата за тях и за региона в тази част на изследването се поместват в измеренията на съществуването на Третото българско царство   на Дунавска България, както и в колоритните  проявления на демокрацията и на републиките, родени от тази демокрация.

Маратонът е сложен, изпълнен със събития и дати, с личности и съдби, с измерения и процеси / национални и регионални/ – и, главно за Тръстеничани, – Тръстенишки!

       Сложен и  труден беше въпросът за избор на схема и система за разглеждане и изложение на събитията, фактите и процесите. Известният за академичните изследвания начин не удовлетворява и ненужно разпокъсва проблемите по отделни въпроси. Тук особено място и въздействие имат регионалните параметри на съществуване. Освен  това измеренията на развитието на Тръстеник и на Тръстеничани са така преплитащи се с националните и с регионалните, че извънредно трудно се поддават на плавно и непринудено осмисляне и прегледно изложение при писане. Културата, културното развитие – обогатяването и еволюцията на съзнанието на Тръстеник и на Тръстеничани в широкия смисъл на тяхното съдържание и изява – са водещият жизнен показател в неговите духовни, ментални и икономически параметри. Човешкият потенциал като тръстенишка идентичност на формиране и развитие е типичен и познат, но в своята конкретност представлява интерес за днешните и за бъдещите поколения. А етническият модел в неговото формиране и съществуване вече век и половина заслужаваше и имаше, – заслужава и има и днес, – особено внимание като национален и местен проблем с неговите исторически предопределености  и еволюционни задачи.

Въпросите на вярванията / По-точнона религиите! / и на Вярата също имат определящо значение в жизненото поведение и култура. Съзнаваме ясно значението им  за духовното развитие и еволюция и чрез регионалното им и местно проявление. Особено е важно при това много ясно да се осъзнава разликата между вярванията и правилата, предопределени от упражняваната религия и вярата като еволюционно достижение и цел на личността. Освен това – вече напълно съзнателно и убедено трябва да се знае, че религиите, упражнявани на нашата планета, са спускани на човечеството от Висшия разум – Космическия разум – Бог  през различните векове с цел подтикването и подпомагането на развитието в Духовното област. Тя е важната!!!

Както и в първата част на книгата, и тук ще подчертаем, че живеем в ХХІ век и че въпросите на етническата принадлежност и на историческото минало на етносите не могат да бъдат повод за незаслужен срам или за неподплатена и самовлюбена гордост. Глобалните  проблеми  на Света и на Човечеството и приоритетите на България са други!!! А що се отнася до ЧОВЕКА, – ЗЕМНИЯТ ЧОВЕК!, – през новия ХХІ век той има важна еволюционна задача!!!

Като сериозен елемент и съпътстващ проблем в Тръстенишкото развитие смятаме ролята и мястото на водещите личности – като  индивидуална храктеристика или политическа насоченост. Водещите личности съществуват и се развиват в познатите дадености на общонационалното и регионалното: княжество, царство и република; капитализъм и  фашизъм, комунизъм и неокапитализъм;  селски бунтове, войни и 5-ти пехотен Дунавски полк, криво разбрана демокрация... Те, личностите, имат в общата си характеристика явното функциониране или виртуалното присъствие в осъществяването и консумирането на държавната или местна власт. Въобще властта като стремеж и проявление, като използване или съпътстващо  развитие на самолюбие е доста интересен  комплексен критерий. Властта като необходимост и болест e и съставна част на  различните учения. Тя крепи изминалите в еволюционното развитие на човечеството твърде познати ни общества... Особено  разнообразен и пълен арсенал от личности,– признати и непризнати, случайни и предопределени, велики и нищожни, – излъчва отдавна човечеството. Водещите личности и употребената власт, изиграната роля, са довели обществата и човечеството до днешната  им степен на развитие по континенти, по региони и страни, по селища –  малки или големи, по партии, по организации и сдружения. Особено е значението на Водещите личности, изпращани от Космичния разум в различните сфери на обществено-икономическия или политическия, в културния  или духовен  параметър.

Поколенията,  обществените формации имат и излъчват своите водачи. И Тръстенишкото пространство е имало свои и наложени водачи. И Тръстеник има своите властолюбиви, – умни или посредствени, – личности-водачи. Характеристиката им в изследването смятаме за полезна! Тя ще подпомага мисълта на Читателя. Освен това тези характеристики са необходим елемент на съзнанието в процеса на настоящо или бъдещо поведение на избраниците на Съдбата. Те, – избраниците през ХХІ век, – имат особени задължения и отговорности!

Специално място в изследването определяме на 3 март като национален празник. В Освободена и Независима България властолюбивите и властващите трябва да имат ясна представа за същността на отхвърленото робство, за ролята и значението  на Независимостта и Свободата.

Трети март е националният ни празник – БЪЛГАРСКИЯТ СВЕТИ ОЛТАР! Критерий  за гражданственост и гражданско поведение. Той е ден  за поука от урока на Съдбата. Честването му е за размисъл за смисъла и значението на  ДЪРЖАВАТА   и  на  ЖИВОТА.

 

И в тази, втора част на изследването, тонът на изложението  представлява своеобразен колорит от научно-изследователска основа и есеистично-патриотични момeнти, даващи място понякога  на художествеността и на лично преживяното и видяното от пишещия.. Целта на този конгломерат е обхващане на различните нива на голямата читателска аудитория и даване на възможност на повече хора да са в непрекъснат допир с проблемите на Тръстеничани в тяхното развитие във времето и пространството. Ще подчертаем и тук, че това е взаимстван начин, приет като метод определено съзнателно, въпреки очакваното критично отношение на любителите и привържениците на утвърдени канони и закони в литературознанието и писанията. Съзнаваме, че можем да бъдем неразбрани от някои техни представители, които в потока на критичността си могат да забравят за същността на изследването с неговите факти и изводи. Начинът на изложение, езиковите и стилни волности не изразяват порастнало самочувствие или самовлюбеност. Напротив, задачата ни, дългът и отговорността ни  пред Тръстеник и Тръстеничани са водещите принципи и отношение.

Що се отнася до изразността на думата, фразата, – езика на изложение, – сме се старали да бъде запълнен и с допълнително  обемно и качествено съдържание, достъпността на което предполага наличието на различни нива и степени на възприемане  и осмисляне. Това, разбира се, не ще попречи на масовия читател да обхване и да възприеме тръстенишкото развитие.Освен това  подчертаването на отделни думи, изрази, мисли и текстове  чрез възможностите на компютърната графика, съчетани с пунктуационните възможности в правописа ни, цели  подпомагането мисълта на Читателя и по-лесното възприемане на предлаганите мисли и факти.

Книгата има също така отговорната задача чрез добре подбрани по съдържание и оформени по насоченост приложения да води мисълта на Читателя към верни и точни заключения, изводи и отношение към живота на Тръстеничани. Собствено изграденото виждане и заключения на Читателя разглеждаме като своеобразна  награда за усилията и старанието ни. Приложенията са разнообразни и плод на продължителна събирателска и синтезираща дейност. Използването на документи в оригинал, доверяването на ценни изследвания и материали са водещ принцип в подготовката на приложенията. От друга страна – все още битуващите предания, несподелени досега, знания за реално осъществени действия, постъпки и преживявания – също намират своето място като отправни моменти-изследвания в частното, за частни и общи заключения.

Като ръководен критерий на изследването беше и чувстването на проблемите на Тръстеник и на Тръстеничани в сложния им процес на развитие. Като продукт на непрекъснтото си развитие в рамките на глобалните процеси на еволюцията те заслужават внимание. Тяхното разбиране и обяснение вече трябва да се чувства и разглежда в рамките  на световното проявление на живота на Земята. Тръстеничани са граждани на света чрез радио, телевизия, интернет! Те и като потомствени поколения реално живеят в различни кътчета на планетата. Не са им чужди и  мировите проблеми и процеси!

Естествен завършек на изследването са вижданията, тенденциите и обемността на параметрите на бъдещето на Тръстеник и на Тръстеничани. Изводите и перспективите  са достатъчно предсказани или очертани от различните аспекти на развитието. Нашите виждания и изводи са изживяна болка, засилен интерес, много добре обмислени, оптимистични  или тревожни предначертания. Всичко това е плод на допълнително запознаване  с тенденциите за развитие на страната и света. Това бяха непрекъснато пламтящи  въпрос и отговор, парещи съзнанието, предизвикващи търсенето в реалното и в иреалното, проникващи в необятността на пространството и времето, разбиращи относителността на научното   вникващи  в същността на живота.

Това изследване е плод  и на безкористната  и всеотдайна готовност за помощ на Тръстеничани. Това са любознателни патриоти, отговорни общественици, всеотдайно прегърнали идеята за запазване на паметта на Тръстеничани и обладани от любовта към рода, към родното място и към Родината.

Длъжни сме с особена благодарност да подчертаем значението на целенасочената проучвателска и събирателска дейност на дългогодишния библиотекар и читалищен деец, – изтъкнат краевед на Тръстеник, – Георги Цанев Ангелов. Неговите материали и излезли книжки способстваха за по-успешното обхващане на обемното историческо и реално съдържание на живота на Тръстеничани след Освобождението. Разбира се, гледната точка, подходът на изложение и отношение са друг въпрос – въпрос на мирогледната и философска основа или на достигнато равнище на еволюционното мислене  и съзнание.

Периодът след 2005 година е важен и отговорен за развитието на цивилизацията на нашата планета Земя. Настъпиха последните години от извършващия се еволюционен скок и за хората, и за планетата Земя. Има какво да споделим и го споделяме, защото Космичният и Висшият разум, както и многобройните техни представители край нас и сред нас отдавна ни го преподават, водейки ни по пътя на Истината чрез еволюцията. Отговорността е твоя, Драги Читателю! Пътят ни е общ, но всеки има своя пътека, пълна с изпитания и растеж!!! 

 

               

 

 

 

 

 

 

                       ТРЕТИ  МАРТ  – НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК

 

                                       ОЛТАРЪТ   НА   БЪЛГАРИЯ

Трети март!  Националният празник на България!

Признат и тачен сред многото български празници: официални и религиозни, световни и регионални, случайни и семейни !

Трети март е издигнат на особен пиедестал! Менят се поколения и времена. Измеренията на значението и паметта остават. Осмислянето продължава!!!

133 години поколения българи участват в отбелязване на годишнините чрез събрания, митинги, тържества, възпоменания и чествания.

133 години поколения български свеждат глави в знак на признателност и обкичват с цветя паметници и паметни места. Звучат речи, слова, стихове, песни – от възрастни и от деца.

133 години !..  Годините се редят и отминават. Същността на боевете, на подвига избледнява като реален факт. Отбелязват се все по-често  заслугите на растежа на обществото, на партии и ръководства  за да се вместят и те като решителни реалии…

133  години! Честванията все по-реално се провеждат  ден, дори два преди това в по-малките градове и по села. Денят придобива значението на почивния, на неделния ден… Разликата е че често има и обществена софра… Денят на Освобождението – 3 март:  все по-често само наблюдаме по екраните на телевизорите или слушаме по радиото как се празнува в големите градове… Слушаме много познати и повтарящи се думи или високопарни слова…

Да! Избягва същността и избледнява съзнанието!

Трети март!  Какво е той?!  Ден на Освобождението или на Свободата?!! Ден на признателността?!! Към кого и за какво?!! А защо е било робството?!!...

В отговорите се обединяват в едно – и поуката от снопа с пръчки на кан Кубрат, и Волжска България, и богомилите от Х век, и  Византийското робство, и грешките на Шишмановци, и  турското робство... В отговорите като по-близко и познато вибрира мисълта и зовът на Паисий Хилендарски, изправя се пред нас непознатият ни все още  „образ невъзможен – на тъмна епоха син бодър, тревожен”  на Георги Сава Раковски, гледат ни сините очи на все още  недостатъчно осъзнатия от нас  Апостол на Свободата – Васил Левски... В отговорите пулсира  и обичта към живота  и самопожертвователността на опълченци, руси, българи ,....

Отговорите са много! И все верни, точни и необходими. И всички те водят към общото за осъзнаване: Трети  март  е ден на Възраждане на нашата Дунавска България след 500 години робство, за да може да тръгне тя като държава, а народът и като нация, по пътя към Свободата .

Да! Свободата! Има разлика между  съдържанието на понятията „Освобождение” и „Свобода”... Има!  И то – голяма! Освобождението е реален физически и духовен процес, а Свободата е постигнато състояние на Душата и на Духа.* Освен това параметрите и съдържанието им са различни.

Трети март е своеобразен фокус, обединил историческите уроци за Българите. Той ни е подарен от Съдбата за да стане за нас – за поколенията след Освобождението: вече минали – настоящи – бъдещи – СВЯТ ОЛТАР   и  СВЕЩЕН ДЕН.

Олтарът е най-свещеното място във всяка църква, във всеки храм. Свети мощи там лежат! Олтарът е символ на  вяра и любов – на упование. Той сгрява и обединява човешките сърца. Пред него се коленичи и със сведена глава се изговарят искрени слова. Пред него дъхът замира! След това със свещ в ръката безмълвна е човешката душа... После с поглед вперен напред към пламъка трептящ, горящ –  душата възприема  увереност и сили и с дух тих, спокоен човекът-ученик поема пак към житейското училище. . .

Такива чувства, мисли и вълнения трябва да ни изпълват в деня на националния празник! Затова трябва да се празнува точно на Трети март и едновременно от всички българи!!! Това е ден свещен! Ден за размисъл и разум! Всяка година, всички поколения – отново и отново да осъзнават същината на робството, на Освобождението, на Свободата. Всяка година да помъдряват!!! Всяка година да се докосват и доближават до същината на Живота!

Всяка година, всеки един от нас трябва да добавя поне малка частичка знание и мъдрост. Затова сме дошли тука на Земята!

Твърдо сме убедени, че тук от решаващо значение е и ролята на водещите личности. Те затова са водещи и оторизирани с власт и възможности. Преди да поемат този отговорен жезъл те предварително трябва да са наясно  с параметрите на отговорността си и със задачите си на всеки един етап от развитието на страната, на личностите, които водят и ръководят – за които отговарят! И като че ли напук: все повече случайни и самовлюбени умници, все повече партийки и обединения, целящи разединението на народ и народностни сили и възможности, все повече  замъглени погледи и съзнание от бизнес, от охолства, от самовеличаене и разврат в широкия смисъл на думата...

Накъде сме се запътили така? Накъде вървим с тази хаотичност, превръщаща се в наша отличителна черта!!!

Своето не тачим! Чуждото не харесваме... На чуждото се кланяме... Родината и народа си зарязваме!  И какво ли още не!

А вървим вече 133 години след Освобождението... Вървим и осъзнаваме все със закъснение... Два пъти вече тръгваме  към Европа, изпитахме сладостта на царизма, на капитализма, на фашизма, на комунизма и сега се радваме на криворазбраната демокрация....   Какво изобилие от изпитания и учене, от уроци и наказания, от помъдряване и развитие... Вълните на времето и днес ни люшкат  все по-силно и почти неуправляемо...

Изпитания! Изпитания!  Изпитания!... Те минават и отминават – уроците остават!  Но се губи време, губят се жизнени сили! Губи се жизнен кредит... А ние, – БЪЛГАРИТЕ!,  – ИМАМЕ СВОЯ СВЕТИ  ОЛТАР!  Той ще ни помогне, ако осъзнаем същността на Игото и на Робството, цената и значението на Освобождението,  съдържанието и перспективите на Свободата. Особено сега, – през ХХІ век, когато Човечеството е достатъчно умно, достатъчно въоръжено с културен арсенал за миналото си и бъдещо еволюционно развитие, – не е необходимо физически да се премине през предначертани други изпитания-уроци. Ние днес сме зависими от много неща: закони и правила, партии и правителства, богаташи и апаши, желания и жени... – като необходимо добро или зло... Какъв богат арсенал от осъзнати и неосъзнати зависимости! Кога и дали е възможно да се освободим  от тях?!! Щем – нещем: Трябва!!!  Не живеем тук, на Земята, за да бъдем техни вечни роби!!!

Трети март! Периодическото и ежегодишно все ново и ново осмисляне ще дава нужните плодове. Необходимо е желание, старание и съзнателно мислене и учене!

Ние, – Тръстеничани!, – също имаме правото и задължението да участваме в този общобългарски процес. Ние, – Тръстеничани!, – не трябва да забравяме, че живеем  сред паметни и исторически места, където се е отстоявало правото на българите да си възвърнат държавността.

Укрепената позиция ТРЪСТЕНИК – МЕЧКА реално и виртуално съществува със своите паметници, паметни места, местности. Те са за да зареждаме нашето съзнание с вяра, с надежда и с  мъдрост!

Трети март! Изживяването всяка година и за нас, – Тръстеничани, – ведно с цялата страна,  трябва да е КОЛЕКТИВНО и едновременно с това да  е СТРОГО ЛИЧНО! Жизненото поведение трябва да е над етническата принадлежност, а съществуването ни  – да е като на граждани на СВЕТА, живеещи през  ХХІ век!

                 

             * -РЕЧНИКОВА И ЕТИМОЛОГИЧЕСКА СПРАВКА

І. Съвременен  тълковен речник на българския език с приложения. 1999 – 2000 г.,Абагар, ООД, В.Търново, Ст.Буров, В.Бонджолова, М.Илиева, П.Пехливанова:

        стр.273  ИГО ср., само ед. Робство, гнет;

        стр 779  РОБ  м.. 1. истор.– Безправен човек,който се купува и продава като стока;  2.Потиснат, поробен от чужда държава човек; 3. пренебр.Безволев човек,... ;  4. Пленник; 

        стр. 780  РОБИЯ ж., само ед. Робство;

                        РОБОВЛАДЕЛЕЦ м. Собственик на роби;

                        РОБСТВО ср., само  ед.  Състояние на роб; робуване, робия, иго;

        стр. 556  ОЛТАР  1. Източната част на православна църква, отделена с иконостас; 2. преносно – Жертвеник;

        стр. 570  ОСВОБОДИТЕЛ  м. Човек или група хора, които освобождават;

                         ОСВОБОЖДЕНИЕ  ср. Освобождавам;

                         ОСВОБОЖДАВАМ 1. Ставам свободен, имам  свобода; 2. Ставам свободен, независим;

        стр. 805  СВОБОДА ж. 1.спец., само ед., във философията: Възможност на отделен субект да проявява собствената си воля; 2. само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер; 3.Възможност да се извършва нещо без ограничения;

                        СВОБОДЕН прил. 1. Който има свобода;     независим; 2. Който не е забраняван или ограничаван; 3. Който е на свобода, не е затворен.

          ІІ.  Старобългарски език. Текстове и речник. НИ, С , 1976 г., Стоян Стоянов, М. Янакиев:

        стр.140  ИГО ср. Хомот, ярем;

        стр 204  РАБЪ м. Роб, слуга;

        стр.207  РОБЪ м. Роб;

        стр 175  ОЛ/Ъ/ТАРЬ м. Олтар;

        стр 208  СВОБОДЬ прил.Свободен;

               СВОБОДЬНЪ прил.Свободен;

               СВОБОДИТИ  Направям някого свободен, освободя

               ІІІ. Църковнославянска граматика и речник на църковно-славянския език.Синодално издателство, С, 1051 г.:

        стр. 192  РАБА, сж. – рабиня, робиня, слугиня;

                     РАБИТИ, гл. Заробвам, подчинявам;

                     РАБЪ, см. – раб, роб, слуга; син; младеж; ученик;

   стр. 171   ОЛТАРЬ, см./ лат./ – високо място, част от храма;

  стр. 174   ОРЕШАТИ – отвързвам, развързвам;    освобождавам;

   стр.  198  СВОБОДИТЕЛЬ, см. – освободител;

                      СВОБОДИТИ,  гл.. – освобождавам;

                      СВОБОДНИКЪ, см. – свободен човек, свободник;

          ІV.   Словарь русского языка. Гос.изд. иностранных и национальных словарей.М, 1963:

        стр.  231  ИГО, ср. Угнетающая, поробощающая сила. Иго рабства;

        стр.   628   РАБ, м. 1. ... человек, лишенный всех прав и средств производства, полная собственность владельца,...  ; 2. вообще – зависимый, угнетенный ... человек; РАБОВЛАДЕЛЕЦ, м. – собственник рабов;

   стр.   22    АЛТАРЬ, м. 1. главная, восточная часть церкви; 2. перен. – жертвенник;

        стр.    449   ОСВОБОДИТЬ 1. сделать свободным;

        стр.  615 СВОБОДА, ж. 1. в философии – возможность проявления  субъектом своей воли в условиях осознания  законов развития природы и общества; 2. независимость, отсутствие стеснений и ограничений.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 8 7 8         2 0 1 0

 

И З М Е Р Е Н И Я Т А

 

С  Л  Е  Д  В  А  Т

 

С  В  О  Я     Х  О  Д

 

В    

 П  Р  О  С  Т  Р  А  Н  С  Т  В  О  Т  О

 И  

В  Р  Е  М  Е  Т  О

 

 

 

***

 

                                    

И  З  М  Е  Р  Е  Н  И  Я

 

Н  А  Ц  И  О  Н  А  Л  Н  И  

Т  Р  Ъ  С  Т  Е  Н  И  Ш  К  И

   Ж  И  Т  Е  Й  С  К  И

   И  С  Т  О  Р  И  Ч  Е  С  К  И

 

Я  В  Н  И

  Е  З  О  Т  Е  Р  И  Ч  Е  С  К  И

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Я  Т 

  З  О  В  А  Т

 

 

                          

 

 

 

 

 

               

      Н А Ц И О Н А Л Н И    И З М Е Р Е Н И Я:

 

*  Княжество –Трето българско царство – Народна република –Демокрация – Към Европа – Вяра и Държавност.

*  Възстановена държавност – Пети пех. Дунавски полк – Бунтът през 1900 година – Септемврийското въстание през 1923 година – Военно-фашистки преврат през 1934 година – Първата народна република след 9 септември 1944 година – Втората народна република след 16 май 1971 година – Третата република след 13 юли 1991 година – Пътят към НАТО и Европейския съюз  от началото на ХХІ век. 

 

 

 

 

  

 

 

                Т Р Ъ С Т Е Н И Ш К И    И З М Е Р Е Н И Я:

*   Следосвобожденско формиране на обществения живот.

*   Формиране на облика на родовата панорама.

*   Етническият състав в развитие.

*   Жителите на село Тръстеник.

*   Участие във формирането и бойния път на 5 пех. Дунавски полк.

*   Формиране и параметри на политическия живот в селото.

*   Образованието, науката и културата като процес.

*   Материална култура и икономическо развитие.

*   Водачите на Тръстеничани.

*   Еволюционни и инволюционни процеси.

 

 

 

 

 

 

 

                  

 

                   

ОБЗОРЕН ПРЕГЛЕД И ОЦЕНКА

 

1 8 7 8             2 0 11

 

                          Години...

                                                                      О бщества....

                                                                       Развитие....

        

         Дълъг е изминатият път от Родината и от Народа ни през този период. Годините следват една след друга. Изпитанията връхлитат все по-големи и по-големи. И, – Най-важното!, – отговорни!!!  Материалната култура се умножава и все по-здраво обхваща съзнанието... Редуват се Добро и Зло, Полезно и Необходимо, Очаквано и Неочаквано, Познато и Непознато, . . .

         Тръстеничани изцяло изпитват колоритността на повратностите. Тръстеничани изцяло изпиват чашата на съдбата си по време на тези повратности и то като една от многобройните клетки на Националния организъм и на държавното развитие.

         Пътят на Родината ни през този период, изпитанията на Тръстеничани в този поток от време на съдбовни зависимости преминаха през Първоначалното натрупване на капитала и Третото българско царство, през Демокрацията и Терора, през Надеждата и Устрема. Изсипаха се един след друг капитализъм, фашизъм, социализъм и комунизъм, неокапитализъм. Дойдоха и трудните демократични напъни и промени. Не ни отмина нито Варшавски договор, нито НАТО. С порив участвахме в Съвета за икономическа помощ. Европейският съюз сега ни е омагьосал със своята ученост, очакване и перспективи и ние с отворени уста слушаме изпращаните ни отвреме-навреме наставници и  учители ...          Всичко това e съпроводено и се съпровожда в рамките на световното и национално развитие с интересни събития и резултати. Променяха се съдби, развиваше се съзнанието, растяха и си отиваха със своите уроци от живота поколения след поколения. Периодът, – значително дълъг  според земните измерения на времето, – определи чрез Съдбата на различните поколения много изпитания и вълнения . . .

Много промени в съзнанието и в поведението се случиха закономерно и   неочаквано, а осъзнаването им чак днес започна да става реалност. Правдата като съпътстваща илюзорност на времето все още се дели на голяма и малка, на мечтана и мамеща, на далечна и близка... И всe излиза относителна и... – разделяща!

И като че ли нарочно, но напълно закономерно: първите поколения след Освобождението, извършили своето, не можаха да видят съдбата и изпитанията на сегашните. Само единици от тях живяха по-дълго за да успеят да предадат на следващите непреходното като памет... А днешните поколения узнават или тепърва ще узнават за живота, за уроците и мъдростта от тях – от първите. Започнаха да търсят и четат от безкрайно многото вече документи и изследвания, да научават същността на многобройните все още устни предания за невероятните изживявания на растежа. Много от документите са все още грижливо пазени или безотговорно забравени, но запазени в библиотеки, ракли и тайни места. Докосналите се до тях им се чудят, дори се възхищават или пренебрежително ги отминават, махвайки нехайно с ръка, неосъзнали значимостта на повратностите на изминалото време.

А всеки обществен строй и всички поколения имаха своите идеологии, своите водачи, своите надежди и разочарования! Каква колоритна съдба на изпитания и на еволюционно развитие! И уроци – все още неосъзнати! И емоции, чувства и поведения – все още непризнати за правилни или нужни! Потокът на историческото развитие диктуваше и диктува своето: вечното противопоставяне на Доброто и на Злото в широкия и в езотеричния смисъл на думите. А кое е било добро или зло?! А кое е било необходимо?!...

Но винаги е имало желана и очаквана надежда: Надежда за материално благополучие и Надежда за справедлив обществен строй!

Надежди! Надежди! Надежди!

Очаквания и разочарования . . .  

И нови пориви на поредните носители на виждания, на идеи и на поведение.

Съзнанието също се менеше . . . Дори достигаше в определени моменти на порив и откровение до необходимото за правилното развитие . . .  И все нещо не достигаше или световното развитие и хегемония не го позволяваше! Преминахме през войните за национално обединение, през Първата и през Втората световни войни. Преминахме през Земеделското управление, през фашисткия ред, през комунистическата законност, през демократичните права и свободи!!!  И Правдата все не идваше и не идваше! Вечно зависими и онеправдани народните маси справедливо негодуват чрез цял арсенал от изпитани и неизпитани средства. Негодуват и... – с настървение и днес гласуват за поредните си избраници, оторизирайки ги с власт и с възможности. А те, избраниците, са все още далече от необходимото ниво на достигнато съзнание за същността на живота. Те все още  не са разбрали и  не познават истината за Свободата. Те все още не са вникнали в същността на вижданията и делата на Апостола на Свободата! Те даже и в изборните месеци и дни, противопоставени един на друг, съзнателно и несъзнателно разединяват народностните сили. Те, избраниците, поели пътя  на властта, бързо яхват собствения си интерес и препускат често към алчността, развявайки знамето на законността... И боледуват!  Боледуват – от власт! Цели потомствени поколения вече, – и в  България, и в Тръстеник!, – носят в себе си тази зараза!

Всичко това се случваше и се случва в условията на икономическия растеж и на научно-техническата революция. И като че ли все по-зависими ставахме от техните постижения! И губехме най-рационалното зрънце в човешката душа и в поведението си!

Вярата! Разбиранията за нея се променяха и превръщаха в показен ритуал или в забрана и  отреченост, а ширещото се самочувствие на егото променяше параметрите си и параметрите на Вярата според стремежите и достиженията на носителите си. Материалното съзнание все повече се вдървяваше: все повече вярваме само на богатство и охолство, на собствено благополучие и егоистично поведение, на химерни идеи и  на пътищата за реализирането им...  Изстискваме и ограбваме Природата, насилваме нейните възможности и предназначение, заграбваме непрекъснато като собственост Земята и богатствата и...

Настървението е голямо!!! А оня въпрос:”Кои сме ние?”.  А следващият:”Защо сме се родили”, А следващите въпроси?!...  А отговорите?!

Инцидентно се сещаме...  И в напъните си да отговорим – се отказваме!!!

Така живеем! Така си мрем! Неразбрани, неразбрали, уплашени и страхливи! Уплашени и страхливи, когато ни притисне болестта или старостта, нуждата и неволята, страданията и несгодите . . .  Викът за помощ е отчаян и неосъзнат. Примирението е честата ни реакция, позната ни от заобикалящия ни животински свят или от прекомерно далечното ни минало. . .

И макар че изследването започва да прилича в тона си досега на философско-есеистична творба, ще си позволим изпреварващо да подчертаем ролята и значението на периода от 2005 до 2012 години за Тръстеник и за Тръстеничани, за българите и за света! . . Но, в края на изследването повече за това!

Време е за анализа на развитието на Тръстенишкото общество и на Тръстеничани с техните изживени и очакващи ги съдби. Време е да покажем тяхното културно, – Материално и духовно!, достижение като непрекъснат процес след Освобожението... Та чак до наши дни!

 

 

 

 

 

 

 

 

І

ПЪРВИТЕ СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

/ 1878    1900 г./

Глава І.  Животът продължава!

1878 година!  Трети март!

България е вече Освободена! Държавността и е възстановена и тя  тръгва  по пътя на своето трето съществуване като Дунавска България.

Тръстеник и Тръстеничани, освободени на  29 юни  1877  година /стар стил/    11 юли 1877 година / нов стил/,   на 3 март 1878 година  вече наистина  са свободни от робско и военно ежедневие.

А какво е за тях Свободата?!

Облекчение ...  Радост ... Очакване ... Задължения ... Нови изпитания... Надежди и свободно развитие ...

Всичко това  е усещане за реалност и перспектива! Всичко това  е нагласа  за нов и по-различен живот.

Изпитанията на робството са отминали, но са все още близки за съзнанието и на Тръстеничани като спомен и като остатъчност в мисли, действия и постъпки . . .

Изпитанията на войната, – Освободителната война!, – са вече на привършване. Гъмжилото  от войски на Укрепената позиция източно и западно  от Тръстеник – вече го няма. Не ечат гърмежи, не препускат коне, не се движат обози с боеприпаси, няма стонове на ранени, братските могили край и в Тръстеник се подготвят за поставянето на паметници...  Настъпва едно безвремие и пустота: ежедневието е изпразнено от станалото привично присъствие на войната...  Радостта и еуфорията от Свободата тук не са като в току-що освободен район в България. Около Тръстеник: Тръстенишките поляни и ниви източно и западно от селото – са почти пусти, но са осеяни  от оръдейни и войскови окопи и траншеи, от изровени ями, от остатъци  от военно снаряжение, патрони, гилзи ...

Отдалече се виждат паметните места, които са новото в по-нататъшното и бъдещо ежедневие. Те са като цена и равносметка, като признателност и задължение, като надежда за правилно научен урок ...

Местностите Шипка, Табята, Мазътърла, Лагера, Мешеджика,  Баш чешме, – като стари и нови топоними имат вече друго семантично и житейско значение.

Братските могили: Големият паметник, Старите гробища, Лагера, Кара чешме, Кривата махала, в бъдещия двор на Тодор Кулчев,... белязани по-късно с дървета, горички, паметници – опасват центъра на селото. Символично държат будно съзнанието...

Отделните гробове и паметни места: в двора на църквата,  край Панталеевото лозе, зад бъдещата община и музей,... – допълват чрез своето присъствие картината на бившето фронтово селище, дават своята окраска на параметрите на Тръстенишкото обществено съзнание и ежедневие!

Руските войски напускат селото... Отвреме-навреме профучават  конни куриери... И – затишие...

„А сега – накъде ?!. Какво ни очаква ?!.” – звучи в съзнанието на Тръстеничани. Мисълта търси, очаква неизвестното като  надежда и ред. Ред, който да канализира  времето и пространството на продължаващия живот. Време е животът и тук, в Тръстеник, да навлезе в нов и мирен трудов ритъм ...

Пролет е! Пролетта на 1878 година! Тя е, която  отприщва силите, канализира мислите и действията.

Стягат се колите и каруците. Подготвят се семената. Селото постепенно оживява...

Новата власт в селото е позната и непозната. Познатият като назначен кмет още по време на войната селски първенец Григор Иванов Дошков продължава дейността си, но вече в нови  условия и с по-отговорни и трудни задачи.

Всичко постепенно идва на мястото си: това чудо,– ЖИВОТЪТ!, – не е от вчера и днес! Животът в Тръстеник продължава!

Животът продължава  със своите нови изпитания и поуки. Какви ли  други още, – Нови!, – очакват виделите и изпитали толкова много Тръстеничани?!!

Нека да проследим заедно изживяното от тях! Има какво да научим за миналото ни, има над какво да се замислим. Ползата ни ще е поуката от житейското поведение, изживените трудности и натрупаната мъдрост.

 

Глава ІІ. Ехото от войната!

Животът в Тръстеник през периода от 03 март 1878 година до 1900 година закономерно и предначертано има, – ПОД  ЗНАКА НА СЪДБАТА –,  вълнуващо продължение. Той е изпълнен  с изненади и трудности, с постижения и радости, с лишения и загуби – с придобити знания и развитие. И през този период от съществуването на селото и на Родината той тече по своята спирала и води през Сегашното към  Бъдното.

Неразделна част от този път през периода непосредствено след Освобождението са ежедневните спомени и реално-виртуалното присъствие на военните дни. Оживените разговори и вълнуващи разкази за лични наблюдения и участия, за преживявания и трудности, за възхищение и очаквания – са ежедневна мисъл и спомен и незатихваща памет през земните им дни.

Напътствено-задължаващи и ценни по своето съдържание предания за онези  близо осем месеца  или точно 235 дни реално присъствие на Тръстеник и на Тръстеничани в кипежа на военните действия на Русчушкия отряд...  Особено на неговия ляв фланг – от 26 юни/ 08 юли 1877 година – до 19 февруари/ 03 март 1878 година. Те  не могат да бъдат забравени така безотговорно и бързо. Те са били съдбовна част от живота на възрастни и подрастващи поколения. Вълнуващо е било да ги слуша човек! Особено за по-младите и за децата. За някои от слушателите всичко е било мимолетно вълнуващо преживяване. За други – ставали постоянен спомен за по-дълго време. За отделни единици и определени личности – разказите, разговорите и преданията  оставали в съзнанието като живо и будно преживяване. Тяхна е била задачата и жизнено необходимото желание и убеждение да предават и препредават живо и детайлно спомените, превръщайки ги  по този начин в предания. Техните разкази често са включвали и илюзорната  представа за собствено-лично  преживяване и участие. Само Природният им интелект    не учеността им : на тях и на следващите поколения-преносители на народната памет е бил двигателят, осъществил  живителната връзка  на поколенията през годините. Той, Природният интелект, е съхранил вълнуващо живите  и емоционално точните  разкази и предания.

Разбира се, животът в Тръстеник и в Родината  набира скорост. Палитрата  на неговото разнообразие съдържа и нови вълнуващи  нюанси – житейски чудни и отговорни. Времето на Освободителната война и на Освобождението постепенно се отдалечава. Няколкото обществено-икономически и политически  формации, в които ще представим Тръстеник по-нататък в изследването, оказват своето влияние, прибавят своя „принос”  към забравата на действително преживяното и исторически случилото се. Все повече и повече клишето на лозунга и на еуфорната признателност превземат общественото съзнание. И макар днес вече /според някои умници: историци и политици или набедени общественици, яхнали властта и интереса/ разказите и преданията от онова време,  – реалната същност  на живота на тогавашните поколения!, – да не струват, да нямат стойност и значение – ще си позволим да приведем някои от тях, криещи в себе си непреходната същност на Освобождението и на Свободата. Те по понятни и непонятни причини са убегнали от вниманието даже и на  отговорно ангажираните историци и политици. Считаме, че наше морално задължение  е да дадем полагащото се внимание на историческата истина. Твърдо сме убедени, че всичко, що е преминало през главата на Човека или Човечеството, – преживяното  от тях!, –  добро или лошо / като най-крайни и елементарни  определения/ – има значителна, често решаваща стойност и значение за развитието като същностна черта  на Еволюцията в глобален смисъл. На всичко идва времето! Всичко идва, когато трябва  и започва където и както трябва. . . И всичко се осъзнава, – често със закъснение, – когато човешкото съзнание  достигне определената /заслужена и достигната!/ степен на развитие.

Впрочем, ето   2 – 3  предания, звучащи все още чисто и точно в Тръстенишката народна памет. Те ще са кратки, за сметка на което необходимите коментарни изводи за стойността им, може би, ще ги превишават  по обема на писменото изложение.

* – Беседваме с Величко Стоянов Чернев за миналото. Между другите слова  е и следното изречение-предание: „Ей там, по пътя от юг, където е шосето днес, пристигали колите с ранените и убитите през      август ...” / б.а.: август 1877 година! Когато се е водил боят при Кацелово! /.

Незабележимо уточнение! Оставяно, може би, без внимание, защото не се е познавала добре същността на  противостоенето на Русчушкия отряд – ИДТА. Ние знаем, че на 24 и на 25 август / стар стил/  се води големият бой при Кацелово и руската линия е пробита, а турците пропущат една от големите си възможности за обръщане на хода на войната. . .

Ще кажете: Чак пък от Кацелово да носят убитите и ранените в Тръстеник?!!

Невероятна, но точна мисъл! Линията на Русчушкия отряд е пробита. Отрядът е принуден, както сте прочели, може би, в І част на това изследване, да отстъпи към Бяла, а и резерви зад разбитите части нямало... Единственото възможно и сигурно място е превръщащата се вече в Укрепена позиция на Отряда, линия на фронта, Тръстеник – Мечка.

Това са първите погребани при Тръстеник! Не се знае само дали са погребани в бъдещия двор на Тодор Кулчев или до чешмата в местността Кара чешме, или недалече от тракийската могила в същата местност... Места, доказано и реално съществуващи като такива и днес...Тръстеник е избран от местоположението си, от надеждната Укрепена линия, от наличността на единственото шосе като сигурен път за бърза комуникация. Впрочем, част от убитите при Кацелово са  погребани и в братската могила в местността Лагера, заемана до края на войната от техния 131-ви пехотен Тирасполски полк.

Затова е и изводът: „ Тръстеник е гробницата на убитите и умрелите – скоро след раняването – от Русчушкия отряд и то не само предимно за левия му фланг”.

Този извод не е правен досега! Нито от военни, нито от специалисти-историци. Нека да го оспорят, ако могат! . . Спомнете си, че в І част на изследването има едно приложение-отговор на ВИМ /Военно-историческия музей – г.София/, където ни отговарят, че в Тръстеник имало 3 паметника от РТОВ. А и днес на сайта за село Тръстеник се мъдри все още тази „голяма истина”!

Но си спомняте, Драги Читателю, че в първата част на изследването със снимки и текстове Ви представяме цели 27 реално съществуващи и днес паметници и паметни места!

Изводът е точен! Паметните места не само са ехо от войната. Те са реално ежедневие на поколенията Тръстеничани до и след 1900 година! Вярно е че днес –през 2007 година – това почти не е така. Но за това – на съответното място по-нататък в изследването.

** – Ще се позовем на написаното в Първата част на това изследване, на страница 221. Това е споменът на майката на внука на Тодор Кулчев – също преминал последния  си земен път с това име и фамилия – Тодор Кулчев: „ ... могила, оградена от 3 салкъма и 1 бряст. В средата имало мраморен паметник с женски образ. До него, на земята имало каменен кръст – не от този паметник ...” Всичко това беше казано и много преди майката – от други Тръстеничани. Целта ни не е да повтаряме вече написаното!

Обръщаме внимание на барелефа: глава на жена!!!

Спомняме си и споделеното от  Г.Шекеров: „... Баба Маринка, жената на дядо Иван, била тогава много млада. Помагала на руски военен лекар при гледането на болните...”

Свързваме двете предания  и си задаваме въпроси като:

   Коя ли ще е тази жена? Трябва да е била знаменита, богата, заслужила ... – за да и се постави барелефен паметник! А защо ли паметникът в г. Бяла на баронеса Юлия Вревская и Мария Неелова е толкова  обикновен??! А дали не е на някоя от тях?!!

Неразгаданата истина зове!

Само баба Маринка ли е помагала?  И само по домовете из селото ли? Или са помагали във вече оповестените от нас места на медицинските пунктове ? . .

За съжаление, досега не сме достигнали до други предания. Не е записано никъде в проучената от нас досега литература. . .  Но, непременно: разговори, беседи и спорове  – са водени от тогавашните Тръстеничани. И то не един път през периода до 1900 година!

  Какво ти ехо от Войната! Това е бил реален съзнателен живот-ежедневие!

 

    *** – Черкезите!

Те са заселени в Тръстеник след Кримската война и след идването на татарите. Черкези имало и в съседните селища: например, и в Пиргово!

Тръстенишките черкези живеели в отделно селище в местността Черна вода. Известни са с жестоките си нападения над село Тръстеник и по шосето за Бяла.

Те, Тръстенишките черкези, участват в първия сблъсък заедно с турските части срещу Русчушкия отряд при село Обретеник на 26 юни/ 08 юли 1877 година.

Те, Тръстенишките черкези, нападат жестоко село Тръстеник след сблъсъка при Обретеник: плячкосват и отвличат каквото поискат и ... изчезват от биографията на селото...

От черкезите остава представата за жестокост и то за дълги години. Дори и род тръстенишки носи като определение такова име, наследено вероятно от някаква житейска случка.

Не за етническо противопоставяне става дума! Става дума  за негативни спомени и преживявания в Тръстеник и региона  за дълги години. Става дума за съставна част от живото Тръстенишко съзнание през разглеждания период.

Изводът ни: Сполучливо е било заселването на черкезите от страна на поробителите в региона по време на робството! За татарите в Тръстеник такива негативи не са се запазили като предание, а и животът на този етнос до днес показва друг характер и поведение.

 

**** – Шипка, Лагера, Табята, Руски паметник, ... :   названия на местности около Тръстеник.

Не като ехо от войната, а като неразделна част от Тръстенишкото обществено съзнание и днес битуват, и днес живеят като топоними.

    

*

Важен момент в Тръстенишкото ежедневие още през първите години след Освобождението е поставянето и освещаването на руските паметници и братски могили.

Паметниците! ..  Достатъчно ли осъзнаваме тяхното значение?! Та нали в себе си, в своето фонетично звучене и морфологичен състав названието включва ключово знание: паметник! Ако сериозно се замисли за това, вероятно всеки ще си каже – ще си зададе такива въпроси: Какво ли представлява човек без памет?; А растението?; А всички живи същества? ; Ако всичко е без оня ген на знанието, на запомнянето, на определената му и точна вибрация?...   Сигурно не можем да си представим света без памет!!!

Та, както се вижда,  са нужни отговори и на въпроси от малко по-друг характер: Защо са паметниците?; На кого са посветени те?; Какво и защо има под тях?; Защо именно се поставят и са поставени на точно определени места?; Какво изразяват?; Какво съдържат като замисъл, изпълнение, символично предназначение и художествено оформление?; Защо трябва да будят съзнанието?; Защо им придават предимно политическа насоченост?; Достатъчно разбран ли е смисълът и значението им? Защо именно Русия ни освобождава ? . .

Сигурно за Русия не е било само скъпо струваща игра на и  за Европейско и Имперско присъствие  или  проява само на Самодържавно Царско величие!. . Нали така мислят днес много новоизлюпени  политици и историци?!!

Русия чрез войната през 1829 година  дарява Свободата на Гърция,  а през 1877 –1878 година  – Свободата на България!!!  Освободени са два православни народа!!!

Русия е православна империя и има ангажименти и интереси и в това отношение!!!  Това не бива да се забравя!!!  А някои дори не го и знаят!!!

Въпроси! . . .  И памет!! . . .  И паметници!!! . . . И отговори!!!

Тръстенишките паметници и паметни места са посветени на себеотрицанието, на героизма и саможертвата на убитите, ранените и останалите живи ОСВОБОДИТЕЛИ НА РУСЕНСКИЯ РЕГИОН. Това са войни от 33  пехотна дивизия, от 12 кавалерийска дивизия и от 33 артилерийска бригада. Преобладаващата част от тях са били УКРАИНЦИ. Не напразно надписите на Тръстенишките паметници са с украински акцент!

Убитите и погребаните в Тръстеник  в преобладаващата си част са от 48 пехотен Одески полк и от 131 пехотен Тирасполски полк.

Това са уточнили, – Най-малко фиксирали!, – в съзнанието си Тръстеничани след поставянето на паметниците през периода от 1878 – 1880 година, прочитайки написаното на тях!

Паметниците са правени в Украйна. Направата на някои от тях е започнала още през 1877 и в началото на 1878 година. Правени са по типови проекти и с дарения на другарите от войсковите поделения, с дарения на близки на загиналите... Всеки паметник е различен по съдържание и изпълнение. Всеки е правен с голямо майсторство и разбиране, с обич и болка, с художествено-естетически вкус и стилно-държавническо разбиране. Неизменна част  от всеки паметник са: християнският кръст, лавровите и дъбови листа и клонки, различните символи на славата и прославата, сърдечната почит.

Донесени от Украйна, паметниците са монтирани пред очите на Тръстеничани на съответните запомнени, избрани и определени от реалните погребения места. Като празничност и вълнение, като почит и признателност се е отбелязвало всичко това  в проявяваното житейско мъдро поведение и съзнание на Тръстеничанина през двегодишния период на поставяне и оформление. Разбира се, Тръстеничани не са стояли безучастни в този процес: помагали са с каквото са могли в инженерно-строителните работи – най-вече  с физически труд и местни строителни материали.  

Новият живот, – неговите нови измерения, – на Тръстеничани, дарен от Свободата, изпълнен със спомена за миналото и с надеждите за бъдещето, има едно особено и вълнуващо присъствие. Това са освободителите! Погрижили се за покоя на своите погребани другари, оставили две символично разположени редици паметници с посока изток – запад войсковите части на 48 пехотен Одески полк и на 131 пехотен Тирасполски полк ЗАДЪЛЖАВАЩО И С ДОВЕРИЕ ПОВЕРЯВАТ НА ТРЪСТЕНИЧАНИ И НА БЪЛГАРИЯ ТЕХНИТЕ ПАМЕТНИ МЕСТА. . .

И не като ехо, а като завет, памет и мъдрост са се издигали те – паметниците – през периода до 1900 година!

И не като ехо и като забрава / както започна да се проявява в общественото съзнание от началото на ХХІ век! / трябва да чувстваме присъствието на руските паметници  и на паметните места от Освободителната война! Те са част от нас, част от големия отговор на въпроса: Защо сме тука – на тази Земя?!

  Глава ІІІ. Новата –  б ъ л г а р с к а    обществена система !

Това е новата обществена система: очаквана и непозната, предопределена да бъде изпитана за пръв път от поколенията след Освобождението.

Това е новата обществена система на Третата Българска Дунавска държава..

Тръстеник и Тръстеничани започват новото си съществуване: учат се на държавност, на принадлежност и отговорност.

Тръстеничани и Тръстеник започват да изпитват и усвояват нови житейски уроци – съзнанието  добива нови и изменящи се в движение  параметри:

*Сан-Стефанският мирен договор и решенията на Берлинския конгрес като последователност, противоречивост и резултати, като утвърждение на реалност  отначало  по-слабо са засегнали Тръстенишкото обществено съзнание. Скоро след това, – след няколко години, – се оформя като точно определено отношение и действие на мъжете от семействата и домакинствата. Нали вече ходят войници и опознават същността на Родината и на Света.

*Родината има столица – център, сърце, лице на държава и държавност, закрепени в основния и закон: Търновската конституция.

*България, – И Тръстеничани!, – имат свой княз и съществуват в княжество с ранга на царство, което ще стане официално, но вече в началото на следващия век. 

*И Тръстеничани ще узнаят, че има русофили и русофоби.

*Тръстеник става център на община.

*Тръстеничани имат свой кмет, – Григор Иванов Дошков, – , а след него и други, избирани от тях, са все от тяхната селска среда и могат да решават  сами своите насъщни въпроси / Жалко,че общинските документи от това време вече не съществуват!. Кметовете, упражнявайки властта защитават доколкото могат правдата или дирят интереса, който ще доведе селото до бунта през 1900 година.

*Тръстеничани имат новосформирана обществена среда от стари и нови чорбаджии и първенци. Тук са  познатите от преди Освобождението Опъхалъ Добри, дядо Сему, . . .   Дюкенджи Симеон, Григор Иванов  и други  – нови, които получават общественото доверие . Те оформят лика на нашето бедно и отрудено село, отправило се  чрез познатите му форми на селско-стопански живот към  непознатото бъдеще. Това бъдеще те все още не знаят, но постепенно узнават и изпитват неговите изисквания и закони и, опознавайки контурите му, чувстват непреходността на житейските истини.

*Още от 1878 година мъжете на Тръстеник узнават що е военна повинност и служба на Отечеството: всички набори поетапно минават през казармата необходимото военно обучение и се запознават с военното изкуство. Пети пехотен Дунавски полк през разглеждания период и дълги години след 1900 година е място на проява и на възмъжаване, на героизъм и израстване на националното съзнание .

  за Тръстеник ,  и за Тръстеничани политиката и защитата на Отечеството  заемат вече своето постоянно място в колективното и лично съзнание: чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 06 септември 1885 година; чрез реално участие в Сръбско-българската война от 02 ноември  до 17 ноември 1885 година; чрез бунта на  Русофилите през февруари 1887 година; чрез резонанса от убийството на Стефан Стамболов  на 06 юли 1895 година; чрез други по-малки национални и регионални събития и прояви на обществения живот.     

*Обществената система обхваща здраво Тръстеничани  и чрез икономическите параметри на държавния живот, налагащи им и реалните данъчни задължения за да се стигне и до Номунето през 1900 година, когато Тръстенишката изява добива параметрите на регионално и национално проявление.

         *Не на последно място: етносите на Тръстеник – българи, турци, татари, цигани –  успешно се учат да живеят по-новому в новите условия, трупайки житейска мъдрост.

Глава ІV. Пети пехотен Дунавски полк!      

Вмъкването на тази глава в изследването за Тръстеник и за Тръстеничани е повече от наложително. Значението на 5-ти пехотен Дунавски полк  за развитието на общественото съзнание в Русе, в Русенско и, конкретно, – за Тръстеничани е твърде голямо. То е било изживявано всекидневие, осъзнавана необходимост и житейско развитие. През този полк, през това училище – минават и мъжете на Тръстеник! Тук те получават, – Особено в периода от Освобождението до 1900 година!, – първата сериозна представа за държавност и принадлежност, за дълг и политически живот. Тук мъжете стават мъже – мъже на честта и дълга. Ненапразно народната поговорка  гласи: „ Мъж, който не е служил и жена, която не е раждала...” Мъжете и Жените! Това се двете стойностни изражения в живота и еволюцията на Човека на Земята! Така че: длъжни сме да  подчертаем / И тука му е мястото!/  особено  голямата точност на думите за жените!!! Майките раждат деца, а когато момчетата порастнат – стават войници. Затова, говорейки за 5-ти пехотен Дунавски полк и за неговото значение за развитието на общественото съзнание на Тръстеничани, нека не разбираме че е само за мъжете! Защото, когато тях ги няма:  когато са в казармата или на война – техните задачи, освен тревогите и преживяванията, се поемат от жените!!!

Освободена България, както всяка суверенна държава, има нужда от войска. Такова е било правилото за съществуването на нациите и държавите! Такова  продължава то  да е все още и днес на Земята, където противопоставянето на интереси и разбирането за Свобода, са все още необходим път, който трябва да бъде извървян, който трябва да мине и през Демокрацията като поредно, но не последно достижение на Еволюцията.

Неоценима е ролята на Русия, изпълнила своята задача да ни възвърне държавността! Другата нейна роля,– вече след Освобождението!, – е да помогне при създаването на собствена Българска войска като страж на държавността!

Българската земска войска поема своите задачи. Ядрото и са Опълченските дружини, взели участие в освободителните битки. Към тях се прибавят и опълченските дружини от втората вълна. Още през 1878 година е свикан първият войскови български набор!

От така сформираната земска войска оставените като команден състав руски офицери изграждат войска, която показва българския боен дух още през 1885 година в Сръбско-българската война!!!

Има ли Тръстеничани опълченци?!

     Сериозен и вълнуващ въпрос! Времето вече почти е отнесло и отговора му. И, макар картината да не е съвсем ясна и категоричността на отговора да изглежда незадоволяваща, ще споделим наученото. А то е че в Тръстеник днес живеят потомци на опълченци!

        Както ще споделим по-нататък, към Тръстеник се насочват и мигрират, заемайки освободено жизнено пространство и плодородна земя отделни хора, семейства. Тръстеник увеличава броя на населението си и, наред с това –  броя на невидимите жизнени връзки със сеседни и далечни краища.

        В Държавния архив  в град Русе , наред с многого архивни единици, разгледахме и ФК 59, оп1, ае 185. Там на стр.157 от том І , в списъка под пореден № 3 е записано: „Христо Димитров – опълчениц от седма дружина,  през 1877 – 1878 година, в ІІІ рота, роден в Охрид, Македония, живее в с.Тръстеник, на 45 години, с 1 дете, пъдарин...”

        Значи, когато той е получил своя уволнителен билет № 1092 е била 1900-та година!

        По-нататък узнаваме, че Христо Димитров Лазаров е получил 3 удостоверения за действителна военна служба:       

*първото е за уволнение в запаса  и е от 9 юли 1878 година;

*второто  удостоверява, че „Христо Димитров   служил коном Драгоманов Русчушкого санджака с 1-ого августа 1881-ого года по 4-ое февраля 1883-ьего года, уволен от службы за кончанием срока контракта”;

*третото свидетелство  е за прослужено време в редовете на доброволците  от 17 ноември 1885 година до 31 март 1887 година, когато му е връчен  и медал  с патент № 131.

Няма да превеждаме и да коментираме горните текстове. Те са разбираеми и сами говорят красноречиво. Ще подпомогнем само съзнанието на Уважавания Читател, че третото свидетелство е просто удостоверение, че Христо Димитров Лазаров е бил доброволец и в Сръбско-българската война и е останал на служба след нея. Освен това той отива  като доброволец в тая война вече като жител на село Тръстеник. Това се потвърждава и от факта, че синът му Георги е роден на 22 септ.1884 година в Тръстеник, а жена му Куна е от Тръстеник. Ясно е че Христо Димитров е бил вече тръстеничанин.

Христо Димитров Лазаров почива през 1914 година на 59 години.Дали пък не е бил преди това и доброволец през 1913 година!?

Не се впуснахме, Драги Читателю, да търсим отговор и на такива въпроси като:

–Кога е напуснал Охрид?, Защо”, С кого?;

–Къде се включва в Опълчението?, Кога?;

–Защо се установява в Тръстеник?, Кога?.

Смятаме, че само споменаването на такива въпроси носи важна допълнителна информация за този българин от Охрид, отдал младите си години на Свободата и на Отечеството и пак не могъл да види родния си македонски  край освободен!

                                                       *

Освен  12-те  Опълченски дружини от първата и втората вълна доброволци – в така наречената Земска войска са включени и формираните със специална заповед от 12 август 1878 година нови 15 пехотни дружини. Между новите дружини е и Русчушката пеша дружина с войскови номер 14. В нея влиза първият набор в казармата на мъжете от Русенско. Започва се ежегодното и понаборно военно обучение и служба на мъжете от България. В Русенската дружина са и мъже и младежи от Тръстеник.  Командният състав на дружината, както и в цялата Земска войска на България е от руски боеви офицери, получили поредната си отговорна задача. Ще видим малко по-долу, че те я изпълняват с необходимата отговорност за високо качество на обучението. Руският команден състав успява до 1885 година да създаде истинска боева българска армия. Това го споделяме без да изразяваме русофилство. За русофилството и русофобството ще стане въпрос по-нататък в изложението. Споменаваме го като длъжници и радетели на Истината. Считаме, че особено и жизнено важно  е да се припомня на днешните поколения същината на процесите и отговорностите в живота на поколенията преди нас. Разделението на народите и съществуването на държавите е с друго съдържание, предназначение и повеля. Затова значението на 5-ти пехотен Дунавски полк за Тръстеничани и за региона, – неговото присъствие в общественото съзнание през разглеждания период, – е всекидневно чувстване, мисъл, отношение!

Сформирането  и съществуването на 5-ти пех.Дунавски полк  започва през 1884 година. В него влизат:

       19-та  пеша Шуменска дружина с щаб в г.Русе;

       23-та пеша Русчушка дружина с щаб в г.Русе;

       24-то пеша Силистренска дружина с щаб в г.Силистра.

Съвсем накратко и информативно ще представим тези дружини. Необходимостта от това е продиктувана от желанието ни у Читателя да се формира нужната обща представа за земската българска войска. Наред с това целим да предизвикаме особено важните  размишления в по-тесен и по-широк аспект.

Русчушка пеша дружина

Опорните моменти на представата за съществуването и са:

* формирана съгласно заповед № 5 по българската земска войска от 12 август 1878 година, дружината получава войскови № 14;

*  дружината във връзка с преустройство на войската получава на 6 септември 1879 г. нов войскови № 23;

*  през март 1880 година дружината има общ списъчен състав от 572 души;

       на 4 септ. 1880 г. е уволнен набор 1878 година;

       на 14 дек. 1880 г. са призовани под знамето 320 новобранци;

*  на 23 юни 1881 г. Дружината в пълен състав и с музика пристага на кораб в Свищов за тържествено откриване на Великото народно събрание;

       на 30 септ. 1881 г. е уволнен в запаса набор 1879 г.;

*  на 6 дек. 1881 г. постъпва новият набор от 272  души / 43 от тях са от Търговишко/ ;

       на 30 дек. 1882 г. постъпна новият набор от 209 души;

*  след  летните учения на 1884 година са свикани за обучение 627 души от запаса;

* дружината просъществува като самостоятелна боева единица  до 19 ноември 1884 г., когато се влива в състава на 5-ти пех.Дунавски полк.

           Шуменска пеша дружина

Опорните моменти  на представата за съществуването и са:

*  формирана е съгласно заповед № 22 по българската земска войска от 9 дек.1878 г. и получава войскови № 19;

       и тук командният състав е от руски офицери;

*  на 17 юли 1879 година е обявено военно положение в региона поради вълнения сред мюсюлманското население;

       през 1880 г. дружината е настанена в Русе;

*–  на 11 януари 1883 г.дружината получила 332 новобранци / от тях 207 са от Плевенски окръг, 100 души от Русенски окръг и 25 мохамедани от Силистренски окръг/ ;

през февруари 1883 г. е отменено военното положение;

*  на 30 авг. 1883 г. в дружината пристигат новопроизведени  български офицери  – подпоручици;

*  на 2 дек.1883 г. пристигат 118 новобранци от Врачански окръг и 46  – от Плевенски окръг;

*дружината просъществува като самостоятелна боева единица до 19 ноември 1884 г., когато се влива в състава на 5-ти пех. Дунавски полк.

Силистренска пеша дружина

Опорните моменти от представата за съществуването и са:

*  формирана съгласно заповед № 5 по българската земска войска от 12 август 1878 г., когато получава войскови № 18;

       гарнизонът е в град Силистра;

1900               на 6 септ. 1879 г. дружината получава нов войскови  № 24;

       особена грижа в обучението създавали войниците-мюсюлмани, броят на които е бил сравнително голям;

       през 1882 г. е осъществен седемдневен поход за сборен лагер край Шумен;

       през 1883 г. постъпват 282 новобранци / от тях: 161 от Русенски окръг и  121 от Силистренски окръг/ ;

*  дружината просъществува като самостоятелна боева единица до 19 ноември 1884 г., когато се влива в състава на 5-ти пех.полк.

                           

*

Трите пеши дружини – Шуменска, Русчушка и Силистренска – просъществуват като самостоятелни войскови  части от Българската земска войска почти до края на 1884 година. В параметрите на своето съществуване  имат следните формиращи обучението, развитието на боеви умения и придобиването на морално-волеви качества и съзнание моменти:

* командрите на дружините, ротните командири, младшите офицери и завеждащите служби са руснаци;

*  първият набор новобранци е свикан в началото на август 1878 година;

*  на 22 септ.1878 г. в Българската земска войска е обявена Инструкцията за ускоряване на обучението на ратниците;

*  занятията на новобранците включват и беседи за запознаване с бойния опит на руската  войска, анализ на боевете на Шипка и др.;

*  първите български офицери се произвеждат в чин поетапно и се назначават веднага в Земската войска;

*  на 1 март 1881 г. е обявен   6-седмичен траур послучай трагичната кончина на Царя-Освободител;

*  провеждат се ежегодни летни лагери и маневри;

*  на 30 август 1881 г. в София тържествено се връчват знамената на дружините;

*  на 3 окт. 1882 г. Русенският гарнизон е представен на сръбския крал Милан, гост на княз Александър Батемберг;

* на 30 авг. – 1883, 1884 г. се извършва тържествено посрещане и представяне на гарнизона на бълг. Княз;

* на 13 април 1884 г. тържествено е посрещнат австро-унгарският престолонаследник;

*  на 8 септ.1884 г. – отново посрещане и парад – в чест на бълг.Княз и на госта му – румънският княз Карол І

*  на 3 април 1885 г. е посрещната Шведската кралска двойка;

    *  на 19 ноември трите пеши дружини – 19-та пеша Шуменска, 23-та пеша Русчушка и 24-та пеша Силистренска – със заповед на министъра на войската генерал Кантакузен  се вливат в една боева единица и слагат началото на съществуването на Пети пехотен Дунавски полк.

                                                      *

   Мирновременното съществуване на 5-ти пех.Дунвски полк след създаването му продължава по-малко от година.

На 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението   на Източна Румелия с Княжество България! Това заставило двете Българии да поставят на бойна нога въоръжените си сили. Войната с Турция станала очаквана реалност. Друго не можело да се очаква щом е бил нарушен Берлинският договор и накърнени правата на Турската империя.

Руското правителство не одобрило своеволния акт на българите и заповядало на своите офицери, намиращи се на служба в българската войска, да напуснат частите си. Дванадесет офицери в 5-ти пех.Дунавски полк – руснаци със знания и боеви опит – трябвало да напуснат полка: командирът на полка, тримата командири на дружини, завеждащият домакинството и седем командири на роти.

Въпреки всичко, руските офицери останали в частите си до завършването на мобилизацията. Това е третата важна задача, която те изпълняват с чест, достоинство и отговорност. Мобилизацията е обявена на 7 септ.1885 г.

На 14 септ. руските офицери се оттеглят и са назначени български.

На 15 септ. 1885 г. след обичайния напътствен молебен полкът потеглил към турската граница. В неговия състав по пътя към войната крачат и войниците от Тръстеник. Те все още са безименни тъй като няма оставени списъци.

Разстоянието от Русе до Ямбол е взето за 8 дни, от които 1 ден – почивка в Котел.

Полкът влязъл в състава на Ямболския отряд – главното ядро на българските сили срещу Турция. На 12 окт. 1885 г. полкът бил набързо отправен към Сръбската гравица за да засили Западния корпус.

                                                        *

На 1 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България, а на 2 ноември сутринта части на 5-ти пех-Дунавски полк влизат в огъня на войната. Ето кратката хроника на бойните действия, в които вземат участие частите на полка:

*  от 2 до 5 ноември: бойни действия при Трън – Врабча –Сливница;

*  5, 6 и 7 ноември: сражения при Сливница;

*  10 и 11 ноември: в боя при Драгоман;

*  11 и 12 ноември: в боевете при Цариброд;

*  от 3 до 12 ноември: Дунавци са в борбата при Видин;

*  14 и 15 ноември: в сражението при Пирот;

       21 ноември: сключено примирие.

От 15 ноември 1885 г. Полкът е оставен в София до 19 февр.1886 г., когато е подписан Мирният договор. Наскоро след това тръгнал триумфално пеш към Русе, преодолявайки капризите на зимата.

На 25 март 1886 г. 5-ти пех.Дунавски полк пристига в Русе. Започва демобилизацията и сравнително дълъг мирновременен период.

Във войната Полкът дал следните жертви: убити общо 39 човека / 4 оф. и 35 войника/ ; ранени общо 492 човека / 9 оф. И 483 войника/. Засега сведения за убити и ранени Тръстеничани не сме открили. Въпреки това вероятността да е имало такива е повече от възможна.

Глава V. Жителите на село Тръстеник  през периода 1878 – 1900 г.!

Населението на село Тръстеник след Освобождението е особена и променлива величина. Нужни са няколко десетилетия, по време на които движението на народните маси, започнало в началото на Освободителната война, добива масов и утвърждаващ характер. Формира се  народностният облик на селищата, региона и страната. Това не е само очевидното физическо разместване на личности, семейства, човешки маси. Миграцията като сложен процес на завръщане, преселване, заселване или етапно придвижване съдържа в себе си  най-вече силни и болезнени преживявания. Това е и раздяла, и болка, и неизвестност, и очакване ...  Това е, в крайна сметка, надежда за нов, по-различен и  спокоен живот, в който трудът и хлябът, домашният и обществен уют да са гаранция за индивидуалното и общественото съществуване. Формирането на новите взаимоотношения в Русенския регион е съпроводено главно от проблемите на етносите. Българите, турците, татарите и циганите имат  своето място в този сложен процес. Посеяната вражда и подозрителност по време на робството и на войната оказват своето формиращо влияние. А смяната на ролите на етносите на сцената на обществения театър тепърва започва своето формиращо влияние. Но заедно с тях е жива и дълголетната мъдрост на взаимно търпение и на съвместно съществуване. Най-сигурният лек при взаимната нетърпимост, – в многото индивидуални случаи, – се оказва далечната миграция:  пълната и завинаги промяна на населено място и на познати...  Времето и разстоянията лекуват, а споменът избледнява и се заличава от забравата. Заминалите завинаги богати турци не се и чуват повече. Единствено потомците им след много десетилетия смущават общественото внимание чрез иманярските си набези, разпалвайки вечно тлеещата искра в човешкото подсъзнание на събратята си – искрата на алчността.

Останалото в родните си селища турско население почти навсякъде  е без проблеми. Поведението им отдавна е показало нужната човешка толерантност. От друга страна, най-крайните разклонения на местните богати родове, – най-бедните от тях, – имат все пак проблеми: с течение на годините да се преместват в рамките на селището както и да се люшкат в поведението си според разнопосочните виждания на новите си водачи. Така в Тръстеник постепенно се оформят чисто турските махали. Така и в Тръстеник има люшкания  във  възгледите за родно място, родина и етническа принадлежност ...  Очевидното е и продължаващото разширение на татарската махала за сметка на циганския квартал – от една страна и, от друга – прогресивното увеличение на територията на населеното място.

За региона, – и за Тръстеник, – най-мощен е процесът на завръщане, съчетан особено сполучливо с ново заселване. Нашето селище е по-слабо засегнато от РТОВ. Не са така големи разрушенията, както в другите фронтови селища. А в тях: в Пиргово, в Табачка, в Иваново, в Червен, в Кошов, в Долапите, в Божичен, в Щръклево, в Широково, в Кацелово, в… – са малко останалите здрави жилища / Не си представяй, Читателю, сегашните масивни и благоустроени къщи и дворове!!!Не отивай в такава крайност! Беднотията е голяма! /… Тук наистина  по няколко пъти по време на войната е бушувал огънят! Тук навсякъде са били следите от разрухата… В тези селища загубата на средства за препитаване и дом, скръбта по близки и роднини са такова силно преживяване и ежедневие … Непоносимото, тежкото чувство, покъртителното видение – водят до съдбовните решения на много от жителите им! … А в Тръстеник е видно наличието на освободено жизнено пространство: достатъчно къщи и дворове, свободни ниви, градини и лозя, възможности за разширяване на размерите на селището, сравнително дружелюбното отношение между всички етноси …

През периода  в Тръстеник се слага началото на 33 нови български родове. Те и днес съществуват в селището. 24 от тях са от заселилите се от съседните близки и по-далечни фронтови селища. Има и такива, които просъществуват в Тръстеник за по-кратък или по-дълъг период от време.

От Табачка  се заселват първите представители на родовете: Лупанови – около 1879 година; Скендерови – около 1884 година; Борсуците – около 1885 година; Кърджилови – около 1890 година; Боневските – около 1891 година; Кавалови – около 1893 година.

От Пиргово  се заселват първите представители на  родовете: Гърбатови – около 1880 година; Бодурови – около 1881 година; Шенкови – около 1882 година; Сингерови – около 1890 година; Бригови – около 1897 година; Минкови – около 1900 година; Барбукови – около 1900 година.

От Пепелина –се заселват първите представители на родовете: Пепелчанови – около 1879 година; Цанковци – около 1882 година.

От Каракоджалии/ Екзарх Йосиф се заселват първите представители на родовете: Ганчевци – около 1883 година; Черкезови – около 1893 година.

От Русе се заселва първият представител на Ковачеви І – около 1880 година.

От  Широково се заселва първият представител на Ковачеви ІІ – около 1881 година.

От Кулата се заселва първият представител на Кулелиеви – около 1886 година.

От Басарбово се заселва първият представител на Кичукови – около 1890 година.

От Красен се заселна първият представител на Марчеви/ Житката – около 1896 година.

От Мечка се заселва първият представител на Чиллеви – около 1900 година.

От Обретеник – се заселва първият представител  на Конови – около 1900 година.

От страната пристигат и първите представители на род Фирката – от Горна Оряховица – около 1891 година;  на род Алекови – от Свищов – около 1892 година; на род Арсениеви / Върбанови – от Дунавец Тутраканско – около 1900 година.

В Тръстеник се заселват и първите представители на българи от Румъния и Македония.

От Румъния: преди 1886 година идва Цони Тодоров Влахов и създава род; около 1887 година се заселват Димитраците; около 1900 година пристигат и Генови.

От Македония: преди 1884 година се слага началото на род Кураджиеви; около  1891 година е положено началото на род Якимови; около 1900 година е приведен в наличие и род Матови.

Много са и започналите съществуването си в Тръстеник нови родове, но тях ги няма вече като тръстенишка реалност.Тя се е загубила нанякъде през първите десетилетия на ХХ век, продължавайки миграцията. Заслужава си да се отбележат като реално участие в рисунъка на родовата конфигурация на Тръстеник и недостатъчно развили се в Тръстенишкото пространство или минали и разтворили се  по кътчетата на амалгамата, за която ще  споменем по-долу. Те, от друга страна, съдържат и информация за същността на процесите на придвижване на народонаселението в региона и страната. Отделяме ги в специална група, защото не е фиксирано пристигането им  в Тръстеник. Те са: 

*Кръстьо Кръстев – полага началото на слабо развито  и неизвестно  къде разтворило се родово наследие чрез 5 момчета и 5 момичета; 

*  Стоян Костадинов – пристигнал от град Русе;

* Атанас Игнатов Конов – дошъл от Обретеник, със слабо развитие на рода, но ще узнаем за него повече в един от следващите  периоди в развитието на Тръстеник;

* Атанас К. Иванов – дошъл от Пиргово и оставил в наследство само момичета, съществуващи, вероятно, в родовите характеристики на развитите по мъжка линия родове;

* Спас Георгиев Топалов – дошъл от Табачка, оставил 10 момчета и 3 момичета,  – развито и изчезнало родово наследство, вероятно по пътя на преселението;

* Ботеви – дошли от Табачка, но вече с развито наследие в съседни села;

* Георги Константинов – дошъл от Беренско, но с развито наследие само по женска линия;

* Петър Илиев – дошъл от Прилеп, с малко родово наследство, което напуска селото през ХХ век;

* Дачо Петров – дошъл от Присово, и само това...;

* Васил Караиванов –  от Свищов, с тръстенишко присъствие в неопределено време;

* Георги И.Бакалов – дошъл от Търновско, с развито родово наследие по мъжка и женска линия и ... без днешно известно присъствие;

* Димо Иванов Димов – от Лозенград, с помнещо се развитие по женска линия;

* Хенри Азелов – вероятно дошъл от Румъния, с помнещо се присъствие, но само в миналото.

Новопристигналите в Тръстеник българи идват с името на рода си или  –името на селището, откъдето идват, посочва названието на новия род, или Тръстеничани назовават рода на името на първия от тях, или това, което ги е отличавало става име на рода. Смесени с родовете от преди Освобождението –новите родове през десетилетията създават амалгамата Българин от Тръстеник.

За да е ясна картината на поколенията Тръстеничани, живели в Тръстеник около 2010 година, ще приведем информативно българските родове отпреди Освобождението. Това е наложително, защото те са в основата на споменатата амалгама:

Цанкоята – регистриран роден в Тръстеник през 1825 година;

Пейчевци – регистриран роден в Тръстеник през 1831 година;

Дошкови – регистриран  роден в Тръстеник през 1835 година;

Хвърчилкови–регистриран роден в Тръстеник през 1835година;**

Балканджиеви – регистриран роден в Тръстеник през 1837 година;

Пискюлеви – регистриран роден в Тръстеник през 1839 година;*

Керевци – регистриран роден в Тръстеник през 1840 година;

Кировските – регистриран роден в Тръстеник през 1840 година;

Недю Добруджанеца– рег. Роден в Тръстеник през 1842 година;

Божановските– регистриран родан в Тръстеник около 1845 година;

Влахтодорови – регистриран роден в Тръстеник през 1845 година;

Радневските – регистриран роден в Тръстеник около 1845 година;

Шекерови – регистриран роден в Тръстеник през 1846 година;

Никуловските – регистриран роден в Тръстеник през 1848 година;**

Чирпови – регистриран роден в Тръстеник през 1848 година;

Консулови – регистриран роден в Тръстеник  през 1850 година;

Салииванови – регистриран роден в Тръстеник през 1852 година;*

Чолакови – регистриран роден в Тръстеник през 1852 година;

Козумови – регистриран роден в Тръстеник през 1854 година;

Господинчетата – регистриран роден в Тръстеник през 1855 година;

Маринчеви – регистриран роден в Тръстеник през 1855 година;*

Семови –регистриран роден в Тръстеник през 1856 година;*

Баеви – регистприран роден в Тръстеник през 1860 година;

Драганови – регистриран роден в Тръстенк през 1860 година;

Терзиеви – регистриран роден в Тръстеник през 1860 година;*

Шатрата – регистриран роден в Тръстеник през 1860 година;

Коюмджиеви – регистриран роден в Тръстеник през 1865 година;

Панови І – регистриран роден в Тръстеник през 1865 година;*

Шалайкови – регистриран роден в Тръстеник преди 1866 година;**

Болтаджиеви – регистриран роден в Тръстеник през 1867 година;

Капитанови – регистриран роден в Тръстеник през 1868 година;

Кожухарови – регистриран роден в Тръстеник през 1868 година;**

Манолови– регистриран роден в Тръстеник през 1869 година;

Аневи – регистриран роден в Тръстеник около 1870 година;

Гебетата – регистриран роден в Тръстеник през 1870 година;

Шопята – регистриран роден в Тръстеник през 1870 година;*

Панови ІІ –регистриран роден в Тръстеник през 1872 година;*

Новакови – регистриран роден в Тръстеник през 1875 година;

Алексиеви – регистриран роден в Тръстеник през 1876 година;

Димовските – регистриран роден в Тръстеник през 1877 година;

Войнови/ Макавееви – по косвени данни.

*– косвените данни сочат  по-ранно заселване.

       * –кога, как и откъде са дошли засега не е известно.

  **– родът е голям ;  косвените данни сочат по-ранно заселване;

Родът със сигурност или с вероятност е с поетапно заселване.

***–Някои непосочени родове са или с недостатъчно добре установени данни, или са част от посочен по-горе мащерен род.Освен това преди горепосочените родове е имало и други – минали и заминали – но били между първите в процеса на Тръстенишкото Възраждане.

Подробно и повече за всички родове – в специалната книга за родословието на Тръстеник.

Информативно ще посочим само, че тиражираните дълги години за стари изчезнали тръстенишки родове като  Ленкоолу, Коноулу и др. съвсем не са толкова стари за Тръстеник. Те са просъществували за кратко в него: минали и заминали по пътя на преселението или липсата на мъжко потомство.       Що се касае за турските и татарските родове, заселили се в Тръстеник след Освобождението – резултатите от изследването са с относителен характер тъй като родословни схеми почти не са правени. От друга страна названията на съществуалите и съществуващите родове като правило повтарят името на дядото или прадядото и не позволяват да се проследи развитието на рода. Само живите наследници при добро желание могат да проследят това донякъде. А единствено сигурните названия ще се постараем ние да предоставим на вашето внимание.

Логиката на заселването след Освобождението е идентична на тази, която споменахме за българските родове. Особено и често се подчертава в названието на рода името на селището, откъдето се идва. Характерното и тук е че са предимно от фронтовите селища – близки и по-далечни: от Божичен пристигат Божичналиеви, от Водица – Водицалиеви и т.н. В Тръстеник се заселват турски семейства от Мечка, Пиргово, Божичен, Червен, Широково, Пепелина, Русе, Водица, Две могили, Острица, Сваленик, Обретеник, Ценово, Батин, ...

Така, година след година – населението на Тръстеник се увеличава за да се удвои към 1900 година. Нови хора, нови елементи в нравствеността и обичаите, нова житейска мъдрост и съдба! В Тръстенишкото обществено съзнание генерира новото звучене на живота, насочен към бъдещото развитие.

  Животът! Той не е спирал.Само конкретните параметри на изпитанията и на времето са други. Както видяхме съставът на Тръстенишкото обществено семейство е не само обновен, но е и с ускорено увеличаваща се многобройност. Сега вече и връзките с околния свят – национален, регионален и родов – са с неимоверно пораснали параметри на отношения и съзнание. Създадените предпоставки  ще дадат, както ще видим, в самия край на века, качественото израстване на Тръстеничанина. Животът тече неумолимо към необходимото и заложено развитие!

Новото административно деление на страната още през 1879 година определя Тръстеник за център на община, включваща и Пиргово, Мечка и Стълпище. Това, заедно с подарената от русите пощенска станция, има определящо значение за развитието на народностния потенциал в Тръстеник до края на века. Житейските взаимоотношения, междуселищните сближения и вътрешнородовите зависимости  издигат на нов качествен етап съществуването на Тръстеничанина в региона. А това, съчетано с другия обединител, – 5-ти пех.Дунавски полк!, – променя коренно картината на закостенелия до Освобождението живот. Животът продължава с нова нагласа и с ново човешко самочувствие.

В Тръстеник, както и преди, живеят четирите етноса: българи, турци, татари и цигани. Естествено е че има промяна във взаимоотношенията. Естествено  е че и новите обществено-икономически отношения в държавата и в селото имат формиращ характер. Но това не пречи на трезвото и мъдро поведение на Тръстеничанина. Както ще видим малко по-нататък, например, председател на училищното настоятелство през учебната 1891 – 1892 г. не е българин. Етносите осъзнават своето ново положение в живота и продължават традициите на реалните човешки взаимоотношения, добавяйки новото като необходимо и полезно. Разбира се, имало е и случаи на по-особено поведение на отделни личности. Обяснимо е и поведението на държавата чрез някои актове  в очаквани и наложителни случаи. Особено наложителен е бил Указът на княз Фердинанд през 1892 г., съгласно който старите турски имена на селищата да се заменят с нови  – български имена. Новите реалности в живота текат и се развиват. А етносите се учат да осъзнават необходимото и ценностното по пътя на еволюцията. Пътят е дълъг и труден!

Особено място във взаимоотношенията между етносите заема Вярата и верските обичаи и поведение.

Толерантността в това отношение е резултат от съзнателното или подсъзнателното чувстване на Вярата като отношение, убеждение и поведение за наличието на една върховна власт над душите на хората и над света. И  днес,– Много правилно!, – думите Бог и Аллах са с еднакво практическо значение  и отношение в религиозните ритуали и житейско поведение. Вярно е че днес има по-голяма яснота във философското разбиране, но то сега не е предмет на разглеждане. Важното е наличието на Вяра! Макар и недостатъчно разбрана и осъзната...Тя е двигателят! Тя е опората и надеждата!

През разглеждания период Джамията, построена като каменна по времето на Тръстеникоглу, / Съществувала е и преди него! Нали селото е било везирско!/  в задния двор на Кметството, модерно за времето си и масивно здание, запазила се там до 1937 година – продължавала да изпълнява своите функции.

Българската църква е била кирпичен параклис. Така просъществува  тя до 1888 година, когато е построена като каменна първата и част. Камбанарията е построена през 1924 г., пристройката между тях – през 1927 година. Затова църквата ни днес има два купола и два кръста над цялата църква. През 1940 година е пристроена последната част от сегашната църковна сграда – канцелария и стая за кръщения.

Религиозните ритуали са били един неотменен момент в Тръстенишкото ежедневие. В трудните и в радостните моменти църквата и джамията са били мястото, където се е извършвало единението чрез молитвата към Всевишния: за благодарност и покой.

Свещеници в църквата през периода са били:

- свещ. Иван П. Димитров – обслужвал с.Тръстеник, заедно със селата Обретеник и Каракоджалии за по няколко месеца през 1872, 1873 и 1874 години; 

- свещ. Георги Д. Михаилов – обслужвал и Тръстеничани през втората половина на 1898 г. и през 1899 година;

- свещ. Христо Петков – обслужвал Тръстеничана през останалото време: от 1878 година до 1898 година! В Тръстеник идва той от Две могили и през 1904, 1905 и 1906 години... Обслужва той едновременно Две могили, Батишница и Тръстеник!    28 години!!!

Свещеник Христо Петков е бил и учител през 1878/-79 и 1879/-80 години в Тръстеник. По сведенията за къщите и венчилата в Ф43К, оп. 1, ае 121, л. 48 – за 1886 г. и  43К, оп.1, ае 136 , л. 57 – за 1888 г. ясно е посочено, че той е обстлужвал трите посочени селища. Значи е пътувал  от Две могили за Тръстеник и от Две могили за Батишница... Толкова години!!! И сигурно  се е смятал за Тръстеничанин. И е имал право!

Ще продължим с някои статистически сведения за село Тръстеник и Тръстеничани. Много от тях дължим на свещеник Христо Петков.

В споменатите току що сведения е посочено и следното:

* през 1886 г. в Тръстеник е имало 88 български къщи със 121 венчила / семейства/;

* през  1888 г. в селото е имало вече 89 бълг.къщи със 130 венчила, а на лист 249 е посочено, че през юли е открита новопостроената първа част на сегашната църква.

В „ Двадцатипятилетние итоги княжество Болгарии / 1879 – 1904 /”,   т.ІІ, кн.2,ч.І,С. 1905 г. е посочено:

* на стр. 33 : Тръстеник през 1880 г. е имал 1166 души население, а през 1900 г. вече е с 2389 души;

*на стр. 52 : селото ни  има през 1900 г. 374 дома – средно по 6,3 жители на дом.

Ще посочим обобщени метрични данни, които могат да бъдат полезни в размишленията на любознателния Читател. И тях дължим на свещ.Христо Петков. Данните са само за българите и според църковните регистри.

   година родени  венчила починали     година  родени  венчила починали

      1881     18             3             6                 1887         31             6            25

      1882      27            3            13                1888         41             5            11

      1883      24            4              5                1889         36            13             7

      1884      26            6              6                1890         38            11             6

      1885      33            2             15               1891         40            15           18

      1886      30           12            16               1892         56              6           20

Посчените метрични данни съдържат в себе си и присъщата им относителност, и насочващата мисълта точност, и чакащата за по-задълбочен размисъл информация.

         А ето и още някои запазени метрични данни. Този път за цялото население на Тръстеник от последното десетилетие на ХІХ век. Тези данни имат своята информативна стойност, макар и да липсват за определени години. По същността си те са още една възможност за по-точен поглед към тогавашната реалност.

     Година         р о д е н и             ж е н и т б и              у м р е л и

               общо  Б  други       общо  Б   други       общо  Б   други

       1893             35     32     3             22     11    11              30    13    17   

     1894             73     52    21            22      8     14              32    13    19

      1895             90     42    48            13       4      9              67    30    37

   1896           118      *      *             42      14    28             63    15    48

   1897           115      *      *             22        8    14             50    20    30

   1898           118      *      *             16        8      8             79    32    37

       1899             *        *      *              *         *      *              *      *      *

   1900             96     50     46           38        13   25            46    *       *

Населението на Тръстеник живее живота си в самия край на ХІХ век. Разглеждането на параметрите на този живот продължава и в следващите глави.

Глава VІ.  Наука и образование!

Науката и образованието са един от факторите за определяне на степента на развитие на еволюционното съзнание по време на съществуването на днешната цивилизация на земното човечество. А знанието, – и като техен продукт, – е постигнатият резултат от два взаимосвързани процеса с различна интензивност и стойност през хилядолетията. Процесът на получаването на знанието в житейското училище води началото си още от времето на идването на Човека на Земята и в общозадължителните му параметри успеваемостта на отделните индивиди и  общества е различна и специфична. Вторият процес е профилиран  чрез целенасочено обучение в различни видове и степени обществено изградени форми за получаването на знания и за овладяването на развиващата се наука като елемент на интелигентността или научното занимание.

За Тръстеничани през разглеждания период, ако игнорираме относителността във времето, превес има първият процес за получаване на знания – житейският. Едва четири години преди Освобождението за тях е започнал вторият процес. Това, разбира се, не е отрицание на възможността елементи от него да е имало преди турското робство. Училището ни съществува от 1874 година. И това се отнася само за учебно-възпитателния процес. Първите стъпки за даване на начална грамотност на тръстенишките деца  са правени не в специална сграда. Условията за учене, както ще видим, продължават да са елементарни и дълги години след Освобождението... Но прохождането на Тръстенишкото училище е съпроводено от ентусиазма за просвета и от родители, и от деца. Слято обучение на деца от различни възрастови групи от един учител е характеристиката на началната грамотност – това чудо на знанието и в Тръстеник.

Първата учебна година след Освобождението – 1878/-79, а и още 4 години: до уч.1883/-84 година – продължава с обучение по току що казания начин. Двама учители е имало през този петгодишен период в Тръстеник: поп Христо Петков – 2 учебни години / 1878/-79 и 1879/-80/ и даскал Ганчо от Балкана – 3 учебни години / 1880/-81, 1881/-82 и 1882/-83/. Колко деца са били обучавани и обучени през това време  – няма оставени данни.

Следват 12 години, през които обучението в училището ни продължава да се води от 1 учител. Всъщност, изреждат се 3 учители: Коста Пашов, Иван Друмев и П.Попов. Коста Пашов, с прекъсване от една година – 1890/-91 уч.година, когато учител в селото ни е Иван Друмев – цели 9 години свързва името си с Тръстенишкото училище. Заслугата  на г-н Пашов е че въвежда обучението по отделения / днес: класове/. Системата му е с особен характер и , вероятно, сполучливо продиктувана от условията и възможностите в Тръстеник. Ще имате възможност да размишлявате по нея, гледайки табличката по-долу. Считаме, че рационално е използвано и разделното обучение, и обучението в слети класове. Гледайки броя на учениците, можем да се досетим за съчетанията. Важното е и това, че с всяка учебна година броят на учениците нараства. Така се стига до необходимостта от повече учители. От учебната 1895/-96 година до края на разглеждания период – 1900 година  – учителите вече са по двама. В табличката за периода 1992/-3 –  1996/-7 уч. години включително не са запазени данни. Но, запознавайки се с посочените налични данни, можем да сме сигурни, че тенденцията води към редовни и самостоятелни паралелки от І-во до ІV-то отделение и към увеличаване на броя на учителите.

До 1900-та година В Тръстеник учителстват още 6 учители, които престояват по година, две, най-много три. Няма да се впускаме в размишления и данни за качество и резултати. Ще споменем само, че чак през 1906/-7 уч. година в Тръстеник пристига първият учител със средно образование. До тогава учителите са със завършена прогимназия. И въпреки това те вършат с ентусиазъм и отговорност своята работа.

Ето, най-после, рекламираната табличка!

     Учебна       д  е  ц  а                  народност         отделения и ученици

     година     общо   м      ж          б.   т.   тат. ц.      І      ІІ       ІІІ       ІV

   1883/-4         25     22      3         25   -      -     -         7     13       -          5

   1884/-5         14     14      -         14    -      -     -         -       5       9          -

   1885/-6         12     12      -         12    -      -     -         -       -        5         7

   1886/-7         30     30      -         30    -      -     -        20     -        6         4

   1887/-8         30     30      -         30    -      -     -        23     7       -          -

   1888/-9         35     33      2        35    -      -     -        20    12       3         -

   1889/-90       42     42      -         42    -      -     -        20    10     12        - 

   1890/-91       43     43      -         43    -      -     -        25      8     10        -

   1891/-2         57     57      -         57    -      -     -        41      4       7        5

   1892/-3           .        .       .            .    .       .     .           .       .        .         .

   1893/-4           .        .       .            .    .       .     .           .       .        .         .

   1894/-5           .        .       .            .    .       .     .           .       .        .         .

   1895/-6           .        .       .            .    .       .     .           .       .        .         .

   1896/-7           .        .       .            .    .       .     .           .       .        .         .

   1897/-8         83      61    22          .    .       .     .         42    12     17      12

   1898/-9         85      62    23         .     .       .     .         39    23     16        7

   1899/1900    89      61    28         .      .      .     .         41    25     14        9

Няколко общи наблюдения върху съдържанието на табличката, които, може би, ще Ви помогнат, Драги Читателю, за да почувствате обстановката и времето:

* постепенно нараства броят на децата, постъпващи в І-во отделение;

* броят на децата, докато стигнат до ІV-то отделение намалява значително;

* чак през последните години преди 1900-та момичетата са вече компактна маса и са заели пространството си;

* всички ученици са българчета; отбелязаната с точки липса на данни  не може да влияе на това наблюдение тъй като чак в 1910 година има отбелязано едно турче;

* трудно се достига до ІV-то отделение;

* грамотността: четмото и писмото – напредва с усилия и надежда, с убеденост и постоянство.

Заслужава си да се поразмисли над тези, своего рода,– показатели. Това е необходимо за да имаме ясна представа и да знаем за първите стъпки в областта на образованието на Тръстеничанина.

Още по-точно ще почувстваме духа и съдържанието на онова време след още някои данни, хвърлящи светлина и истина за пътя на нашето училище.

През учебната 1878/-79 година „ ...училището се помещавало в църковната килийка”. Така пише в събраните и оставените  за поколенията данни за училището директорът му през уч.1924/-25 година. А тази килийка /Вече знаем със сигурност!/ е бил параклисът на Тръстеничани, сдобили се с него през 1874 година. Църква е нямало още! Колко ли голяма е била тази килийка?! А какво ли бихме почувствали, ако можем да си представим като наблюдатели картината на училищното и църковното ежедневие там тогава. . .

Ако си спомняте, Читателю, русите преди заминаването си оставят достатъчно средства на Григор Иванов Дошков, назначен да води селските въпроси по време на войната и избран след Освобождението за първи кмет на Тръстеник, – за построяването на църква.

Църквата почакала! Първата и каменна част / както вече прочетохте в първата книга на това изследване/ е завършена чак през юли 1888 година!

Още през 1879 година с част от оставените средства  е построено първото Тръстенишко кирпичено училище!!! То е близо до параклиса: те: училището и църквата в Тръстеник прохождат заедно! И знаменателно! И поучително!И задължаващо да се помни!!! А още повече и да се разбира подтекста и поуката!

До края на ХІХ век – до 1900-та година, децата на Тръстеник учат тука: в кирпиченото училище!

На 12 март 1884 година инспектор Симеонов в ревизионните си бележки прави следните констатации:

        учител е Коста Пашов;

        учениците в началото на уч.година са 45;

        учениците  на 12 март са 30;

        ученици има в І-во, ІІ-ро и ІV-то отделение;

        селото има 85 български къщи;

        „ Училището е съвсем изкъртено. Трябва да се замаже. Това  трябва да стане до Великден.

Училището има нужда: за смятане от счьоти; за Отечествознание – от картите: Княжество България, Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия и полукълбата; за чертане – от пергел, линия, метър.

Всичките тия неща в разстояние от 10 дни да се доставят...”

Към тези ревизионни бележки ще приведем и тия от 25 април 1886  година, защото други такива засега не са открити. Но и тези са достатъчни за размисъл и оформяне на знание и отношение.

„ Училището да се замаже, очисти и загради. Да се заплати на учителя. Да се опишат българските и турските деца  от 6 до 10 годишна възраст.

            За вардене на книгите да се направи един жамлия долап”.

В края на ревизионните бележки се напомня за бележките и препоръките от 12 март 1884 година.

 А сега едно наблюдение  по страниците на първия останал дневник и същевременно  главна книга на Тръстенишкото училище. И приведената по-горе рекламирана табличка го съдържа като факт. Сред записаните по отделения и поименно деца-ученици не открихме име на дете от друг етнос. И обяснимо, и съдържателно за тръстенишкото обществено пространство... Последните редове на главната книга-дневник са: „Председател на училищното настоятелство Али Ч.Юмеров, настоятели – Манол Иванов, Велико Пейчев, преподавател – К.Пашов.”

Да, етносите в Тръстеник успешно и мъдро продължават обучението си в училището на Живота. И преминават от отделение в отделение с необходимото съзнание.

Горепосочените факти за науката и образованието в селото ни говорят сами за себе си... А отношението на читателите, вероятно, е гарнирано с великодушната усмивка на съвременника... Не само Тръстеничанин! Ние, съвременниците, видели  и познали вече толкова  много постижения на ХХ век, – сме склонни повече за такива случаи  да гледаме отгоре. Нали ние сме къде-къде по-напред в знание и можене, в разбиране и възможности ...

Все пак, само ще напомним за съвременното състояние на образованието и  на другите  „велики неща” в Тръстеник и в страната вече в началото на ХХІ век. На нас сърцето ни се свива от  постиженията на развихрилата се криворазбрана демокрация от края на ХХ век и продължаваща чудесиите си през ХХІ век. Но за това  към края на  изследването. . .

Глава VІІ . Култура и културни процеси   

Много сериозен въпрос, Драги Читателю! Даже главният за това изследване!  

Верно е че културните  процеси определят, в крайна сметка, степента на напредъка и полагащото се място на определена исторически просъществувала култура по пътя на еволюционното развитие на човечеството на Земята. Те, културните процеси, – са  комплексни и разнопосочни, повтарящи се и разширяващи се, в различни времена и с различна продължителност и значение, основополагащи  или преходни във времето и пространството...

Все пак: ЩО Е КУЛТУРА?!

Отговорът е свързан с много точното и многостранно разбиране и, най-вече, с достигнатото обществено или лично съзнание. Колкото по-близо е даващият определение на понятието КУЛТУРА  до себепознанието  по пътя към  свърхсъзнанието, толкова по-точно, просто и ясно става изказаното мнение. Просто и ясно за разбиране, защото ще е немногословно! Трудността при това положение ще дойде  не от няколкото ясни думи, а от желанието и възможността на  четящия или слушащия да вникне в същността на съдържащата се езотеричност... Става въпрос, Драги Читателю, за владеенето на езика на мисълта и овладяването на езика на вибрацията... Тук му е мястото да споделим, че близо до тези знания и умения са били генеративният език и азбуката на протобългарите и на прабългарите!                                                                                                                         

 

                                                        *

Такива уводни думи в тази глава бяха, според нас, задължителни, защото от тук  нататък ни предстои  разглеждането на културните процеси в Тръстеник от Освобождението – та чак до ... 20011 година! Пътят на изследването ще е дълъг  и многообразен и ще мине през  познатите все още на възрастното ни население обществени формации: начало на път  към демокрация;демократична монархия; войни и капитализъм; земеделско управление; фашизъм; народна демокрация; комунистически и социалистически напъни; демократичен преход с криворазбрана демокрация... И всичките те са осъществявани и ръководени от личности: царе и себелюбци, демократи и тоталитаристи, призвани и непризвани, но със завидно умение да използват властта...

Пътят е дълъг и сложен... По този път и Тръстеничани ще разберат, че са  и те в Европа и... – ще поемат било като безработни специалисти и неспециалисти, било като способни и нагаждащи се умници, раждащи  новия облик на „ Другата България!”  – на Запад, към  ....

Колко ли сложен ще е след няколко години или след, най-много, десетилетие пътят им отново към... – Изток!!! Защото ще има много малко време за това. И, както сме бързи в изборите си, току виж, че сме избрали по-трудния път...

Керванът на Живота пътува по избрания от нас път и задължително включва забравянето и изхвърлянето на негативите, пораждани ежедневно от необуздани и неразбрани чувства.        

Що е култура?!!

За да избегнем  многословното обяснение, цитирането на мнения и определения, за да избегнем затъването в дебрите на мисълта и на скритата безпомощност или непълнота на изреченото, за да спестим на читателя четенето на излишни неща, Драги Читателю, избрахме оригиналното, според нас, обяснение на многозначното съдържание на това понятие... Нали все още вибрациите ни са низки и слабоподвижни от стегналата ни материалност! Нека всеки стигне до равнището си! Нека всеки осъзнава, четейки по-долу, еволюционния ход на нещата.

Култура!!!

Културните процеси са така преплетени и взаимопроникващи се, така разнообразни и многообхватни, така познати и непознати, така овладяни или непредсказуеми за отделното човешко съзнание...

Култура в широкия и в тесния смисъл на думата.

Култура на Изтока и на Запада.

Материална и духовна култура, лична и обществена, художествено-естетическа, научно-техническа, древна и съвременна, политическа и религиозна, расова и етническа, социална и индивидуална, певческа и музикална, говорна и писмена ... – и т.н., и т.н.

От всичко изброено или неизброено, но подразбиращо се, – по нещо се добавя през годините и десетилетията към общия вид и самобитност на Тръстенишкото обществено и към личното културно-естетическо пространство и същностната черта на развитие.

Културата и културните процеси в движение отразяват постигнатите равнища, изменят и движат обществото и личността за да се стигне до задълбоченото познаване и участие  в духовните процеси, за да се погледне след това по-уверено и убедено към Космоса и към същността на Живота като Единство.

Не отхвърляй, Драги Читателю! Не отхвърляй  прибързано все още непривичното за твоето съзнание. Осъзнавай и така ще стигнеш, в най-добрия случай, постепенно до необходимите простори на непознатото. Всичко ще се постиге с постоянство и търпение. Не всички засега можем това! .. Но нали пък затова всички отдавна сме посяти на планетата Земя! Имали сме предостатъчно време да се учим и помъдряваме, да търсим и правилно да оценяваме... Да еволюираме! Да се развиваме!

*

Култура! Културни процеси в Тръстеник до 1900-та година.

Вече в написаното дотук подчертахме, че Животът в Тръстеник продължава в новите си измерения на вече Българската обществена система. В условията на новата държавност и на новия физически и етнически състав и облик на населението – животът е устремен напред в необходимото и очаквано развитие и културен прогрес. В рамките на този прогрес стои  и като наследство, и като неотменима съставна част достигнатото като материална и духовна култура. Върху него – като на формирана вече основа на лентата на общественото и лично съзнание, както показахме вече, този прогрес пише своите закони и правила. Върху него става оня алхимически процес, изграждащ самобитността на Тръстеничани. Върху него се очертават и протичат  следващите етапи и достижения.

Неща познати отпреди Освобождението: оран с дървеното рало; сеитба на ръка; копан и жътва по познатия в миналото и вече непознат начин; храна и облекло; дом, деца и семейство; тревоги и несгоди житейски; седянки и сбирки, сватби и хоро на мегдана ... Всичко познато, но с нов привкус!

Неща нови, – осъзнати и осъзнавани, – от живота получавани: държавност; община и кмет; училище и църква; мъже-войници и обществено-политическо познание и участие; кръчми и вино; нови данъци и ... нова бедност; ново мислене и нова мъдрост ...  Всичко това, примесено с ехото от Освобождението води към осъзнаване на същността си и същността на живота като обществено и духовно развитие!

Материалната и духовна култура в Тръстеник продължава да се гради. С нов облик и с изменящи се необратимо, бързо или бавно, дадености и параметри. Водеща, разбира се, е материалната култура. Иначе не може и да бъде. Нали от първостепенно значение е осигуряването и задоволяването на жизнените процеси! А от степента на развитие на последните зависи развитието и на духовността като човешко присъствие на Земята. Опознавайки и овладявайки, използвайки и изменяйки Природата, – жива и нежива, – и Тръстеничанинът върви по трънливия път на развитие. Земята, – майка и училище, –  има и осигурява всичко необходимо за развитието му. Труд и упоритост в ежедневната селско-стопанска заетост определят ежедневието на 93% от населението на Тръстеник до края на столетието. За останалите 7% можем да разберем от изследването на М.В.Юркевич/ М. Горюнин  „Двадцатипятилетние итоги Княжества Болгарии ...” том ІІ, книга 2, часть І. Между посочените селища с население с повече от 2000 души през 1900 година е и с.Тръстеник. Ето съставът на населението по професии и занаяти. На стр.210 за Тръстеник е казано:

- селско-стопански занятия ..............................................    2222 човека,

- движение по улиците и пътищата .................................         8     

-  хотели, продажба на напитки ........................................       13    

- продажба на др.хранителни продукти ..........................       24    

- обработка на тв. материали от животински произход         6    

- обработка на дърво  ........................................................           3    

* металургия      ..................................................................        31    

* керамично производство   ..............................................       10    

* производство на хранителни продукти   ......................        8   

* дрехи и тоалет  .................................................................       15    

* строителни добиви   .........................................................        4    

* обществена администрация  ...........................................     19    

* духовенство   ....................................................................       15    

* педагогически професии  ................................................       1   

* дом.работа и дом.прислуга  ............................................        2   

* без точно определение на професиите...........................       8   

Общо жители с професии            2389 човека.

Селско-стопанските занятия са включвали производство на зърнени култури / пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, боб/,  фуражни култури, отглеждането на домашни животни / коне, крави, биволи, магарета, овце/. Във връзка с тази трудова заетост се осъществява и данъчната политика на държавата. Обедняването и забогатяването са двата характерни полюса  на материалнато разделение и зависимост и в Тръстеник. Имали сме богаташи и бедняци, между които материалната и парична зависимост намира своите параметри. Разделението на общественото съзнание води до защита на интереси, до поява на обединение и солидарност, съотношението между които много ясно ще представим  чрез изложението в следващия раздел.

Животът си тече... Освободени от робската зависимост на поробителя Тръстеничани ще продължават още дълги години да са заробени от селско-стопанския труд... Все пак бавно, но сигурно новите професии, новите обществени и лични зависимости чрез тях, характеризират бавния напредък... Времена и нрави, възгледи и убеждения, професии и занаяти в Тръстеник проникват главно чрез новозаселилите се след Освобождението. Професииите на строителя, кантонера, дърводелеца, кожухарина, керемидчията и тухларина, дюкенджията и кръчмарина  намират своето място в тръстенишката икономика. Появяват се кантонерите, бъчварите коларо-железарите и др. Селските първенци вече се определят от такива професии. Селският първенец не е вече притежател само на много земя. Нека назовем някои от тях – първите:

Дюкенджи Симеон – притежава два дюкяна: при страноприемницата южно от селото  и   в селото;

Алеко Н.Пенчев – ханджия;

Киро Антонов – имал бакалия и е бил майстор-керемидарин и тухларин;

Димо Иванов – керемидарин и тухларин;

Георги Константинов – бакалин, построява и открива първата фурна  в Тръстеник;

Цоню Тодоров – първият кожухарин в Тръстеник;

Петър Илиев, Георги Стойков, Яким Кръстев – са новите притежатели на бакалии в края на века.

Необходимо е като становище и  информация, достигнали чрез проучването, мимоходом да обърнем вниманието Ви и на факта, че пътят на някои от новите водещи личности в Тръстеник има своята сложност. Това е пътят или на гонения от нуждата, или на принудения от конкретни познати и непознати политически обстоятелства, или забулени от мистициъм моменти в преданията....  Така или иначе – те се вписват в тръстенишката обществена действителност и дават своето звучене в нея. За някои от тях ще стане дума в книгата за родословието на всички български родове в Тръстеник.

Заслужава специално да отбележим професиите на овчаря и лозаря. Овчарят става почти емблема на тръстенишкия живот. А  отглеждането на лозя, – производството на грозде и вино, – е задължително съпътстващ елемент и необходимост. Тези две професии имат своя, осъзнат отдавна  и от Тръстеничани, материален и духовен принос в живота, в развитието. Те са и храна – ежедневна и при специални случаи, те са и дрехи – като личен и домашен уют, те са и неразделен спътник и приятел, съпровождащи мрачните и търсещи мисли на ежедневието  или отрищващи изявата на чувствата като отдушник в тъгата и радостта, във веселието и празника, в трудовия процес. Месо, мляко и вълна, грозде и вино – това са те като ежедневна грижа и надежда, като необходима и съставна част и стъпало към развитието.

Появата на новите професии осъществява ролята на живителен полъх и за духовната култура. Професията добива значение  и става символ на майсторлък. А майсторлъкът не може без творчеството, без художествено-естетическото отношение към работата. Да ушиеш дреха или кожух, да направиш каруца – дървена или желязна, да направиш каца, буре или постав, да подковеш добитък  – това са все символи на признатост и тачене, на разбиране и себеотдаване! А всичко това е нова придобивка за Тръстеник – материална и духовна и извикана от развитието.

                                                        *

Културните процеси в Тръстеник няма да са отразени в своята пълнота, ако не представим и  проявите, съдържащи в себе си и професията, и призванието, и творчеството, и строго личната и обществена изява: пеенето и музиката, шиенето и бродирането, тъкането. Тези призвания и творчество имат постоянно присъствие в живота на всеки народ. Чрез тях Висшият разум овладява настроенията и чувствата, ръководи и обогатява развитието, посочва пътя.

Макар че е трудно да се посочат онези тръстеничани, проявили талант и творчество чрез себе си,  – за себе си и за другите, – през този  нов и отговорен период от Освобождението до 1900 тодина, те са свършили своята работа. Безименни засега, те ще присъстват и в изкуството на потомците си през целия ХХ век. А на тях, новите, – особено последните,– ние със сигурност знаем имената и те ще бъдат назовани по-нататък.

Песен е звучала и през знойното лято на тръстенишките поля, и на селския мегдан, и на седянки и беленки, и на семейни сбирки и сватби, над люлките на децата. В песните и Тръстеничани са изливали и извайвали в мелодии своята мъка и надежда, устрема и творческите възможности на своята душа.

Музиката като изпълнение на кавал или гайда, на свирка или гъдулка е с постоянно и задължително присъствие в духовния облик на Тръстеничани. Редят се поколения музиканти, предават се умения и сръчности, а преживяването и насладата са от всички  при различните случаи. Музикантите на Тръстеник са тачени и познати, живеят в семейните предания. Безименни засега те живяха много осезателно през втората половина на ХХ век чрез предаденото  като достижение на своите деца и внуци.

Шиенето, бродирането, плетенето, тъкането като необходимост, като творческо умение и красота са неотменно задължение и изява, постоянно занимание на деца и моми, на невести и баби – на жените на Тръстеник. Колко бримки са изплетени, колко бода са  извезани, колко дни и нощи е летяла совалката между наснованата основа – между нищелките и кросното с вече изтъканото платно!!! Труд и творчество, задължение и обич, нежност и красота са изпълвали душата на жената... А заедно с това са облагородявали с топлотата си семейното огнище...

Ценностна духовна и творческа изява на Тръстеничани през периода са и обичаите, празниците и годишнините според църковния и гражданския календар. Не е мястото и целта да бъдат описвани тук. Ще насочим вниманието на Читателя към специално издадената книга на Георги Цанев, където местните обичаи и празници са сравнително пълно описани и отразени. Нашето добавяве за периода е, че през този време на първоначално формиране на тръстенишката обществена действителност се срещат много нюанси и подробности, които в крайна сметка ни довеждат до познатия ни за средата на ХХ век облик на духовна идентичност в Тръстеник. Нюанси и подробности, донесени и втъкани в ежедневието от новозаселилите се. И с годините те се превръщат в познатия  ни тръстенишки вариант  на самобитността.

Очертаните вече  измерения на Тръстенишката духовност са били ценностно и преходно звучене на времето, развивало общественото съзнание  преди повече от 100 години.

                                                        *       

Материалната и духовната култура на Тръстеничани през периода до 1900 година могат да бъдат разглеждани в още едни параметри на проявление в движение. Ние вече засегнахме повечето от тях. Считаме за необходимо, обаче, да ги проследим, по-точно да ги представим в поредица, която сама ще говори за себе си. Ето я:

1878 г. – първите мъже-войници и от Тръстеник са в казармата;

1887 – 1880 – поставени са руските паметници в Тръстеник;   * ехото от войната започва своето реално присъствие;

1879 г. – Тръстеник става център на община, в която влизат и Пиргово, Мечка, Стълпище;

1879 г. – имаме общинска сграда: пригодена и отремонтирана, с добавена приземна част / мазе / – изоставена турска къща;

1879 г. – с част от оставените от висш руски офицер средства за построяване на църква  е построено близо до параклиса Първото тръстенишко кирпичено училище;

1879    1900 г. значително увеличаване на раждаемостта ;

1879 – 1900 г. – постоянно увеличаващият се брой на децата-ученици довежда до утвърждаването на обучението от І до ІV отделения;

1880 – 1900 г. – засилване на тенденцията за разделение на труда и увеличаване на броя на упражняваните професии;

1880 –  1900 г. – засилване на социалното разделение на бедни и богати;

1884 – 1900 г. – Пети пехотен Дунавски полк става втори дом за мъжете и на Тръстеник;

1885 г. – мъже-войници от Тръстеник стават реални защитници на Отечеството в Сръбско-българската война след Съединението;

1888 г. – най-после е построена първата част от новата каменна българска църква;

1890 г. – Георги Константинов открива първата фурна в Тръстеник;

1890 – 1900 г. – увеличаване на броя на бакалиите в селото   /докато преди Освобождението в Тръстеник е имало 1 бакалия и няколко пивници/;

1893 г. – слага се началото на ежегодния тръстенишки събор/ сбор;

1900 г. – Тръстеник става център на най-масовата изява в региона против десятъка  – Тръстенишкият бунт.

           

Глава VІІІ. Личности-водачи на обществения и културен живот в Тръстеник  до 1900 година!

През първите десетилетия на Следосвобожденския период отговорна заслуга е било да станеш селски първенец-водач в рамките на обществено-политическия и икономически живот на село като Тръстеник. Природният интелект и икономическото състояние те изтикват напред – спечелил си доверието на останалите и трябват възможности и нужната отговорност за да станеш на ти с получената власт. Учиш се в движение да ръководиш: да виждаш и чувстваш нуждите, да осъзнаваш селото като единно семейство и да бъде това семейство прието присърце от всички.

Водачи на Тръстеничани до 1900г. са били кметът, попът, учителят. Лесно е от позициите на днешното време, – вече ХХІ век, – да съдиш и да търсиш кусури. Трудно, особено трудно е  било поне до 1890 година! Особено да бъдеш кмет на едно бързо увелечаващо се по територия и физически състав на населието от 4 етноса.

Личностите-водачи на Тръстеничани през периода са един своеобразен елит, разполагащ с общественото признание. Тук са и кметовете, и селските първенци – богати с природен интелект и материални ресурси, и етническите водачи, и учителите, и поповете и ходжите ... Не всички от тях са оставили имената си, а паметта за делата им е останала с откъслечни предания. Освен това турските, татарските и цигански водачи почти са избледнели в съзнанието на поколенията. За учителите и свещениците споменахме по-горе: поп Христо Петков – свещеник и учител с голямо обществено звучене, учителите: даскал Ганчо, Коста Пашов, Иван Димитров, П.Попов.

Заслужава си сред водачите да бъде посочен и опълченецът Христо Димитров Лазаров.В глава ІV се спряхме достатъчно на въпроса кой е той. Новото тук е: дълги години той е негласен посланник на родолюбието. Населението на Тръстеник доста сполучливо го признава, наричайки го Офицерът. Той е човекът – изпращал и посрещал войниците на Тръстеник!

Остана да ви представим накратко кметовете на селото за периода. Ще посочим мимоходом и някои преки или косвени данни  за тях, които може да представляват интерес или да ни ориентират в тогавашното обществоно пространство:

Григор Иванов Григоров Дошков:  от род Дошкови; роден през 1835 г. в Тръстеник; починал през 1889 г.; бил кмет от Освобождението до 1888  – 1889 г.; построил първото тръстенишко кирпичено училище; сдобива селото с общинска сграда – изоставена турска къща, пригодена за кметска сграда; построил първата част на сегашната каменна църква „ Света Парашкева”;

Симеон Петков Черкезов: основоположник на рода Черкезови в Тръстеник; роден през 1828 г. в село Каракоджалии/ Екзарх Йосиф; кметувал  през 1889 – 1890 г.;

Денчо Генчев Шопов: основоположник на рода Шопови в Тръстеник; роден , по косвени данни, преди 1830 година; кметувал през  1890 – 1891 г.;

Симеон Рачов / Дюкенджи Симеон: Не оставя наследници в Тръстеник. Има само една дъщеря, която заедно с Димитър Семов поставя началото на род Семови в Тръстеник.

Дюкенджи Симеон е роден след 1830 година в с.Кметчиците, Габровско. Умира през 1896 година. Кметува в селото от 1891 до 1894 година. Построява чешмата при стадиона. Майсторът зазижда сянката му – както е на коня – в чешмата и той ...

Дечо Дончев Манев Консулов: роден през 1850 г. в Тръстеник; кметува през 1894 – до октомври 1898 година.

Тотю Димитров Стоянов Пискюлев: роден след 1840 година в Тръстеник ;  чрез поведението си запалва искрата на Тръстенишкия бунт през 1900 година. Кметува от октомври 1898 година до края на 1900. Въпреки поразиите около Бунта ще  видим, че през 1906 година отново яхва властта и то за солидно време и с друго поведение.

 

 

 

 

ІІ

ТРЪСТЕНИШКИЯТ БУНТ ПРОТИВ ДЕСЯТЪКА

1   9   0   0    ГОДИНА

 

                                                        Бунтът!  Номонето!–

                                                        За Четеца!  За Мъдреца!

                                                        Или за Детето!

                                                         Те част са от Пътя –

                                                         част от Битието . . .              

 

         Тръстенишкият бунт !

          Вече повече от 100 години изминаха в политическо гадаене и утвърждаване на истини и... – на собствено положение в научния и политически свят . . .

         Повече от век измина и не можем да подредим в поредица от думи  и понятия,– познати със своя  ясен и точен смисъл слова, – с тяхното глобално значение. Така е защото  този смисъл се взема само в рамките на ограничено зададена и позната семантика... Затова чрез справки и коментар ще се постараем да подпомогнем съзнанието Ви, Читателю. Не чрез натрапване на мнение, а чрез, своего рода, прегледно търсене, основано и на обществено възприетото в поредицата от стари и нови речници на български език.

         ВЛАСТ:

- справка в Тълковен речник, 1999 – 2000: стр. 86: 1. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля;

- от автора: * упражняване на права над обществото или личността – законно или не; ** власт в племето, в общината, в държавата, в региона или съюза, на континента или на планетата; *** власт, заслужена или желана, но яхната за лични и обществени цели; власт – назаем взета от минали, настоящи и бъдещи успели; **** властта е основната храна на егото човешко; ...

  ДЕСЯТЪК:

* справка в   Тълковен речник, 1999 – 2000: стр. 149: през феодализма – натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство;

- справка в Енциклопедия на България, т.ІІ / от Г до З /, стр.282:

. един от основните данъци в ср.- Б-я.  ...се вижда, че Д. е налаган върху зем. продукти и дребен домашен добитък чрез облагане на селяните с една десета част. Събиран е от специални бирници „ десеткари “ ,  ... – свинии, овчии, пчелнии, винии, житнии, ...

.. След Осв.1878 г. Д. се запазва за известно време като важен източник за държ. приходи; утвърден е със закон за десятъка / 1880 /. През 1881 се събира в пари или натура,, а през 1882 е превърнат в паричен данък, ... чрез определяне на средния добив и пазарните цени. В 1889 отново става натурален данък от зърнопроизводството, а през 1893 – паричен. Със закон от 1895 вместо Д. се въвежда поземлен данък, изчисляван на единица площ според качеството на земята .

...Правителството на Т.Иванчов отменя поземления данък и възстановява натуралния десятък /през 1900 г.– СУШАВА И НЕПЛОДОРОДНА ГОДИНА! /. След селските вълнения и бунтове със закон от 1901 Д. е заменен с поземлен данък.

*   от автора: * задължение към Господаря, към Държавата, към рода;

** задължение, обръщано ту в пари, ту в натура според интересите на силните на деня и на власт имащите; ...

НОМОНЕ/ НОМУНЕ :

– справка в Турско-български речник, БАН, 1952г.:

. стр.409: поm закон, основен закон;

.. стр. 591: un – брашно;

... стр.416: on – десет;

.... стр.144: e – хайде де!;  Я ...; е !

 

-  от автора: * дума, неизвестна все още на речниците, въпреки че минаха повече от 100 години, откакто се е  развяла като знаме; ** дума,   звучаща доста интелигентно; *** дума, позната отдавна като съчетание  от горепосочените турски думи и съдържаща точно и всичко като основание за недоволството на народа през 1899 и 1900 години – особено чрез императивното си действие; **** НОМОНЕ//НОМУНЕ = ПРОБА ОТ НАЙ-ПЛОДОРОДНАТА ЧАСТ НА ПРИТЕЖАВАНАТА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ: такова допълнително действие търпи народът от властимащите! Местни или на различни нива в иерархията – те, властимащите, съчетават със завидно усърдие личните си интереси със задачите, поставени от правителството.

БИТИЕ:

        справка в Тълковен речник, 1999 – 2000 : стр.49: 1.Материални условия за съществуване, за живот в обществото. 2. във философията: – обективната реалност / материя, природа /, която  съществува независимо от нашето съзнание;

        от автора: * животът на един човек като личност; ** Част от Земния път на Човека; *** Време на учене в училището на Живота на Земята; човешкото съзнание обхваща битието дотолкова, доколкото му позволява степента на достигнатото равнище на развитие, ...

Да! Все думи с многозначна семантика!

Достатъчно е исторически да бъде осъзната икономическата част на значенията  за да се свържат те , например ,  в такива съждения:

. Невъзможност повече да се търпи;

.. Ножът е опрял до кокала, и др.

Тогава чак можем да помолим за помощ и Политиката, и Обогатеното съзнание за смисъла на Училището на Живота, и  за ...

Затова не се стига до края! Защото мисленето все още се задоволява да обхваща само част от генеративността на думите. Или, може би, на авторите на изследванията, статиите, очерците, докладите им са се стрували достатъчно точни чрез посочването на хрониката на събитията, гарнирана със словоизлеяния на все още познатия ни и задължителен политически отенък на утвърждаване на определена идеология.

Десятъкът, /както пише в-к „България” от 18 януари 1900 година „Историята го помни от 3000 години преди Христа ...” /, в най-новото си българско издание след Освобождението действително минава границите на търпимостта. Световната икономическа криза принуждава и българското правителство да търси изходи от положението. Намерен е  и е използван най-несполучливият... Още с вестта за внасянето на този закон в Народното събрание новият Проекто-закон за Десятъка  слага началото на народното негодувание.

Чрез нововъведения десятък правителството разчита  „ ... да се извлекат от земеделското население от 7 до 10 милиона лева повече.” Населението на България от опит знае какво го очаква. А бедността е стигнала до крайност...

За да може Читателят да има възможно по-пълна представа за народното недоволство и за да може по-ясно да се впише в него Тръстенишкият бунт ще си послужим с хронологично представяне на фактите в национален и регионален мащаб. Погледът на Читателя, познавайки географията на България, а Мисълта му, запозната със законите на  народопсихологията – ще имат верен ориентир и ще стигнат до  правилните изводи и отношение.

Ето преработеният вариант на хрониката на народното недоволство  отразена в „Юбилеен вестник , 100 години от селските вълнения и бунтове през 1900 година”, издаден от БЗНС-НС – Русе от 12 май 2000 г. Преработеността се състои в по-краткото излагане – без подробностите, които не са наша задача и цел.

1 октомври 1899. Правителството на Тодор Иванчов взема решение за въвеждане на натуралния десятък.

10 – 20 ноември1899. Първите спонтанни протести в страната.

15 януари 1900. Народното събрание приема закона. До този ден в страната са проведени около 190 протестни митинги и събрания.

10 февруари 1900.В Русе е организиран протестен митинг с участието на 10 000 селяни от региона.

18 февруари 1900. В Русе е насрочен контрамитинг, организиран от подръжници на правителствената политика. В определения ден се събират 15 – 20 000 селяни и митингът е превзет от тях.

21 февруари 1900. Правителството издава окръжно № 777 с нареждане да се подвеждат под съдебна отговорност  тия, които не спазват законите. Изисква се арест на участниците в митинга на 18 февруари. Нова вълна от недоволство.

5 март 1900. Митинг във Варна. Юрдан Пекарев е арестуван. Има убити и ранени.

19 март 1900. Протестен митинг в Шабла... Вълна от протести в Балчищко и Добичко.

24 март 1900. В с.Красен, Русенско пристига околийският началник на Русе. Недоволство и словесен конфликт.

26 март 1900. В с.Тръстеник, Русенско населението открито изразява недоволството си от кмета Тотю Пискюлев. Селяните настояват да се разтури общинският съвет и да се назначи тричленна комисия.

27 март 1900. Русенският околийски началник идва с 32 стражари в Красен да арестува ръководителите от 24 март... Съпротива...  Престрелка... Побой над околийския началник и придружаващите го.

Нощта срещу 28 март 1900. Полицейски подкрепления към Красен, придружени от рота войници.

28 март 1900. В Красен прииждат селяни от Пиргово, Иваново, Щръклево, Божичен... Пристигат и ръководителите на вълненията в Русенско – земеделските дейци Илия Братоев, Бени Кръстев и Марин Вълканов...Сблъсък, стрелба и ... отстъпление на селяните.

2 април 1900. Голям протестен митинг в Русе.

2 април 1900. Осемхиляден протестен митинг в Добрич. Обширна резолюция  за недоверие в правителството.

3 април 1900. Окръжният управител на Русе изпраща най-после  заявлението и протокола на селяните от Тръстеник до околийския началик /подадени на 26 март! /  с нареждане на извърши разследване.

14 април 1900. Новоназначеният  русенски околийски управител  пристига в Тръстеник... Посрещане от селяните... Разпити... Неудовлетворение на исканията... Изгонване на кмета от селяните.

17, 18 и 19 април: развитие на Тръстенишкия бунт.

20 април 1900. Спешно заседание на правителството... Решение за въвеждане на военно положение в Русенска, Търновска, Свищовска и Разградска околии... Водачите на бунта избягват в Румъния... Арестуване и разпити на много селяни... Недоволството сломено.

Май 1900. Селяните от Балчишко, Каварненско, Шабла и Дуранкулак отказват да изплащат натуралния десятък и се противопоставят на контрольорите.

17 и 18 май 1900. Действия на Централния управителен комитет на Земеделския съюз – в Плевен... Манифест към земеделците в България.

22 май 1900. В Дуранкулак пристига околийският началник на Балчик... Спречкване... Разгневен началник.

23 май 1900. Околийският началник на Балчик отново в Дуранкулак... Арестува кметския наместник и писаря... 

28 май 1900. В с. Саръ-Муса, Добричко се свиква голям протестен митинг.

30, 31 май, 1 юни 1900. Развитие на бунта в Добричко. Арести, гонения, жестокост, ранени и убити... Бунтът е потушен.

5 юни 1900. Военно положение в Шуменски и Варненски окръг, в Поповска, Беленска, Тутраканска, Еленска и Дряновска околии.

27 ноември 1900.Правителството на Т. Иванчов подава оставка.

Началото на 1901 .  Натуралният десятък е отменен завинаги.

                                                         

 *

Показаната картина на недоволството от Натуралния десятът разкрива причините и същността на вълненията и бунтовете, обяснява противоречието между управляващи и населението, доказва социалния конфликт в процеса на растеж на общественото съзнание. Пътят на този растеж минава през организираните 148 селски и 49 градски митинги, в които участвали 354 045 души от 505 села.

На политическата сцена на България се утвърждава като сериозно присъствие и значение и БЗНС.   

Тръстенишкият бунт като една неразривна част от социалния кипеж в страната и в Русенско  е израз на неговата кулминация. Такава проява е той! Иначе нямаше да има толкова много селяни от близки и далечни на Тръстеник села. Нямаше да бъде изправено правителството пред необходимостта да се защитава с полицейски и войскови части и военно положение... И въпреки че правителството реализира почти успешно своята политика, в крайна сметка, не можа да се справи с тлеещото и отново нарастващо недоволство... Затова падна това правителство и беше отменен Десятъкът!..

Тръстенишкият бунт, както ще видим след малко, показва една порастнала зрялост и на тръстешишките селяни, и на местните и на регионалните ръководители на недоволството.

Редно е с особена отговорност  и значение за по-нататъшното изложение  да се отбележи, че ръководителите на вълненията в Русенско след всеки един момент от тях израстват и се оформят като професионални политически дейци. Основните ръководители са на всяка една изява. След всяка проява на недоволството в Русе и в областта се оформят и израстват местни ръководители – особено в селата! Не случайно събитията около натуралния десятък в Русенско и в страната затвърждават значението на БЗНС като политическа партия на българските селяни. Не случайно именно събитията около натуралния десятък дават тласък на създаването на земеделски дружинки и партийни организации. Земеделската партия набира сили.

Следващите 2 –3 десетилетия тази партия променя чувствително съзнанието на българския селянин. Поне за село Тръстеник е така! Разбира се, на политическата сцена в България не е само БЗНС.

 

                                                        *

Развитието на Тръстенишкия бунт заслужава да бъде описано  подробно и да бъдат подчертано показани движещите фактори на местния и регионалния конфликт. Така трябва, защото те резонират успешно в националния театър на Живота и в социалния растеж на страната.  

Изследвания  и описание на Тръстенишкия бунт има вече достатъчно много. Като се почне от вестниците и периодичните списания през 1900-та година и се стигне до юбилейните чествания на събитието в днешно време. Струва ни се, че всичко е станало вече достатъчно рутинно и отместващо същността. От позициите на Съвременността и достиженията до ХХІ век той,– Бунтът!, – изглежда като незначително събитие и забавна игра със съдбата от страна  на селяните и с упражняването на Властта – от страна на управляващите. Такава игра играят и днес в Народното събрание и извън него представителите на объркващия  ни и  многоброен списък от малки и големи партии, партийки и групички и оправдават думите на Алековия герой, че „ ... сите са . . . . .”

Ние включваме в това изследване предпоставките и развитието на Тръстнеишкия бунт поради две причини. Едната е: необходимостта и полагащото се включване в описанието на историческото минало на родното място. Другата е: да се даде гласност на някои несподелени до сега подробности в хрониката на Бунта, застрашени от забравата.                          

  *

Вълненията в Русе и в Русенско са известни на Тръстеничани като същност, факт и хронология още от началото на започването им. Те живеят с тях. Участват в тях. Ежедневието и процесът на развитие на недоволството в региона и в страната е и процес на обединение и на бедните тръстенишки маси. Същевременно вълненията извикват на обществената сцена в Тръстеник нови водачи, нови силни личности, които, както ще видим след малко, умно и точно, държавнически и отговорно водят местното недоволство и участват в регионалните прояви. Политическото израстване и обединявяне на жителите на селото е сериозен напредък на общественото съзнание. За 20 години след Освобождението Тръстеничани са станали съзнателни и отговорни граждани на Родината. Училището на Живота върши своята ползотворна промяна.

Развитието на Тръстенишкия бунт започва  на 26 март 1900 г. А що се отнася до неговия край – не бихме спорили, но той има свои измерения и продължения и в началото на ХХІ-я век. Нали Тръстеничани предизвикаха обществената подкрепа за да бъде отменено решение на ОС на община Иваново за част от Тръстенишките поляни. И то без бой, но с големи заплахи и „другарски съд”! Но за това  ще стане дума  по-нататък!

                                                                       *

26-ти март 1900 година!/ 7-ми април 1900 година!*  

На тази дата голяма група селяни от Тръстеник се събират пред общината. Това е сградата, служила достойно като седалище на общината, превърната по-късно в пощенска станция, служила като един от първите местни и етнографски музеи в Русенско. Това е сградата, водеща жалкото си съществуване в началото на ХХІ век и готова всеки момент да рухне!

Та ...  На тази дата внушителната група Тръстеничани се събира на своеобразен – Тръстенишки митинг! Организирано. Спокойно. Политически мъдро и далновидно.  Събирането не е инцидентно! Предизвикано е от растящото неодобряване и недоволство от управата на общината:

-. кметът дал своеволно и противозаконно един ясак от общинската мера на евреина-лихварин Азел;

- евреинът-лихвар не излизал от канцеларията на кмета и по всички важни въпроси си казвал тежката дума;*

- обещава да раздаде земя на свои хора , – от селската мера,– за лозя;

- самоволничи и по редица други поводи;

- заплашва – и то особено във връзка с новия натурален данък, като открито и настоятелно го подкрепя;

- занемарени са селските интереси.

Събирането на тази дата е израз на акумулираната сдържаност и нетърпимост вече. Към това ще прибавим и   силното обществено недоволство в Русенско.

Тръстеничани са изградили вече своята организационна структура на недоволството. Изявяват се водачи, които ще видим на мястото им –  в развитието по-нататък на тлеещия бунт. Общуването с Русе и околните села става и тяхната гореща тема и тръстенишките проблеми вече са обсъждани с ръководителите в региона. Дошъл е редът и на Тръстеничани. Те са решили да карат по-законному, по демократически и според конституцията... Сред техните водачи е и Бившият кмет Дончо Дечев Консулов, заменен от Тотю Пискюлев. Той е запознат с бюрократичната машина на властта и със законовите положения!

Селяните се събират. Броят им непрекъснато се увеличава.   

Общоселското събрание, – Тръстенишкият митинг, – е открит. Изказванията след уводните думи на организаторите са кратки и съдържателни: ту емоционални реплики и кратки изреждания на своеволията на кмета, ту гневни, но справедливи закани, ту мъдри и точни предложения! .. 

Избран е мирният начин за отпор! Според Търновската конституция това са предложенията по реда на Закона към по-горните инстанции.

Написан е обстоятелен протокол с предложения и заявления, подписани от 165 грамотни и неграмотни Тръстеничани. Броят им е внушителен като се има предвид тогавашния брой и социален състав на населението. Ето част от протокола на тръстеничани:

„Днес, ний, долуподписаните жители от с.Тръстеник се събрахме сред село пред двора на общинското управление, за да обмислим въпроси по много важни селски работи, отнасящи се до нашия поминък, вършени от страна на общинския ни кмет Тотю Димитров и съветниците му и като взехме предвид, че със своите действия  кмета и съвета  му турват в опастност интересите ни единогласно решихме: изказваме пълно недоверие в сегашния ни общински съвет и привременно избираме тричленна комисия Трифон Иванов, Марин Иванов и Али Хасан Чаушев, които до произвеждането на нов избор да ръководят общинските работи”.

На митинга-събрание са избрани двама представители: Цвятко Стоянов и Боню Христов,  които да поднесат на другия ден на Окръжния управител  подписания протокол с решенията и предложенията.

Протоколът  по-нататък   настоявал  Окръжният управител да   направи „ ...потребното за по-скорошното утвърждаване на Протокола тъй като интересите на Общината ни са крайно занемарени от настоящия Общински съвет и населението ще се усмири и задоволи само с бламираонето му и утвърждаването на тричленна комисия – избраните със самия протокол лица, в противен случай възможно би могло да станат нажелателни работи” .

Такова е началото на Бунта! Ненапразно самият Бунт се именува и „Митингата”!

                                                

                                                    *

Началото на Тръстенишкия бунт е положено. Бунтът ще премине през търпението и очакването за разумност и справедливост. Той ще достигне и до своята кулминация – откритият и разумен бунт. Участниците в Бунта от Тръстеник и региона ще преминат и през арести и гонения, разпити и изтезания, емиграция и лишения.

Някому може да се окаже невероятно, но Тръстенишкият бунт не е стихиен. Той има своята организираност и вещо ръководство. За ръковоството, за ръководителите  и организаторите достойното място е описанието  на изявата им в следващите редове на развитието на Бунта.

 

                                                    *

Докато местните тръстенишки ръководители и населението на Тръстеник организират и провеждат своята Митинга на 26 март, докато търпеливо чакат резултати от своя Протокол    в Русенско стават събития, които са своеобразна репетиция за  развитието на Тръстенишкия бунт.  В село Красен се разиграват събитията, които ще се повторят в по-голям и по-съдържателен вариант в Тръстеник. От 24 март до   28 март жителите на Красен минават през огъня: открито недоволство срещу Околийския началник, полицаи, стрелба, войници, арести ... Своеобразна е и приличащата на репетиция помощ – стичания  на селски маси от съседните села. Тази прелюдия изиграва ролята на организиращ фактор за селяните от Русенско. Затова след 2 –3 седмици в и около Тръстеник се събират около 5000 селяни!

 

                                                    *

3-ти април1900 година / 15-ти април 1900 година!

Окръжният управител на Русе  резюлира и изпраща, – Най-после!, – документите на Тръстеничани до Околийския началник с предложение да извърши разследване по повод Митингата от 26 март в с.Тръстеник.

И Околийският началник  продължава играта на нерви. Тръстеничани трябва да чакат до 14 април / 26 април! И те търпят в името на законността. Все пак Околийският началник изпраща стражар-куриер, който да съобщи на тръстеничани, че на 14 април ще пристигне в селото за да извърши дознание.

 

 

 

                                                     *

14-ти април 1900 година/ 26-ти април 1900 година!

Новоназначеният русенски Околийски началник Марин Петков-Мечката пристига с полицаи в с.Тръстеник за провеждане на дознание. За негова голяма изненада е посрещнат пред кръчмата на Дечо Консулов от група селяни, сред които и част от организаторите на Бунта. Тръстеничани го посрещнали със знаме с надпис „ Долу номонето!”.

В присъствието на свещеника Околийският началник разпитва 46 селяни. Решението и изводът му са: „ ...кметът никак не е пренебрегвал обязанността си и не е турял в опастност интересите на общината. Оплакването е неоснователно и молбата за отстраняването на кмета трябва да се остави без последствие”.

Околийският началник заплашил инициаторите на протокола с лична разправа, а по-дръзко държалите се селяни  да постави на мястото. Това нажежава обстановката. Започват скандирания на протести, на несъгласие. Обиденият началник отказва да признае кмета за виновен и напуска селото.

След отпътуването на блюстителя на реда селяните, начело с Дечо Консулов, Марин Иванов и Али Чаушев изгонват кмета от общината, вземат общинския печат и запечатват канцеларията...

По този начин събитията в Тръстеник набират скорост. Показателното и този път е точната и вярна реакция и постъпки на ръководителите на Бунта. Спазва се законността! От селяните!.. Но не и от Властта!

                                                *

17-ти април 1900 година/ 29 април 1900 година!

По нареждане на Окръжния управител Околийският управител, заедно с отстранения тръстенишки кмет тръгват за Тръстеник заедно с 25 полицаи. На интервали в пространството между Русе и Тръстеник са поставени конни стражари за връзка и съобщения с града при необходимост.                              

Пристигайки в селото Околийският началник действа по-военному. Поставя постове край селото, пост при черковната камбана. Успява да арестува само двама от ръководителите на протеста – Али Чаушев и Стоян Минков/Чернев ... След това праща полицаи да арестуват някои ръководители на бунта из село и на полето.         

Така е бил арестуван и Митьо Анев – около 40-годишен селянин и един от инициаторите на протестите и ръководителите на Бунта. Ето преразказаният случай от внука му Здрави Анев за него:  „Дядо Митю бил на нивата. Баща ми бил тогава на около 5 – 6 години и бил с него. Неочаквано някой започнал да вика: „Митьо! Митьо!”. Бил Иван Бодура на кон... Дошъл и казал на дядо какво става в село... Дядо оставя тати на нивата при Ариф Солаков. Оставя и воловете... Запътва се към село...”

Вероятно на път за селото е бил арестуван.

Този случай дава яснота, че е задействана системата за съобщаване за тръстеничани и за съседните села... Бунтът вече бил в ход. Искрата пламнала вече и нямало спиране.

                                           *

Арестуваните били затворени в един от беглишките хамбари пред общината. Сегашният парк  е на тяхно място!

Научавайки за арестуването на мъжа си Митьо Анев, жена му – баба Руса – отива, вайкайки се, при Околийския заедно с останалите си 6 невръстни деца. Моли да бъде освободен  мъжът и, който не е виновен...Какво ще прави с толкова деца...

Околийският се отнася грубо и безцеремонно: „ Не съм те карал да ги раждаш!”...   Това става пред насъбралите се селяни и искрата запламтява!

През това време един от братята на Стоян Минков пристига с другари, въоръжени с тояги и брадви. Счупват катинара на хамбара и освобождават арестуваните... Народната сила изригва! Отправя се към канцеларията на кмета... Хванали го на почерпка с Околийския и с приближените му...

Селяните и арестуваните изливат гнева си върху Околийския началник, кмета и общинарите. Всички са понатупани здраво! Кметът е хвърлен от балкончето на общината, Околийският е хвърлен през прозореца... Бити били полицаи, общинският писар ... Убит е местният полицай Цоню Тодоров Влахов – ударен по главата от буен 19-годишен младеж.

Саморазправата с кмета е щяла да продължи. Хвърлен от балкончето, той е закрит с тяло от баща си... Скоро идва чергелосана каруца, на която близките откарват Тотю под дюдюканията на селяните и подвиквания „Дръжте булката!”... 

                                             *

Междувременно Бунтът следва своя ход:

- извзето е оръжието на стражарите, които били в общината, а те са затворени в плевника на Иван Йовчев;

- конни куриери разнасят бързо вестта за Бунта в Мечка, Пиргос, Щръклево и др. села;

- за кмет на селото е избран Марин Иванов;

- откъм Мечка и Пиргово около 1 часа след обяд се задават малки и големи групи селяни, въоръжени с тояги, вили, брадви, пушки: броят им  непрекъснато расте и скоро стигат до 200 души;

   - Околийският управител, опомнил се от боя, изпраща полицаи да спрат селяните от Мечка и Пиргово, но без резултат; той изпраща и съобщение до Окръжния управител;

- Около 3 часа след обяд Окръжният управител се свързва с Коменданта на града и моли „...още днес бързо да се изпрати една рота войска в помощ на полицията в с.Тръстеник, както и да може да се заловят метежниците”

- Комендантът на град Русе веднага се явил в Окръжното управление, където обсъждат положението и решават: още през нощта срещу 18 април за Тръстеник да се изпратят 2 сборни роти от Втори Искърски пехотен полк и от 5-ти пехотен Дунавски полк под командването на подполк.Ст.Георгиев;  да се изпратят и 20 конни полицаи;

   - В 23 часа през нощта срещу 18 април към Тръстеник се отправят сформираните сборни войскови и полицейски части;

   - Системата за съобщение – системата на солидарността –  между селяните в Русенско, между близки и далечни села на Тръстеник е в ход и още призори на другия ден като резултат селяните в и около Тръстеник непрекъснато увеличават своя брой;

- Едни от първите, научили за Бунта са: първо – Илия Братоев от с.Мечка, подпредс. на Околийската земеделска дружба в Русе; след това – Бени Кръстев, предс. на дружбата в с.Пиргово; Марин Вълканов, предс. на дружбата в с. Щръклево – и  други!;

        - Вестителят на с.Мечка – Иван Македонски – с говедарски рог:  обикаля селото, свири, съобщава новината  и призовава, а селяните, разпределени вече по десетки – бързо се събират и тръгват към огнището на Бунта!

*

18-ти април 1900 година / 30-ти април 1900 година!

Рано сутринта войсковите и полицейски части са вече край Тръстеник – при ханчетата. Селото е блокирано от една полурота и  конните стражари. Това не остава незабелязано от селяните в Тръстеник: веднага се изпращат вестоносци до съседните села. Резултатът не закъснява: нови селски маси се струпват в и край селото. Продължават да прииждат още селяни от Божичен, Кошов, Мечка, Пиргово, Долапите, Кулата, Басарбово,Красен, Щръклево...

Край Тръстеник  рано сутринта пристигат и: Русенският окръжен управител, Прокурорът при Русенския окръжен съд, един съдебен следовател и градският лекар.  

Към 8 часа и половина сутринта Окръжният управител  изпраща в селото   двама  полицейски  пристави с  десетина     стражари  да         арестуват „ виновниците  за метежа” . Селяните отказват да предадат водачите си. В замяна на това новоизбраният кмет  Марин Иванов лично отива при Окръжния управител за да изложи отново исканията на селяните, но е веднага арестуван.

Командващият двете войскови роти подполк. Ст. Георгиев  решил да посети  лично селото  и е допуснат да се запознае с обстановката в него. Тук, на площада  пред кметството, той получава  записка от Окръжния управител с молба за военна помощ на полицията. Подполк.Георгиев още от площада отговаря, че иска писмено нареждане за военна намеса  и напуска селото. Той  вече е усетил и знае за колебливото и объркано настроение сред войниците. Голямата част от тях са от  този – русенския регион!       

Окръжният управител, уплашен от увеличаващата се маса селяни, тръгва за Две могили. Оттук дава исканото писмено разпореждане на командващия войсковите роти подполк.Георгиев.

Исканата помощ за полицията е отпусната и в селото пристигат 2 взвода войници, командвани от капитан Янакиев. Капитанът не се заел с арестуване, поискал доброволно да предадат убития предния ден полицай и извзетото снаряжение на полицаите. Селяните отказват да сторят нещо докато не бъде освободен арестуваният нов тръстенишки кмет Марин Иванов. Следват увещания, допитвания до подполк. Георгиев и Окръжния управител... В резултат: Марин Иванов е освободен, снаряжението и убития полицай са предадени, но селяните отказват да предадат ръководителите си. Те предложили сами да отведат в Русе исканите лица или да придружават войсковата част с арестуваните до Русе.

Преговорите продължили до 2 часа след обяд. Напрежението и недоволството продължава да расте. Силите на въстаналите селяни непрекъснато се увеличават. Уплашеният от безсилието си Окръжен управител малко по-късно изпраща донесение до Министъра на вътрешните работи с подробно описание на обстановката край Тръстеник. Признава принудителното отстъпление на войската на юг към Две могили поради започналото бавно, но настъпателно придвижване напред от страна на грамадното мнозинство селяни. А в това настъпление личал организиран           боеви порядък” на селяните    според изложението на Окръжния управител до министъра на вътрешните работи. В заключение на донесението си той разсъждава и предлага: „Тая войска  ще е достатъчна да усмири метежниците, числото на които е голямо и които вчера са се заканвали, че те всичко ще направят, защото от всички села ще им дойде нужната помощ. Но за да се усмири Русенската  околия трябва да се обяви във военно положение, а също така да се оставят по един взвод войници да квартируват в селата Щръклево, Красен, Иваново, Божичен, Пиргос, Тръстеник, Мечка, Две могили, Кулата и пр. Иначе със сигурност предполагам, че тези непокорства ще се повторят”.

Преговорите продължават... Окръжният управител, Окръжният прокурор, съдебният следовател  и подполк.Георгиев опитват да водят предпазливо преговорите на „боевата” линия... за  да достигнат до доброволно споразумение... Селяните не отстъпват и заплашват, че ще отидат на другия ден в Русе на митинг...

През това време допирът на селяните с войнишката маса  и влиянието им над тях ставал все по-голям. От двете страни на „фронтовата” линия имало много близки, познати, съселяни. Контактът водел до предвидимото: преминаване на войници на страната на селяните... Разколебаването обхванало и офицерския състав...

Настъпилата вечер дава възможност на военното командване за разговори и психологическа обработка, а на ръководителите на Бунта за подготовката на решителния отпор и постигане на целите... Макар и наивно, – в момента единствен Русенски регион е срещу военната машина на държавата!, – за селяните създаденото положение през деня и численото превъзходство дават надежда и кураж.

 

 

                                                        *

19-ти април 1900 година / 01 май 1900 година!

Това е денят на въоръжения сблъсък, на разочарованието и на начало на изпитания от друг характер...

Край Тръстеник, сутринта на този ден са, може би, повече от 5000 селяни. Те са въоръжени предимно с вили и брадви, със сопи и копрали,  с някоя и друга пушка или сабя, отнети от войниците... Имат и своеобразна кавалерия, както ще видим...

И двете страни имат своите виждания и решения!

Военните са решени да щурмуват. Задействани са и са в готовност военни  части – най-вече от Русенския и Търновския гарнизони. Министърът на вътрешните работи, Радославов, с бърза телеграма нарежда на Окръжния управител: „Селото трябва нощес да се обсади и да не се пропуща никой в него и от него докато не се арестуват виновниците и подбудителите”.

Селяните са налучкали верния ход: настъпление към Русе и предизвикване по този начин по-широка и масова подкрепа, по-бърз и сигурен резултат. Психологическото предимство е на тяхна страна като се има предвид войнишкия състав, от една страна и численото превъзходство – от друга.

В 5 часа сутринта започва престрелка и селяните минават в настъпление от източната част на селото към хачетата / б.а. където е днешната мелница/. Там е била разположена основната маса от войници и полицаи.

Настъплението на селяните объркало войниците и полицаите. Войниците стрелят предимно във въздуха. Селяните стрелят по личащите с настървението си офицери. Много от офицерите командват стрелба във въздуха. Броят на предалите се на селяните войници достига 92 броя. Има и пленени... Как да не се предават или да не са пленявани войничетата! Достатъчно сложната и напрегната обстановка и носещи се възгласи и подвиквания като: „С мене си пасъл овцете!” ; „В кого ще стреляш, бе! Ето баща ти – стреляй де!”. А бременната баба Яна Обретенова през това време напредва заедно с другите с коса в ръце!..

Шосето Русе – Бяла е овладяно от селяните и се охранява вече от кавалерията на селяните... Войската отстъпва към Две могили. Паника обхваща верния команден състав...

Но радостта на селяните била, обаче,  краткотрайна!  На гара Две могили са разтоварени 2 роти от Търновския гарнизон. Става известно, че се придвижват войски от Разград, от Свищов, от Търново, два ескадрона от Добрич, нови роти от Русе ...

Психологическото предимство вече е на страната на военните. Селяните отстъпват към селото... Принудени са да предадат пленените войници... Сражението постепенно затихнало... Селската маса потъва в селото, потъва в спускащата се вечер към родните села или към неизвестността ...

Подполк.Георгиев чрез свой пратеник в с.Тръстеник подканя да бъдат предадени всички, които са стреляли срещу войската, всички които са пленявали войници ... Разбира се, на първо място трябвало да бъдат предадени ръководителите на Бунта. Изречена е и заплахата, че ще бъде изгорено селото. Тази закана имала своето действително решение и нагласа.

Ето какво споделя като предание внукът на кмета на Бунта Марин Иванов: „ Селото щяло да бъде изгорено. За целта вече били докарани специални машини, с които да го напръскат с гас и запалят. По молба, обаче, на старите хора от селото била изпратена телеграма с платен отговор до царя, с което се моли царят да пощади селото...”

Горните подробности дават и известна яснота защо толкова бързо искрата на Бунта започава да тлее и угасва. Тръстеничани и техните помощници от русенските села бързо схващат същността на положението...

Ще видим, че по-нататъшните действия на властта потвърждават правилността на действията на селяните.

През нощта срещу 20-ти април 1900 година селяните се разпръскват на групички и поединично. Ръководителите на Бунта се укриват и  след това – емигригат в Румъния.

                                                              *

20-ти април 1900 година/ 02 май 1900 година!

Село Тръстеник е вече блокирано... Започват арестите! И първо в село Тръстеник! Започват нови изпитания: на търпението и верността; на единството и сплотеността; на физически и  психически тормоз от властта. Всичко върви по предначертанията на Съдбата!

                                                     *

21-и април 1900 година / 03 май 1900 година!

С телеграма Министърът на вътрешните работи съобщава на окръжните управители: „По решение на  министерский съвет, одобрено днес от Н.Ц.Височество Княза в околиите Русенска, Свищовска, Разградска, Търновска и Г.Оряховска обявява военно положение”.        

*

22-ри – 24-ти април / 04 – 05 май 1900 година!

Тръстенишкият отряд на подполк. Георгиев продължава съществуването си! Има само нов началник –  полк. Попов. За тези 3 дни Отрядът  обхожда селата Кошов, Червен, Иваново, Божичен, Красен, Щръклево, Басарбово, Долапите, Кулата, Две могили, Обретеник и Е.Йосиф. Окръжният управител и той е с него. Извършват се масови арести, предварителни разпити, побоища... Във всяко село се оставят полицейски части.

                                                      *

Броят на арестуваните непрекъснато расте. Само на 28 април са арестувани 280 човека! Към края на месец май общият им брой надхвърля 500 души.

Към началото на юни арестите намаляват. Част от задържаните са освободени под гаранция. Остават задържани около 350 души.

                                                       *

Тръстенишкият бунт е потушен и Русенска околия – омиротворена. Кметът на Тръстеник Тотю Пискюлев остава да кметува до края на 1900 година! Десятъкът тук е спасен и е в сила законът за неговото събиране. Но вълненията в Северо-източна България продължават. Само след месец в Добричко пламва нов – по-кървав бунт...

Тръстенишкият бунт въпреки включването на големи човешки маси – селяни и войници – като сериозен сблъсък  на полувоенна и военна основа, не може да се каже, че е много кървав и с големи човешки жертви. Убити са двама селяни.

От полицията е убит 1 полицай.

От двете страни има много ранени селяни, войници и офицери с различна степен на наранявания.

Този резултат е такъв, защото поведението  и на двете страни в решителния сблъсък е повече от разумно и точно, въпреки големия залог на задачите им.

                                                        *

Ръководителите на Тръстенишкия бунт след потушаването му

Масовостта на Бунта ни задължава да  отдадем дължимото уважение на всички селяни в Русенския регион. Всичките 5000 заслужават това! За куража и смелостта, за изпитанията и порастналия дух!

Укрили се надеждно и сигурно сред близки и познати в родните си или в други села ръководителите на Бунта и техните най-изявени помощници почти масово оцеляват. Единици са от тях арестуваните и преминали през полицейската и военна машина. Единственото решение за тях след това е да търсят безопасното съществуване в емиграция в Румъния или миграция наблизо и далече... Пътищата и начините  за достигане до Румъния са различни, но целта за мнозинството от тях е постигната и  опитът е успешен...

Ето два, – още неизвестни  като подробности ,– момента от емиграцията на тръстенишките ръководители и изявени участници в Бунта.

Разказва дядо Здрави Анев!

„ Баба Рада Кавалова / б.а.: родена в Табачка през 1875 г., като момиче е преселена с баща си в Тръстеник, омъжена по-късно в Керевци,  а баща и Стоян Кавалов е един от активните участници в Бунта.  Емигрант. Баба Рада получила задачата да очисти пътя за напускане на селото... Там, където сега е кладенецът при Петър Събков имало полицай на пост. Нали селото било блокирано... Започва разговор с войника:

– Къде отиваш? Не е разрешено! –спира я  и казва полицаят.

– Имаме лозе тука наблизо... А ти какво правиш?– пита тя.

– Пазя ... – казва той, оглеждайки се наоколо.

       Баба Рада го издебва и го удря с тояжката. След това:

– Бачо Митьо, пътя е свободен, чист!...”

Така излизат от блокираното село Митьо Анев и Стоян Кавалов. Сигурно е имало и други с тях! Но истината е достоверна само за тях според приведения разказ.

Разказва Ибрахим Юсеинов Асанов! Разказът е с полезна показателност! Става въпрос за дядо му Асан Мехмедалиев – активен участник в Бунта и взел участие в освобождаването на арестуваните тръстеничани на 17 април 1900 г.

„ Дядо ми, с двама българи са тръгнали още от хана през нивите       / б.а.: на 19 април вечерта/ за Русе. Имали там познати. Крили се там 3 дни....Подготвили им храна за из път и една вечер към 11 часа слизат към Дунава... Наблюдават един рибарин как се подготвя за риболов...Хващат го. Връзват го и заедно с него минават в Румънско... Там отвързват рибаря, извиняват се и му обясняват положението...

Стояли на румънския бряг в набързо схлупена колиба... Храната се свършва...Българите отишли да търсят храна. Попаднали на хора, на които били откраднали овце... Натупали ги. Върнали се гладни и изморени...На другия ден тръгнали по нивята да търсят работа... Намерили добър човек...При него се устроили чрез трудолюбието си!

След време дядо Асан, подпомогнат от селянина, при когото работели,  – брат му работел по корабите!, – тръгнал за Турция. Мислел, че завинаги се е простил със семейството си, с родината си!.. Българите останали при румънския селянин...”

Разказът за дядо Асан има продължение след малко. Ще стане дума как се е завърнал в България. Поуката му е полезна за всички!

                                                               *

Ръководителите на Бунта!

Всяко село, взело участие в Тръстенишкия бунт, помни техните имена и ги споменава като предание за смелостта и решимостта... Повече от век е минало... Започва да тегне забравата на времето...

Ще се постараем да продължим паметта за тях. Първо – имената на тия от приложената снимка!

От Тръстеник: Марин Иванов, Митю Анев, Стоян Минков, Димитър Семов, Дечо Консулов, Цвятко Кавалов;

От Мечка: Георги Донков, С.Колев, Илия Братоев, Ц.Братоев, В.Стевов;

От  Пиргово:Беню Кръстев;

От Щръклево: Марин Георгиев, Марин Вълканов, Ил.Баев; Христо Ангелов; В.Градев; Йордан Пекарев – от Варна; Б.Касабов – от Русе.

Ето още тръстенишки ръководители и активни участници. За Асан Мехмедалиев  знаете вече, че е бил емигрант. Но Илия Героев Баев , Младен П.Баев, Асан Бекиров – как и къде са оцелели, не знаем. Знаем, че след амнистията се връщат в Тръстеник... А тия, които все още остават неизвестни?!  Сигурно много активни родолюбци ,–  като Петко Братованов днес, – все още се чудят защо нищо не се знае за... Да! Прадядото на Петко Братованов Петков – Петко Тодоров Хвърчилков е бил също от активните участници!

Военното положение е отменено / б.а.: ДВ от 11.10.1900/ и емигрантите,  и  все още неизвестните мигрирали в страната – могат да се завърнат в родните места. Но дали всички са се върнали?!

Тук му е мястото да продължим разказа за дядо Асан Мехмедалиев. След амнистията „... най-напред сторили хабер на тия, които са в Румъния...Там емигрантите помислили, че това може да е капан... Един ден от съвета в Тръстеник при баба дошли  с предложение да продаде посочената от тях нива, да даде на тях парите и те ще докарат Асан при децата му... Баба помислила, посъветвала се и – накрая направила така както и казали. ... Дошъл си дядо Асан, боледувал след това... Никой не го закачал!

Дядо, вече от живота поумнял, дал такова завещание на синовете си и на внуците си: „ Да работят като хайвани, но спокойно да си спят! Никой от нашия род да не се занимава с партия и правителство...”

Доста поучителни думи! Партиите и сдруженията днес, – вече през днешния век, – ще довършват значението и съществуването си. Положението в Тръстеник, – през 2008 година, – потвърждава това! Съживяват ги заинтересуваните само по време на избори!... Чрез противопоставяне и разделение има само непримирима борба, дори вражда. А те пораждат и омраза... През ХХІ век в  никой случай така не ще се осъществява напредък в развитието на съзнанието и прогрес на обществото!                  

                                                     *

Цената и равносметката от Тръстенишкия бунт                                

и вълненията в Русенско     

Вълненията в Русенско, – както и в страната!,  Бунтът в Тръстеник, – както и в Добричко, – са предизвикани от правителствената политика по отношение на селяните. Законът за въвеждане на Номунето в условията на икономическата криза е незаинтересовано отношение и грубо предизвикателство към Земеделска България! А въведеното военно положение  е върхът на безцеремонната вътрешна политика!

Съдбата се беше погрижила България и българското селячество да минат през тези изпитания. Еволюцията го изискваше: селските маси трябваше да погледнат напред в съзнанието си. Народът на България  трябваше да почувства за пореден път след Освобождението и  след Съединението –  и силата си, и единението си, и задачата си на Белия свят! А Тръстеничани и селяните в Русенско и Добричко – в Северо-източна България !– бяха на Предния пост!

Тръстеничани!
Те преминаха  през обидата и грубостта!

Тръгнаха напред със съзнателното спазване на законността и реда!

Оставиха гневът и обидата да избухнат справедливо, чак когато трябваше и им дойде редът!

Узнаха какво е народната сила!

Изпитаха на гърба си военното положение  и  полицейския терор заедно със своите другари, приятели и близки от близки и далечни села!

Показаха  що е селска и човешка солидарност в дни на изпитание, на нещастие и бедност:

– решиха и прибраха първо реколтата на емигрантите, на мигриращите из страната, на оставените в затворите;

– подготвиха и засяха техните ниви през есента;

– разбираха и прощаваха взаимно грешките си, защото животът им показваше съдбовните причини.      

Селяните от Русенско!

Узнаха и разбраха, че селячеството все още е неосъзната и неоценена сила.

Показаха на България и на света своята сила и място.

Преминаха като Тръстеничани през изпитанията на обидите, на грубостта, на изтезанията и лишенията.

Сдобиха се с действен ръководен политически съюз и ръководство – БЗНС, прерастнал в ръководна сила за живота им през следващите десетилетия.

Народът на България!

Осъзна селянина като своя важна органическа част, призвана не само да създава блага и насъщния ни.

Видя, че и  на селянина са присъщи морални и етически, икономически и политически разбирания и възможности.

Тук считаме, че можем да споделим още една информащия, достойна за разсъждения и изводи.

През машината на полицията и войската: дознания, разследвания, разпити, заплахи и унижения минават и войници, младши офицери, някои по-висши военни от русенските военни роти. Те наистина  пряко или косвено, съзнателно или несъзнателно, но по човешки  са били със своите бащи и роднини, близки и познати. Така предотвратиха в крайна сметка очерталата се братоубийствена касапница!

На съд след 15 юли са изправени 64 подофицери и войници. Съден е и подполк.Георгиев.                        

  *

Тръстенишкият бунт, Бунтът в Добричко:  вълненията в Северо-източна България – намират достойно отражение в ежедневния и периодичен печат, в другите райони на страната. За тях  узнават и пишат и в чужбина!

Няма да се спираме подробно на това. Ще приведем само някои заглавия на статии  във български вестници и списания, които имат пряка връзка с Тръстеник.

Вестник„ България”, бр.41, София: „Русенските кръвопролития!”

Вестник „ Мир”, бр.852, София: Тръстенишката трагедия.”

Вестник „ Република”, бр.5, Сливен: * „Борбата на селяните в Тръстеник”;  * „Тръстеник и властващите злодеи”.

Списание „ Българска сбирка”, кн.5 – 7, София: „ Тръстенишката случка и военното положение”.

Списание „ Сливен”, бр.297, Сливен: „ Чест и слава на Тръстеничани!”.    

       Не считаме, че с това сме изчерпали отражението и влиянието на вълненията и бунтовете против Десятъка. Ежедневните материали са засягали водещата тема и Денят на България вече е бил малко по-различен!

Посоченото има показателен характер за един процес на развитие на националното съзнание. От друга страна подбраното има разбираем привкус на местнически патриотизъм, но, – погледнато целево!, – е израз на водещото развитие на съзнанието в Русенско.

 

 

                                                        *       

Ще завършим повествованието за Тръстенишкия бунт с представянето на паметника на убитите в Бунта двама селяни и на паметника в центъра на селото. И, верни на задачата си да представяме миналото, настоящето и бъдещето като Едно Единно цяло, ще покажем част от реалностите на паметниците в измеренията на времето, посочвайки генеративността на събитието Тръстенишки бунст като част от Тръстенишкия Универс.

                                                       

                                                        *

Паметникът на убитите селяни!

Намира се той в източната част на село Тръстеник, на границата на дворовете на Пейчевци и Чолаците.

Занемарен и изоставен – той все още пази надписа си!

Загубил вече части от себе си – той упорито се бори с времето на забравата и от въздействието на природните сили!

Помнещ кой и кога го е поставил, той  упорито пази тази сърдечна за него тайна и за нас, – вече жителите на ХХІ век , – не ни остава друго освен по езотерически или по мисловен път да гадаем и да  я откриваме!

Нека да го направим заедно!

Паметникът е от мрамор. Внушителен е. По образеца на руските паметници има солиден постамент и е с показателна височина. Описанието на паметника  ще поместим по-долу.

Тук са погребани двамата убити селяни по време на Бунта.Те не са от Тръстеник.

Според тези сведения става ясно, че паметникът не е поставен от близките на убитите!

Паметникът не е поставен и през 1901 година, защото намирането на мрамора, художественият проект и изпълнението му като символи и почит, като поука и памет за поколенията е изисквал време за отговорното замислено изпълнение. Не е изключено да е имало пречки и от управляващите държавата, и от местните лидери, намиращи се във властта. Ще видим, че Тотю Пискюлев скоро става пак кмет. И то за дълго време и с друго поведение. Избягал в Пиргово след като е спасен от своите, минава в Румъния и след потушаването се завръща. Изкарва годината като кмет. Разпитван за проявили се по време на бунта, той държи на своето: “Всички избягаха в Румъния!”

Действително, както научихме вече през април 2010 година, от Тръстеник бягат в Румъния около 200 човека. Кога и как са се завърнали не е още известно.

 Ръководителите на Бунта след амнистията не се завръщат веднага. Връщайки се в България те са имали доста лични и организационни задачи. И регионалните, и Тръстенишките водачи все пак са намерили време да отдадат дължимото на подвига на убитите и на изпитанията на живите. Паметникът е бил необходим за продължаване на единението на селяните и за организационното укрепване и съществуване на БЗНС. А това вече в достатъчна степен определя кой е грижовният и отговорен поръчител. Но в никой случай това не ще да е държавата! А що се касае до самия паметник: замислен с познание, усет и отговорност, изпълнен с майсторско умение и художествено-творческо разбиране, издигнат на видно тогава място  – с величието си да прославя навеки селската мъдрост и солидарност!

Тръстеничани през 1902 година имат вече земеделска дружинка, а през 1903 година вече са политическа земеделска организация: земеделска дружба – член на БЗНС.

Имайки предвид горното, считаме, че паметникът е бил направен най-късно до края на 1903 година. Но поставянето му срещнало трудности и той трябвало да бъде грижливо пазен до 1923 година. Поставен е по време на земеделското управление – след две десетилети!  В хронологията на важните години и събития в книгата на Георги Цанев се удостоверява, че през „... 1923 – в двора на Крачолови е издигнат първият паметник, посветен на Бунта против Десятъка; от неизвестен скулптор.”

Вече е време да дадем описанието на паметника!

Не го ли направим горните редове губят значението  си като историческо значение и убеждение.

Постаментът е оформен като 3 концентрично издигащи се  с отстъпи  от по 25 см  площадки – повърхност на правилни четириъгълни паралелепипеди –  изпълнени от дялан камък:

- първият паралелепипед е на повърхността на земята с размери: 240 см/ 220 см/  и височина 25 см;

- вторият паралелепипед е формиран с отстъп от по 25 см от четирите страни и е с размери: 190 см/ 170 см/  и височина 25 см;

- третият паралелепипед  също е формиран с отстъп от по 25 см от четирите страни и е с размери:  130 см/ 120 см/ и височина 25 см.

Циментов постамент от 2 части:

        първата част е правилен  правоъгълен паралелепипед с размери след отстъп от по 25 см от четирите страни: 80 см/ 70 см и с височина 36 см; следва хоризонтален и вертикален отстъп от по 4 – 5 см / без западната стена/,   запълнен по хипотенузата: така се намаляват долните размери на следващата част и се добавят 5 см към височината на паметника;

        втората част е също правилен правоъгълен паралелепипед с размери:  72 см/ 65 см и с височина 25 см.

Същинска:  мраморна част на паметника!

Тя се е състояла от 4  части:

        първа мраморна част: правилен правоъгълен паралелепипед, положена направо – без отстъп във височина, но с хоризонтален отстъп от по 8 – 9 см; размерите на тази част са 55 см/ 45 см и с височина 30 см; следва познатият ни   отстъп от по-горе – хоризонтален  и   вертикален от по 5 см;

  втора мраморна част: правилна четириъгълна пресечена пирамида – размери на долната основа – 45 см/ 35 см, а на горната – 35 см/ 23 см; височина на пирамидата – 45 см;

Така се извисява днес, – 2008 година, – паметникът! Така се помни от стопанката на двора от около 1960 година насам, когато със съпруга си изкопават случайно заровената трета мраморна част! Дълги години след това тя стои изправена и облегната на паметника! Дълги години после тя е положена в легнало положение до основната площадка на постамента .А стопаните на двора се грижели и двете части на пострадалия паметик да се запазят, доколкото могат, изложени на природно-климатичните условия.

Сниман е и е разпространяван в този му вид като знак на признателност и като ценна реалност! Но замисляне за този му вид не е имало! И в момента на писането на тези редове / 24 септ.2008 г./ никой все още не знае и не се е замислял  за тъжната му съдба!

        третата мраморна част:  вероятно  тя е следвала след своеобразен корниз, увеличаващ  размера и; днес тя е правилен четириъгълен паралелепипед с размери: 40 см/ 22 см и с височина до половината и 50 см; следва корниз, който симетрично и дъгообразно достига до нови 50 см,  завършващи също с корниз и с площадка за кръст с размери 12см/ 13 см;

        четвъртата мраморна част:   кръст, който липсва и от днешните поколения  тръстеничани едва ли някой си спомня дали го е виждал: вероятните виждали го са доста възрастни и знанието в избледнялата памет е спящо; а че е съществувал показва празната вдлъбнатина на горната площадка на третата мраморна част с размери: 8 см/ 7 см и дълбочина  5 – 6 см.

   Как ли е изглеждал той като изпълнение и като символично поръчение?!

Това е! Размислите ни могат да бъдат само тъжни и съпроводени с въздишка! Предложения, идеи и желания за поправяне на стореното сигурно ще има. Задачата е повече от ясна!!!

   Остава само търсенето на отговорите на въпросите: КОЙ?; КОГА?, ЗАЩО?

Остава и очакваният отговор на парещия въпрос: ИМАМЕ ЛИ ПРАВО НА ЗАБРАВА!

Въпроси и отговори, тревожещи и зовящи до болка! Кому е пречело нещо?! Символиката или кръстът!? Как е посмял да посегне!!! Чие поръчение е изпълнявал?

Аз, пишещият, отдавна търся отговора. На път съм да го споделя точно и ясно! Но не тук, а малко по-късно на друго място  или заедно с редовете за народната демокрация, защото същата съдба имат и кръстовете на почти всички руски паметници в селото!!!  

   Нека сега да представим художествената и символична изработка на третата мраморна част.

Разбрахте, че тя има височина около 1 метър.    

На долните 50 см от височината, на правилния четириъгълен паралелепипед има:

        вързана лента – със симетрично и хоризонтално разположени най-отгоре кръгчета на панделката, а след това – също симетрично спускащи се краища на лентата от двете страни на кръгъл венец;

        кръглият венец е , може би, от рози и зеленина с дъбови листа: неяснотата, изречена така, Ви е ясно защо я има! През венеца е промушено и спускащо се отгоре надолу и зад венеца маслинено клонче, което излиза в долната част на венеца над него и го покрива. Клончето завършва с маслинка и маслиново листче.

Символичното послание на всичко това е подкрепено и от надписа на втората мраморна част!

Горните 50 см на правилния четириъгълен паралелепипед на третата мраморна част представихме малко по-горе. Ще добавим, че лицевата стена по краищата на двете извити дъгообразно страни е изпъкнала. По средата се образува своеобразно сводесто място. Там е раположен вдлъбнат кръст, спускащ дългата си отвесна част и в долните 50 см. Кръстът е с размери 18 см/ 10 см.

Надписите!
На втората мраморна част:

СПОМЕНЪ

ТУКЪ     ЛЕЖАТЪ

останките  на

ВЕЛИКО АНГЕЛОВЪ

отъ село пиргосъ

СТОЯНЪ ИВ. ВАЧКОВЪ

от с. Кулата

 

На първата мраморна част  надписът продължава:

убити отъ братский крушумъ

ЗА ПРАВДА И СВОБОДА

отъ Радославовия режимъ

с. Трестеникъ

19 априлъ 1900 г.

 

                                                        *

Възпоменателен паметник за Тръстенишкия бунт!

Намира се в центъра на селото. Оформя заедно с Читалищния дом, Кметството, Ресторанта, Парковата част и Отводнителния канал един от трите центъра на Тръстеник: Главния!

Паметникът е  поръчан от партийното и стопанско ръководства на селото. Той е изработка на скулптора Джока Радивоевич. Открит е тържествено през 1966 година.

Описание на паметника!

Представлява фигура на излъчващ сила, мъдрост и решителност селянин, окрачил сноп жито и държащ заканително хваната здраво с две ръце и отпусната надолу брадва. Тялото е обърнато на юг към сградата на кметството. Главата е извърната на изток – югоизток.

Подтекстът е ясен! Ще прибавим само, че зад паметника и селянина е река Дунав – границата! Пред тях е територията на България и народът и. Тук са власт имащите и оторизираните с властта!  Нека да го гледат, да го помнят и да мислят!!!

Паметникът се състои от 3 части: площадка, постамент и човешка фигура.

Площадката е с размери 3,70/ 4,30 м и височина 50 – 60 см. В южната и – лицева част в самата площадка с отстъпи водят 4 стъпала със средна височина и ширина  от по 15 см.

Постаментът е  средата на площадката. На отстъпи от по 90 см от четирите страни е издигнат правилен четириъгълен паралелепипед с размери  1,90 м/ 2,45 м и височина 2 м.

Фигурата на селянина! Мощна и внушителна! Състои се от 4 съставни части, които, монтирани една върху друга, извисяват фигура – висока около 5 метра. Условността на височината е съобразена с височината на постамента, от една страна, и от друга – с познаването на съотношението в пропорциите на човешкото тяло, с ...

Ще добавим едно сведение за потомците, случайно научено през април 2010 година. Долната част на фигурата и тази над нея имат вътрешна  съединяваща ги кухина, в която е поставено послание към потомците. Точно над житния сноп!

                                                        *

След като представихме двата паметника, посветени на Тръстенишкия бунт е редно да направим кратка съотносителна преценка!

И двата паметника подчертават величието на историческия момент: еволюционният порив,  нравственото извисяване, човешкият потенциал.

И чрез двата паметника с езика на символите се подчертават подвигът и значението на събитието.

Първият, основавайки се на вярата и религиозните символи и зачитайки баталистическите норми, ни представя подвига и сакралното значение. Наистина: Христовата вяра и упованието в Бога са в основата на силата на подвига. Те са били водещи, – водещи са и сега!,– в нравственото усъвършенстване на Човека!..

Позабравени неща, които е време всеки да възприеме със същината си като мисли, поведение и дела.

Осъзнаването и приемането на липсвалите толкова време символи предстои! Вярваме, че възможно по-бързо!  паметникът ще се извиси в пространството на Тръстеник и с премахнатите горни свои съставни части!

Вторият, основавайки се на религията на труда,  ни представя извисения дух на Селянина, тръгнал да търси своите права. Минал през протеста и законността, той стига до открития бунт.

Остава ни сравнението на символите! Ние ще се въздържим да налагаме нашето мислене явно и открито. Нека това бъде задача на всеки. Трудно ще е на материалистическото мислене у много от Вас да осъзнае правдивостта и силата на Истината! Но това е наложителна еволюционна задача! Човек се труди и развива: нравствено, физически, духовно!..  Човек живее не само да яде: той яде за да живее и се развива чрез уроците на житейското училище!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ІІІ

                                                  

ТРЪСТЕНИК ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

1 9 0 0        1 9 4 4

Глава І. Обща характеристика на периода!

Този близо половинвековен  период е определено динамичен и пределно натоварващ във физическо, духовно и обществено-политическо отношение: и за Българския народ, и за Родината, и за Тръстеничани – като единно цяло! Динамиката, развитието, изпитанията, противопоставянията и борбата са главната му характеристика. Полагат се неосъзнаваните в този времеви отрязък глобални основи на развитието, на еволюцията. Осъществяват се реално и протичат предопределено и последователно икономически и политически, обществени и индивидуални процеси. Животът тече и изисква своето: от всеки човек, от всяко поколение, от прохождащите за българската следосвобожденска действителност организации, партии и правителства. Развитието като бавен или ускорен процес го диктува: настоятелно и понякога жестоко, неусетно и винаги поучително! Тук в България – в нашата родина! Тук – и в Тръстеник!

От позициите на днешното време, от позициите на ХХІ век – ясно и очертано се виждат нещата, по-лесно и, главно, дори за много от нас безболезнено се осъзнават грешките и поуките. Предимството е че можем да критикуваме и да даваме акъл като пораснали умници!... Затова  сега в това изследване предлагаме такова пътуване назад във времето и в българското пространство...

Да! А какво е трябвало да забележат, да разберат и да усвоят поколенията преди нас – нашите деди и прадеди!?

Да живеят! Да разберат! Да решават!...

Нямали са време за всичко. Потокът от събития и изпитания, от изсквания и решения е бил бързотечен... Само войните като изпитания са били премного и за Тръстеничани!!! Как да се ориентира обикновениият човек?! Че и водещата личност! Или водещият колектив от личности! Идеите на времето никнат и се решават в движение. И често през този период – с грешки, заплатени и заплащани все още твърде скъпо!!!  От друга страна – властта и властолюбието  са червеят на високомерното Eго и неподплатеното самочувствие! За периода това важи и за монарха, и за Стамболийски,   и за всеки малък или голям овластен, и за всеки местен или регионален управляващ. Всички те са подвластни на самочувствието и амбициите, не могат да избягат от облагите и привилегиите!!! Всичко това важи и за БЗНС, и за БКП, и за всички други партии. Всичко това важи за цялата държавна машина!

Какви са измеренията на използването на държавната машина през периода 1900 – 1944 година?! Те са многопосочни!

Става въпрос за Властта, за Властолюбието и за амбициите човешки на световните, национални и местни лидери!

          Българското обществено съзнание в началото на периода е с достатъчно оформили се направления на вижданията за устройството на обществото. Идеологии, партии, правителства, световни и местни лидери  – са магнитният полюс, който предизвиква действието:

          – затова българинът изпитва съдбовните две национални катастрофи;

         – затова селяните на България се радват на своето Земеделско управление, извикало тяхната обществена активност и инициативи;

          – затова са превратите на 9 юни 1923 година, на 19 май 1934 година;

          – затова идва фашизмът в България;

          – затова участваме във Втората световна война  и то на страната на двете световни коалиции!

         – затова България изпитва сладостите на конституционната монархия, на демократичното управление, на фашистката диктатура. И то само до 1944 година!        

 Възприемчивият българин и възприемчивите български лидери и водачи  възприемат, водят и отговарят – веднага или след време! Народът български тегли последствията и  продължава да се учи...

Че  кой от днешните личности, оторизирани с власт на различни нива: политици, ръководители, отговарящи временно, самолюбци – цялата поредица от демократичната обществена машина, имаща повече от всичко в себе си  бюрократично съдържание, –  не е подвластен на Егото си, на Самолюбието си?!

Но, стига толкова! Достатъчно се погрижихме за отговорното отношение на днешното съзнание! Имаше нужда от това и не беше за обида казаното по-горе! А предизвиканото мислене се превръща в индивидуален творчески процес! Нали така?!

Та, през такива изпитания са минали поколенията преди нас през периода 1900 – 1944 година. Те с пълна сила и въздействие движели живота и в селото ни... Не само са отеквали национални събития!..  Властвали са, формирали са, предизвиквали са Човешкия Дух  и в Тръстеник! И всичко това в началото на научно-техническия прогрес  – без радио, телевизия и интернет! Бихме ли могли да си представим поне стандарта на живота им?!?

Впрочем, ето какво е изтърпяла и изпитала нацията българска и ... тръстенишкото и поделение!

1.Продължава влиянието, изживяванията и въздействието от масовия протест на българина против Десятъка. Раните от потушените бунтове дълго време се лекуват. Поведения и страсти дълго време битуват!

  2. Сравнително кратък е  срокът на икономическо, политическо и  обществено съзряване и промяна през І-то десетилетие на ХХ век.

3. На 22 септ. 1908 година княз Фердинанд обявява във Велико Търново независимостта на България. България става Царство.

4. Еуфорията и изпитанията на Балканската война през 1912 г.: начало – 5 окт.1912г.; край и сключване на Лондонския мирен договор – 30 май 1913 г.

5. Междусъюзническата война като надежди, загуби и ... катастрофа през 1913 година. Начало – 29 юни 1913 г.  Сключване на Букурещкия мирен договор – 29 авг. 1913 г.. Сключване на Цариградския мирен договор – 01 окт. 1913 г.

6. Първата световна война:  като политика, изпитания и лишения за българина. И като нова – втора национална катастрофа!!! България влиза в Първата световна война на 04 окт. 1915 г. На 27 ноември 1919 година е подписан Ньойският мирен договор.

7. През 1918 година Учителят Петър Дънов основава „ Бялото братство”. От България тръгва Новото му духовно учение и философия за да завладее умовете е сърцата   и да ръководи духовните промени и в световен мащаб. Достигат и до Тръстеник!

8. Идеите и надеждите, усилията и грешките на Земеделското управление.

9.  Държавният преврат на 9 юни 1923 г. начело с Александър Цанков.

10. Последвалото Септемврийско антифашистко въоръжено въстание, ръководено от комунисти и земеделци. 

11. Държавен военно-фашистки преврат на 19 май 1934 година. Начело с Кимон Георгиев!

12. Последвалата диктатура с идеи и напъни за нов ред и развитие чрез указание и ръководене от назначавани избраници.

13. На 7 септ. 1940 г. според Крайовския договор Румъния връща на България Южна Добруджа.

14. На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт. А на 19 април вече българските войски заемат част от Моравско, по-голямата част от Вардарска Македония, Югоизточна Македония и Югозападна Тракия.

15. През 1941 година е основан „Бранник”.

16. На 13 дек.1941 г. България обявява война на Англия и САЩ.  

    17. От 01 авг.1943г. до 17 април 1944 г. англо-американската авиация извършва бомбандировки над България.

    18. На 04 септ.1944 г. чрез Декларация  българското правителство скъсва отношенията си с Германия и обявява неутралитет.

19. На 05 септ.1944 г. СССР обявява война на България.

20. На 06 – 08 септ. България  обявява война на Германия.

21. На 08 септ.1944 г. Съветската армия нахлува в България.

22. На 09 септ. фактически се слага край на Третото Българско Царство.

Приведеното е повече от необходимо... То беше наложително! Така по-лесно и по-ясно става за съзнанието  при вземане на отношение и изграждане на стабилно мнение. И то не само за днешните поколения!!! Ще видите, че Тръстеник се вписва напълно в очертаната от тези събития картина на Пътя! На еволюционния път!

Стана ясно, че при такава наситеност от изпитни и лишения, от загуби и очаквания – развитието на страната и положението на народа в България е повече от възможното да се изтърпи. Двете основни течения: търпеливо и апатично отношение – от една страна, и – активно и по различен начин изразено отношение  – от друга, обхващат динамиката на обществения живот. Страната ни има своя своеобразен път на развитие. Най-много изтърпяват на плещите си мъжете на България! Не е малка и тяжестта на плещите на жените: да поемат и работата на мъжете, когато те са на война! Особено на село!!!

И Тръстеник, и Тръстеничани, преодолявайки предизвикателствата, извървяват своя нелек път. Плодят се. Учат се. Създават блага...  По-долу ще четете и ще се възхищавате, ще умувате и ще преценявате! Но, най-главното: трябва да се разбере, че заслужават дълбок поклон! Въпреки че тези поколения са отминали, въпреки че и нас няма да ни има след време! Заслужава си!!!  Нищо не се извършва напразно! Нищо не е забравено! Всичко има значение!!!  Да помним и да живеем с правилно отношение, мъдро поведение и с развиващо се съзнание! Затова сме човеци!!!        

   Глава ІІ: Тръстеник и Тръстеничани в периода 1900 – 1910 г.!
Това е период –основополагащ!
Отминаван много пъти и вече дори по навик! Поради непознаване. Без осъзнато внимание. Без култивирано обществено знание за ролята му в живота на Тръстеник и на Тръстеничани!

Неразбиран, понеже е непознат и няма особено привличащи повърхностното внимание и съзнание факти, събития, предопределености. Значителното е приемано за делнично и привично. Знаменателното е подлагано на политическа преоценка от грабналите властта.

Дори няма бунтове!.. Но има градеж!..  Има полагане на икономическа основа за Тръстеник... Има създаване на градивно политическо сдружение с потенциални възможности и роля, защото обединява Тръстеничани и ги сплотява за общ път и интереси!..  Има отправен жаден поглед и стремеж към култура и просвета!!!

В унисон с всичко това е и училищното дело: раждат се все повече деца и болшинството от тях посяга към калема и плочката!..  Но все по-малко е мястото в кирпиченото училищно здание в църковния двор, в използваните за учебни стаи дюкяни и кръчми!..

Периодът е със закономерно решаващи се необходимости. Реалността на начинанията и успехите е изтъкана от самите Тръстеничани: от вече кореняците и, заедно с тях – временно или за постоянно, свързващите съдбата си с Тръстеник. Личностите, изявили се като направляващи общественото развитие и съзнание в една или друга жизнена необходимост, видели малко или повече свят, изпитали  и преодолели  несгодите-уроци, но бързо поумнели след Бунта – чувстват, че за тях или за всички  ползата е решаването на  общите, на главните проблеми на Живота в Тръстеник! Тази тръстенишка реалност им е подсказала мисълта за бъдещето на селото.

И започнали да градят! Заедно!.. Или самостоятелно!.. Но с полза за всички!!!

Периодът на развитие на ново съзнание започнал преди 100 години. Започнал в началото на ХХ век...  Не прилича на днешния – след 100 години – разгръщащ се вече в началото на ХХІ век!

Параметрите са различни по научна, техническа, икономическа, политическа и духовна даденост и нагласа. Въоръжеността на човешкото съзнание е на различна степен и ниво на развитие. Изискванията на времето се съобразяват с това!.. А задачите на Еволюцията са поставени точно, когато трябва и точно – на определените поколения тръстеничани...

Ето! Вижте с какво е изпълнено първото десетилетие на ХХ век! Това са направили те: Тръстеничани!!!

1901 г.: Всеки четвъртък съществува и се реализира местният пазар за земеделски произведения и животни.

1901 г.: Тръстеничани имат свой кмет – този, когото бяха избрали по време на Бунта! – Марин Иванов, от род Салииванови.

1902 г.: На 16 май – 62  селски стопани основават сдружението „Тръстенишко взаимно-спомагателно спестовно-кредитно земеделческо сдружение „Пчела” ”.

1903 г.: Тръстеничани вече ползват чрез „ Пчела” първите 10 000 лв. кредит от Българска земеделска банка, клон Русе.

1903 г.: Образувана е самостоятелна земеделска дружинка.

1905 г.: Оземлени са училището, църквата и джамията.

 1905 г.: С мисли за нова училищна сграда! Това са мислите за място, пари, материали, начин на построяване.

1905 г.: Първият меден казан за ракиеизваряване е в Тръстеник: на Тотю Д. Пискюлев – кметът, предизвикал искрата на Бунта.

1906 г.: Заселват се македонци в селото, участници в Илинденско- Преображенското въстание през 1903 година.

    1906 г.: Първата шевна машина  внася в Тръстеник Младен П. Баев.

 1907 г.: Образувана е „ Земеделска дружба”, член на националния БЗНС.

 1907 г.: Христо Цанков Генов е първият председател на Дружбата. Той е и първият тръстеничанин, абониран за вестник „Земеделско знаме”. Скоро ще започнат да се абонират и други!

 1907 г.: Отново е поставен въпросът за ново училище! Трябва! Необходимо е! Родени са 150 деца само тази година!

1907 г.: „Пчела” има вече 127 члена!

1908 г.: Закупена е първата веялка от тръстеничанин.

1908 г.: Първата желязна брана е в Тръстеник.

 1909 г.: „Пчела” открива към бюджета си  „Благотворителен фонд”.

  1910 г.:В двора на Стоян Станчев Минков братя Моис, Жак и Яко Ешкенази откриват мандра.

  1910 г.: Кискьов в съдружие с македонци построява мелницата.

  1910 г.: Първите тухлени къщи в Тръстеник са вече факт: на Найден Манолов, Панталей Манолов, Георги Константинов, Али Мурадов, братя Боневски, Болтаджиеви, Енчо Генов.

През периода горепосочените придобивки и инициативи, дейности и начинания получават своето развитие. Те са само началото! А то, както се вижда, е било мащабно за времето си. И то без партиен секретар и изявена партия! Това са селяни! Бедни и средно богати по тогавашните критерии и размери... Но с умни и прозорлви водачи, съчетали общия и собствен интерес... Водачът е водач, щом милее за всички и знае, че е отговорен, че води! Независимо от собствени слабости или временни грешки. Независимо от собственото богатство или бедност!

А посоката през І-то десетилетие на ХХ век е била правилна. В това е била силата на Тръстеничани преди 100 години!

 

*

  Кметове  на Тръстеник от 1900 до 1910 година

  1. Марин Иванов –р. в с. Тръстеник през 1867 г., род Салииванови –  1901,  1902, 1903 години.

  2. Денко Денчев – р. в с.Тръстеник през 1868 г., род: Шопови – през 1903, 1904, 1905 години.

  3. Дани Ангелов – р. в с.Тръстеник през 1867 г., род: Влахтодорови – през 1906 година.

  4. Тотю Димитров Пискюлев – р. в с.Тръстеник през около 1840 година, род: Пискюлеви/ Тотеви – през  1906, 1907, 1908, 1909, 1910 години.

 

             Свещеници в с.Тръстеник от 1900 до 1910 година

     1.Свещ. Петко Попов Христов – от Две могили: през 1900, 1901, 1902, 1903 години. Един от инициаторите за създаване на „ Пчела” и пръв неин председател: от 1902 до 1906 година.

2. Свещ. Христо Петков – от Две могили: през 1902, 1903, 1904, 1905, 1906 години. Познат на Уважавания Читател от вече описания период 1878 – 1900 години.

3. Свещ. Николай П. Робев – от Табачка: през 1906, 1907, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912, ...... до 1917 година.

Забележка: Ходжите на турската и на татарската етнически групи са останали в неизвестност, но са вършили своята просветителска и главно религиозна дейност.

*

          Учители в Тръстеник от 1900 до 1910 година:

1.      В.М.Узунов 2 г., през 1899/1900; 1900/1901 уч. години.

2.      М.Златева: 6 г., през 1900/1901; 1901/ 1902; 1902/1903; 1903/1904; 1904/1905; 1905/1906 уч. години.

3.      В.Гърнев: 5 г., през 1903/1904; 1904/1905; 1905/1906; 1906/1907; 1907/1908 уч.години.

4.      Ст.Поборников: 4 г., 1906/1907; 1907/1908; 1908/1909; 1909/1910 уч.години.

5.      Ц.Христова: 4 г., 1906/1907; 1908/1909; 1909/1910; 1910/1911 уч.години.

6.      Т.Братоева: 2 г., през 1909/1910; 1910/1911 уч.години.

       По една учебна година през периода са учителствували М.Христов, Г.Белев, П.Георгиева, З. Лъскова, Ю.Трифонов, П. Киранова.

*

       Деятели и членове на „Пчела” и на  БЗНС – Тръстеничани,

                   формирали Тръстеник от 1900 до 1910 година

 Нека да не ни учудва своеобразното и кратко представяне! Изброените начинания и дела са техният атестат. Към тях спадат вече споменатите кметове, свещеници, учители.

          Тук са завърналите се и оцелели ръководители на Тръстенишкия бунт.

         Заслужено сред тях е и Опълченецът, Офицерът – Христо Димитров Лазаров.

          Следната поредица от имена не само допълва, но, – имаме надеждата!, – и спомага за формиране  на солидна представа за ядрото и актива... : Марин Иванов, Митьо Анев, Хенри Азелов, Стоян Болтаджиев, Недялко Стоянов, Дани Ангелов, Ангел Кулев, Салим Ибрямов, Ненко Станев, Георги Иванов, Христо Цанков, Стоян М.Станчев, Кръстьо Шенков, Обретен Великов, Стоян Станев, Димитър Панов, Дечо Д.Манев, Младен П.Баев, Димитър Семов, Асан Мехмедов, Бони Христов, Хасан Бекиров, Цвятко Кавалов, Ангел Раднев, Петко Хвърчилков, Илия Героев и др.

           Всяка година се прибавят нови и нови имена. Израстват нови и млади деятели. Животът в Тръстеник отново вече е набрал скорост! Очертанията на надеждите   и очакванията са част от ежедневието на Бедността, прогледнала към Бъдещето: кредитна кооперация, БЗНС, култура на земеделието, културен живот и просвета, грамотни деца... За тях  ще стане дума  по-нататък в отделни глави и описания. Периодът 1900 – 1910 г. отново ще бъде осветляван. Така, Драги Читателю и Тръстеничанино, той  ще стане неразделна част от тебе в поетия отговорен Път на развитие!

                                                        *

         За по-пълния и точен поглед към първото десетилетие на ХХ век ви предлагаме и събраните метрични данни за населението на Тръстеник тогава.

    Година       р о д е н и                ж е н и т б и              у м р е л и

                    общо  Б    други       общо   Б   други           общо  Б   други

      1900        96     50     46             38     13    25                  46

      1901       108    57     51             42     10    32                  39

      1902       108    66     42             32     20    12                  61

      1903       137    62     75             24       8    16                  73

      1904       141    67     74             26     16    10                  69

      1905       144    73     71             25     10    15                  69

      1906       140    70     70             40     30    10                  59

      1907       150     *       *              17      *       *                  58

      1908       101     *       *              21      *       *                   *

      1909       123    *       *               34     *      *                  121

      1910       141    68    73              46     21    25                 84

      1911       146    78    68              38     17    21                 73

            

 

Глава ІІІ. Второто десетилетие на ХХ век: войни и изпитания!

Това десетилетие има няколко съществени измерения: войни и изпитания, икономически и духовен напредък, културно-просветен потенциал, политически и еволюционен заряд.

В тази глава ще отдадем дължимото на патриотичния устрем на мъжете на Тръстеник.

Войните! Пети пехотен Дунавски полк! Изпитанията в Тръстеник и по фронтовете!

Цяла епопея е това! И ще възкликнем предварително: „Чест и слава!”.

Войниците никога не предприемат войните... И не ги водят!.. Те са залогът и от тях зависи  изходът от малките и големи сблъсъци.

Тръстенишките мъже, заедно с мъжете на България, воюваха през Балканската война, през Междусъюзническата война, през Първата световна война. Те воюваха и  то с чувство на дълг и отговорност за Родината, за Народа! Те тръгваха напред, в атака! Те побеждаваха. Те учудиха познавачите на военното дело!.. Непосилното бреме на изпитанията – и в дъжд, и в студ, и в сняг! – сякаш бе нищо за тях, когато ставаше дума за национални интереси и за Отечеството. Те преминаха през кал и преспи, през болести и смърт... Това преодоляха Тръстенишките мъже в редиците на 5-ти пех.Дунавски полк!

Този път няма да описваме бойния им път по дни и сражения. Ще очертаем контурите, вече известни от българската историография.

Балканската война! Обявена на  4 октомври по обяд.

Мобилизацията на Русенци започва на 17 септ.1912 г. На 26 септ.Русенци  вече са в поход към турската граница. На 9 окт. е първият бой! Боеве се водят при Ереклер, при Сърсуват, при завземането на Лозенград, на линията Люле Бургас – Бунар Хисар... На 15 март е завладяна крепостта Одрин!.. На 18 март 1913 г. е подписан Лондонският договор

 Междусъюзническата война! Започва на 16 юни 1913 година.

         Русенци от позициите срещу Турция: с параход до Бургас, с влак – на 29 май полкът е на гара Бойчиновци. Бойни действия към долината на р.Тимок: Салаш, Княжевац. Действия в Югозападна България: Брусарци, Трън, Панджин гроб, Букова глава, Шоин рид. Части от полка са срещу Румъния, срещу гръцката армия. На 28 юли сключен мир в Букурещ. Нов мир с Турция на 16 септ. 1913 г. Националната катастрофа!

         Първата световна война! Започва за България на 1 окт.1915 година. Полкът от гара Иваново с влак до гара Костенец-Баня. До края на ноември бойни действия в Македония: Прилеп, Раяц, Дряново, Алинци, височините Калабак и Високо, Канатларци, Битоля, по река Черна, през Марианска планина, Милетково – Смоквица, град Гевгели.

         Боен живот на Полка на Южния фронт – 1915, 1916 , 1917, 1918 години!..

         Общо отстъпление от Южния фронт. На 9 окт.1918 г. 5-ти пехотен Дунавски полк отново е на гара Костенец-Баня... И – през Стара Загора  – за Русе!.. 

         Първата световна война завършва.... И пак национална катастрофа!!!

         Това са войните! Това е!!!

Тръстеничани са извървели този път... Някои не са могли да извървят целия... За други пътят продължил през Владая или в дезертьорство. А след това и през затвора!

И за да не изглежда тази информация шокиращо неправдоподобна, и за да се знае и от поколенията след нас – ще приведем още малко факти за поведението на тръстенишките мъже по време на войните. Не е съвсем ново, но е позабравено. Не е всичко, но и малкото говори много!

 

*

Тръстеник е земеделско село. По време на войните тръстенишките земеделци – предимно членове на БЗНС – са на фронта. Много от тях вече са и редовни абонати на в-к „Земеделско знаме”. По време на проточилата се Първа световна война някои от тях получават  своя вестник и на фронта. Особено по време на позиционното, окопно противостоене. Христо Цанков, Недялко Стоянов, Димитър Илиев четат вестника на другарите си. Няма да обясняваме какво е пишело в него. Само ще напомним, че проточилата се  война е била дотегнала ... – най-много на войниците! Дотегнала с лишенията и мъките, със загубите и неволите...

Затова Първата световна война завършва и с едно войнишко въстание! След многото  войнишки протести!!! Владайското въстание! В него участват и тръстеничани.

Димитър Данев с група тръстеничани  избягват от фронта и с общата протестна войнишка маса участват в събитията при Владая... В тези събития участва и Тодор Кръстев Михайлов.

След въстанието всички са заловени и изпратени в затвора. С военните съдилища шега няма!..  Освободени са от земеделското управление през 1920 година.

                                                        *

Войните, особено Първата световна война, забавят, но не спират икономическото развитие на Тръстеник. Подетите инициативи не се забравят. При първата възможност те продължават да се осъществяват. Така е, например,  с българското училище. Стигнало в строежа си до покрив през 1915 година, след войната почти веднага започва довършването му.

Кметството, Кредитна кооперация „Пчела”,Училищното настоятелство продължават своята обществено-полезна ангажираност. Животът в Тръстеник, макар и с нарушен ритъм, тече в руслото към бъдещето. Данните в това отношение ще бъдат в следващите глави.

Нужно е все пак точно тук да отбележим влиянието на войните, особено на Световната, за политическото разслоение на Тръстенишкото обществено съзнание. Водещо е политическото влияние на БЗНС. И дълги години ще бъде така! Но се появяват отделни, единични съмишленици и поддръжници на комунистическата партия, на  дребни и едри буржоазни партии и сдружения, на фашистките сдружения и организации... Нали животът сблъсква отделните личности по различни поводи, наред с тези от военните години, с различни течения на националното българско съзнание. Зависи от кого  и с какво е грабнато вниманието и интересът. Зависи коя алтернатива на устройството на обществения живот ги удовлетворява... Съзнанието затова е съзнание: да усеща и да се влияе, да се променя и развива според житейските уроци и жизнени интереси.

                                                        *

Загиналите от Тръстеник!

През 1912 година:

  1. Тодор Атанасов Ковачев – убит на 17 окт.1912 г. при Бунар Хисар, на 27 години,; роден през 1885 г. в род Ковачеви І.
  2. Иван Ангелов Тодоров – убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 26 години; роден през 1886 г. в род Влахтодорови.
  3. Цони Ганев Кънев – убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар; на 27 години; роден през 1885 г. в род Зубреви.
  4. Михаил Петров Илиев – убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 23 години; роден през 1888 г. в македонско семейство от Прилеп, заселило се в Тръстеник.
  5. Трифон Митев Дошков – убит на 17 окт.1912 г. при Бунар Хисар, на 23 години; роден през 1889 г. в род Дошкови.
  6. Стоян Петков Баев – убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 28 години;  роден през 1884 г. в род Баеви.
  7. Илия Колев Коюмджиев – убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 33 години;  роден през 1879 г. в род Коюмджиеви.
  8. Милан Цанев Атанасов   убит на 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 25 години;  роден през 1887 г. в род Цанкоята.
  9. Богдан Георгиев Киров – в неизвестност от 17 окт. 1912 г. при Бунар Хисар, на 31 години;  роден през 1883 г. в род Кировските.
  10. Иван Данев Йорданов – убит  на 19 окт.1912 г. при Бунар Хисар, на 33 години;  роден през 1879 г. в род Пепелчанови.
  11.  Тодор Станчев Тодоров – умрял от холера в г. Мидия на 10 ноември 1912 г., на 27 години;  роден през 1885 г. в род Шатрата.
  12.  Георги Костадинов Йорданов – починал в болницата в Странджа на 13 дек. 1912 г., на 28 години;  роден през 1884 г. в род неизвестен.
  13.  Митьо Стоянов Димитров – умрял от холера в Чорлу на непоказана възраст на 17 дек.1912 г.; вероятно от род Пискюлеви.

 

През 1913 година:

1.      Григор Иванов Григоров  – починал от малария в лазарета в Мидия на 10 февр. 1913 г., на 23 години; роден през 1890 г. в род Дошкови.

2.      Димитър Досев Великов – убит на 7 март 1913 г. при Лозенград на 29 години; роден през 1884 г. в род Досеви.

3.      Петър Христов Бонев  убит на 13 март 1913 г. на 48 години; роден през 1865 г. в род Боневи.

4.      Иван Тонев Бъзовцалиев – убит на 10 юли 1913 г. при Панин гроб, Македония, на 28 години; роден през 1885 г. в род в с. Бъзовец – Келешата. Според предание на потомци е бил и опълченец.

5.      Трифон Кулев Хвърчилков – убит на 10 юли 1913 г. при Панин гроб, Македония, на 29 години; роден през 1884 г.в род Хвърчилкови.

6.      Али Балабанов Ахмедов    убит на 17 юли 1913 г. Други данни няма.

 

През Първата световна война:

1.      Трифон Петков Влахтодоров  – убит на 13 ноември 1916 г. при  с.Бурлово , на 31 години;  роден през 1885 г. в род Влахтодорови.

2.      Кръстьо Стоянов  Кънев  – убит на 13 ноември 1916 г. при с.Бурлово, на 30 години; роден  през 1886 г. в род Козумови.

3.      Никола Христов Ганчев  – убит на 13 ноември 1916 г. при с.Бурлово, на 34 години; роден през 1882 г. в род Ганчеви/Русинови.

4.      Стоян Кънев Козумов  – убит на 13 ноември 1916 г. при с.Бурлово, в род Козумови. Други данни няма.

5.      Никола Великов Великов – убит на 6 дек.1916 г. при с.Каменец, на 23 години; роден през ,893 г. в род Пейчеви.

6.      Гани Копев Ганчев    убит на 6 дек. 1916 г. при с. Каменец, на 33 години; роден през 1883 г. в род Копеви/Ганчеви.

7.      Марин Митев Илиев  – убит на 6 дек. 1916 г. при с. Каменец, на 25 години; роден през 1891 г. в род Кировските.

8.      Колю Колев Атанасов  – убит на 11 дек.1916 г. при с.Каменец, на 28 години; роден през 1888 г. в род Цанкоята.

9.      Симеон Маринов Иванов   ефрейтор, убит на 14 дек.1916 г. при с.Дряново, на 29 години; роден през 1887 г. в род Салииванови.

10.   Трифон Георгиев Иванов – ефрейтор, убит през 1916 г. на 44 години; роден през 1872 г. в род Капитанови.

11.  Атанас Добрев Мърмъръков  – убит на 7 август 1917 г. при с.Мелница, на 31 години; роден през 1886 г. в род Мърмъръкови/Терзиеви.

12.   Иван Спасов Георгиев – подофицер, убит през 1917 г. на 25 години; роден през 1892 г. в род Капитанови.

13.   Димитър Иванов Димов – подофицер, убит през 1917 г. на 40 години; роден през 1877 г. в род Димовските.

14.   Русин Кънев Козумов – убит през 1917 г. на 42 години; роден през 1875 г. в род Козумови.

15.   Петко Генчев Козумов  – убит  през 1917 г. на 31 години; роден през 1886 г. в род Козумови.

16.   Георги Цанев Денчев  – убит през 1917 година на 33 години; роден през 1894 г. в род Шопови.

17.  Стефан Макавеев Йорданов  – убит на 9 юни 1918 г. на връх Гърбата, на 32 години; роден през 1886 г.в род  Войнови.

18.   Петър Теофилов Мушмов  – убит през 1918 г., на около 25 години; роден в род Мушмови.

19.  Димитър Димитров Никулов – подофицер, убит през войната; роден през 1880 г. в род Никуловските.

20.   Христо Стоянов Минков – подофицер, убит  през войната; роден през 1884 г. в род Черневи/Кожухарови.

21.  Дани Димитров Илиев  – подофицер, убит през войната; роден през 1895 г. в род Кировските.

22.   Колю Атанасов Сингеров    убит през войната; роден през 1875 г. в род Сингерови.

23.   Денко Денчев Генчев  – убит през войната; роден през 1868 г. в род Шопови.

24.   Мицо Тодоров Чолаков  – убит през войната; роден през 1865 г. в род Чолакови.

25.   Петър Пейчев Петров  – убит през войната; роден през 1875 г. в род Пейчевци.

26.   Иван Цанев Денчев    убит през войната; роден през 1895 г. в род Шопови.

27.   Александър Ангелов Кожухаров  – убит през войната;  роден през 1975 г. в род Кожухарови.

28.   Велико Керчев Добрев  – убит през войната;  роден през 1875 г. в род Керевци.

29.   Тодор Колев Николов  – убит през войната; роден през 1896 г. в род Бригови.

30.   Ангел Георгиев Цан.....  – убит през войната. Други точни данни няма.    

 

Убитите по време на войните, както вече сте забелязали, са все млади и в силата си мъже! Тръстеник се е лишил от тях... А толкова са му били необходими!

Но духът на Тръстеничани ги е водил по предначертания от Съдбата път. Само дето родовите хроники и родословието обедняват.... И поради това, наред с другите причини,  днес някои родове са малки, а други големи...

                                                              *

За да е по-пълна първоначалната представа за второто десетилетие на ХХ век ще приведем събраните и за тук метрични данни. Тяхното разглеждане –  всеки по свой индивидуален начин може да осмисли. Чрез сравнение и съобразяване с явни или скрити причини, съдържащи се в характеристиката на периода ще може да се усети духът на ония години, да се разбере същността на онова бедно време, пълно с изпитания, мъки и надежди.

 

 

година    р о д е н и          ж е н и т б и             п о ч и н а л и

             общо Б  други    общо Б  други       общо Б  други ; деца– до1г.; до 10 г.

1911       146  78   68           38    17   21            73    24   49                   6             3

1912       136  61   75           22     6    16            65    32   33                   9            7

1913       115  47   68           28     11  17            112  56   56                   9            9

1914       166  96   70           60     35  25             76   30   46                   7            8

1915       128  61   67           23       3   20            54   22   32                   5            6

1916         99  36   63           18     11     7            79   35   44                   8          13

1917         74  37   37           23       7    16          106  44   62                   *          12

1918         79  44   35           39      29   10          100  53   47                  10         22

1919        108  64  44           32      17   15            77  28   49                   *            *

1920        125  60  65           50      28   22            58  34   24                   4           4

 

Коментарът ни към тази табличка ще вместим само в едно-две изречения: Числата са разнопосочно впечатляващи!  Но данните за починалите деца са направо ужасяващи!!!

 

 

                                                                  *

         Кметовете на Тръстеник през ІІ-то десетилетие на ХХ век

         Найден Манолов Иванов – роден в с.Тръстеник през 1871 г. в род Манолови; кмет   в началото на 1911 г.; от април 1912 г. до октомври 1913 г.

            Митьо Драганов Стоянов – роден в с.Тръстеник през 1870 г. в род Драганови; кмет – втората половина на 1911 г. – до април 1912г.; от октомври 1913 г. , 1914, 1915, 1916, 1917, 1918 – до декември.

            Цвятко Петков Тодоров – роден в с.Тръстеник през 1879 г. в род Хвърчилкови; председател –  от декември 1918 г., 1919 – до август.

            Атанас Игнатов  ............. – роден в с. Обретеник през 1876 г. в род ..........

председател – от август 1918 г., 1920 – до юни.

            Иван Маринов Иванов – роден в с.Тръстеник през 1883 г. в род Салииванови; председател – от юни 1920, 1921, 1922 – до април.

                                                                  *

         Свещениците на Тръстеник през ІІ-то десетилетие на ХХ век

         Свещ. Николай П.Робев – от с.Табачка; през 1906, 1907, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912, 1913, 1914, 1915, 1916, 1917 години.

            Свещ. Георги Д.Михайлов – през 1918, 1919, 1920 години

Мюсюлманските свещеници засега не са оповестени, защото архивите на джамиите са засекретени от представители на турската и татарската общности в селото.

                                                        *

Учителите в Тръстеник през ІІ-то десетилетие на ХХ век

         Изреждаме всички учители по две причини: те идват и живеят в Тръстеник,  и учат децата на Тръстеничани през тези военни години;   те в преобладаващата си част са вече само със средно образование – вдигнат е образователният ценз на обучението.

 

1. Георги Николов – 2 г.: 1910/1911;  1911/1912 уч. години.

2.М.Г.Минева – 11г.: от 1911/1912  до 1921/1922 уч. години.

3.Т. Ст. Поборникова – 9 г.: от 1911/1912 до 1919/1920 уч. години.

4.Кр. Цонева  – 2 г.: 1912/ 1913 и 1913/1914 уч. години.

5.В.М.Собаджиева 4 г.: от 1912/1913 до 1914/1915  и 1917/1918 уч.г.

6.П.Иванова –  4 г.: от 1913/1914 до 1915/1916  и  1917/1918 уч.г.

7.Елена Костова Пашева – 27г.: 1915/1916; от 1918/1919 до 1943/1944г.

8.Д.Б.Шивачев – 2 г.: 1915/1916 и 1922/1923 уч. г.

9.Йорданка Бойчева – 2 г.: 1915/1916;   1916/1917 уч.г.

10.Л.Драганова – 2 г.: 1916/1917 ;    1917/1918 уч.г.

11.Ел.Ганчева – 2 г.:  1918/1919;   1919/1920 уч.г.

12.А.Стойчева – 3 г.: 1918/1919; 1919/1920;  1920/1921 уч.г.

13.Б.Ганчева – 2 г.: 1919/1920  и 1922/1923 уч.г.

По 1 уч.година са били: Б.Тодорова – 1911/1912; З.Костова – 1912/1913;

Ст.Станев – 1914/1915 ;  В.Сапунова – 1916/1917;  К.Димитрова – 1916/1917; Ю.Пилкова – 1918/1919 уч. години.

 

 

 

 

                                                          *

Обществено-икономически параметри на Тръстеник през ІІ-то

                                       десетилетие на ХХ век

 

Това десетилетие продължава посоката на развитие, започната през първото десетилетие. Голямата пречка са войните! Будното мъжко население на Тръстеник е в казармата и по фронтовете! По  време на „почивките” между войните темповете набират своя ритъм.

 1911 г. – Започва строежът на новото българско училище със собствени средства и с кредит от държавата. Строежът спира по време на Балканската и Междусъюзническата войни.

 1911 г. – На 11 май кредитно сдружение „Пчела”  открива обществена читалня. Виждането е тя да послужи  за създаване след време на читалище.

 1912 г. – Започва сеенето на захарно цвекло и в Тръстеник.

 1912 г. – С кредит от 1000 лв., отпуснат от „Пчела”, Цвятко Хвърчилков купува първата вършачка за Тръстеник. Тя е с парен двигател.

 1914 г. – Иван Дончев Консулов купува самоходна вършачка.

 1914 –1915 г. – Продължава строежът на българското училище. Стига до покрив. Първата световна война спира строежа.

 1917 г. –  На празника Въведение Богородично поради невнимание на епитропа Илия Киров „...светия пристол изгоря.

 1919 – 1920 г. – Строежът на училището продължава.

 1919 г.–Найден Манолов купува първата редосеялка.

 1919 г. –Младен П.Баев  купува в съдружие преса за циментови цигли.

Влиянието на Първата световна война, обаче се оказва пагубно за възможностите на провеждания ежеседмичен Тръстенишки пазар: той постепенно замира и към 1920 година прекратява дейността си.

Към края на второто и в началото на третото десетилетия на ХХ век в Тръстеник се заселват няколко семейства от Южна Добруджа. Те привнасят своите лични тревоги и възможности към общата характеристика на обществения живот в селото и стават негова неделима част.

За други обществено-икономически параметри ще узнаете в следващите глави на изследването: за „Пчела”;  за училището; и др.

 

 

Глава ІV .Земеделската дружба в с.Тръстеник!

През 1903 година в селото се създава земеделска дружинка.  Три години са изминали от Тръстенишкия бунт. Изявата и изпитанията във връзка с него са направили Тръстеничани предпазливи и търпеливи.

Въпреки че имат вече свой кмет, те не бързат със създаването на политическо сдружение. Всичко върви умно и последователно. Първо се създава кредитна кооперация през 1902 година. На следващата година е редът на земеделската дружинка – неангажирана политически!

Обществено-политическият и икономически живот в селото постепенно формира своя облик. Подемат се стопански и обществени инициативи с дългосрочна перспектива. За тях споменахме, разглеждайки първото десетилетие на ХХ век.

Идва 1907 година. Дошъл е редът на Земеделската дружба в Тръстеник. Политическата организация възглавяват Христо Цанков Генов – председател и членове на ръководството – Боню Христов Бонев, Ангел Раднев Стоянов, Христо Стоянов Минков, Марин Иванов Маринов. Следва кратък период на политическо осъзнаване и укрепване – политическа просвета и увеличаване на членската маса. Първата политическа изява е на изборите през 1911 година.

По време на Балканската и Междусъюзническата войни членовете на Дружбата са на фронта. Бойният път, моралните и физически изпитания оказват своето формиращо влияние.

През 1914 г. Тръстенишката дружба  спечелва 5 мандата за общински съветници. Сериозна е подкрепата им за избирането на  народния представител от Русенска околия – член на БЗНС.

Първата световна война е период на истинско осъзнаване на политическите и икономически интереси, виждания и действия. Лишенията и изпитанията формират истинската членска маса, способна на политическо съзнание и отговорност. Рожба на тези настроения и осъзнато поведение е създаденият „Съюз на бойците от фронта”.  Тръстенишкото поделение на този национален съюз е с особено присъствие в селската ни действителност.

През годините на Земеделското управление Земеделската дружба в Тръстеник, нейните членове,– са изключително активни в разгръщането на обществено-икономическия живот в селото. За това ще стане дума в отделните глави за  земеделското управление, за кредитната кооперация, за училището.

Сдружените земеделци на Тръстеник подкрепят реформите и законите на своята власт: закона за аграрната реформа,  закона за съдене на виновниците от войната, закона за забогателите от войната, просветната реформа, трудовата повинност и др.

Към края на 1920 г.Дружбата в селото има вече 340 члена.Повечето от тях са абонирани за в-к „Земеделско знаме”. Провеждат се ежемесечни събрания. Представители участват в околийски и окръжни сбирки. Има участия и в конгресите на съюза.

Тръстеничани участват през 1922 г. в конгреса на цвеклопроизводителите: Атанас Игнатов, Димитър Данев, Мустафа Кокончев и др. Там – при станалите междупартийни сблъсъци Атанас Игнатов е прострелян в ръката.

1922 година е година на създаването на Оранжевата гвардия в Тръстеник – народна конна гвардия. Задачата и е да пази интересите на дружбата от вътрешни врагове. Най-дейни между гвардейците са Петко Данев Гръцманов, Тодор Ангелов Кулчев, Димитър Данев Григоров, Иван Митев Анев, Минчо Данев Хвърчилков, Трифон Енев Драганов, Димитър Ненов Станев и др.

Интересна е идеята за създаване на гвардията. Още по-интересно за Уважавания Читател е да знае, че тази гвардия, узнавайки за Септемврийското въстание през 1923 г., веднага поема на път към Търново. Спряна е при Бяла от полицията и е върната.

През 1922 година е създадена и Младежка земеделска дружба. Групата е наброявала 38 члена. Изявени нейни дейци са: Тодор Найденов Манолов, Ангел Дончев Ангелов, Петър Георгиев Черкезов, Стоян Трифонов Гърбатов, Кръстю Недялков, Асен Цвятков Хвърчилков, Цанко Христов Цанков. Групата прави редовни седмични сбирки, събрания, вечеринки и забави. Просъществува до преврата на 9 юни 1923 година.

Военно-политическият преврат на 9 юни променя статуквото в страната. За Тръстеник това е време на честата смяна на кметовете през 1923 , 1924 г. и през 1928, 1929, 1930, и 1931 г. Нестабилността на властта в Тръстеник както виждате, е временна. А това, че тръстеничанин- земеделец  постоянно е заемал поста кмет не се е отразявало  на обществено-икономическото развитие.

През 1924 г. на изборите Дружбата печели три мандата за съветници.

През 1927 година Дружбата в Тръстеник се разцепва. Създадена е нова земеделска дружба. Въпреки това численият състав на сдружените земеделци е достатъчно голям. Затова тръстеничани имат  винаги представител в околийското и в окръжното ръководства на БЗНС. Редовно имат и делегати на годишните конгреси на БЗНС.

През 1931 г. двете дружби в Тръстеник се обединяват. През тази година се възобновява и Младежкият земеделски съюз.

Младежкият земеделски съюз на 27 септ. 1932 г.избира своето ръководство: Иван Събков Добрев – председател, Григор Раднев Дончев – секретар и членове – Веселин Стоянов Тонев, Цани Кръстинин Малчев и Иван Николов Костадинов. Групата нараства до 40 члена. Провежда културно-просветни събрания и вечеринки. Получава се вестник „ Младежко знаме”.

1932 година е отбелязана и с това, че БЗНС в Тръстеник има 200 члена.

През 1933 г. Младежкият зем.съюз има ново ръководство. Председател става Иван Николов Костадинов, секретар – Любен Бонев Христов, а членове са – Юмер Зекериев х.Юсменов, Неделчо Данев Недялков и Ангел Дончев Консулов. .. През м. февруари на регионалните конференции има 10 делегати от Тръстеник. Там Григор Раднев е избран за секретар на околийското ръководство, а Иван Събков за член на окръжното ръководство на ЗМС

1933 година е ознаменувана с освещаване на знамето на Младежкия земеделски съюз в Тръстеник.

На 8 и 9 ноември 1933 г. на конгреса на БМЗС за член на УС е избран Григор Раднев Дончев.

На изборите през 1934 година БЗНС Тръстеник постига изборно мнозинство и неин представител става кмет.

След военно-фашисткия преврат на 19 май 1934 година Земеделската дружба и Младежкият земеделски съюз в Тръстеник са разтурени.

Сдружените земеделци на Тръстеник са принудени да се лишат от организационен живот. Някои от изявените членове продължават да са начело в обществения живот под различни форми на открилите се възможности. За тях ще стане дума по-нататък.

 Дадохме по-подробно описание на дейността на Дружбата в Тръстеник, защото през тези години тя е била единствената организирана политическа сила в селото. От друга страна важно е да се остави знанието за това на поколенията. Не е за подценяване и знанието за изявените личности на онова време. От значение  е и познаването на родовото вписване в обществения живот.

 Тук му е мястото да дадем едно важно пояснение. Става дума за архива на Земеделската дружба. Бил е скрит временно в една пещ за да не попадне в ръцете на фашистите. По невнимание е забравено това... Друг запалва пещта за да я опали за хляб и ....

 

Глава V. Управлението на БЗНС в страната и в Тръстеник!

През март 1920 година  на парламентарните избори БЗНС печели изборите и съставя през май самостоятелно земеделско правителство.

Правителството на Александър Стамболийски извършва редица реформи във вътрешния икономически и политически живот на страната. Това отговаря на интересите на селячеството: аграрната реформа,   реформа за трудовата повинност,  просветната реформа,   законът за консорциума и др.

В областта на външната политика най-голямо постижение е приемането на България  в Обществото на народите /  ОН – е предшественик на ООН /.

          

                                                          *

                      Тръстенишкото земеделско управление!

И в Тръстеник чисто земеделското управление е кратко. Все пак въодушевлението и инициативността на тръстенишките земеделци е повече от похвална. Тръстеник продължава успешното си придвижване по поетия път.

К м е т о в е т е:

1.Атанас Игнатов – роден през 1876 г. в с.Обретеник в род – вероятно! – Конови; кмет от август 1919 г. до юни 1920 г.

2.Иван Маринов Иванов – роден през 1883 г. в с.Тръстеник в род Салииванови; кмет от юни 1920 г., 1921, 1922 – до април.... От април 1934 до септември същата година.

3.Александър Ангелов Данев – роден през 1880 г. в с. Тръстеник в род Влахтодорови; кмет от април 1922 до 1923 г.

4.Христо Цанков Генов – роден през 1882 г. в с. Пепелина в род Цанковци; кмет през 1923 г. до 26 юли.

5.Тотю Д.Пискюлев – председател през 1923 г. – от 26 юли до 1 окт..

 

С в е щ е н и ц и до 1944 г.:

1. Свещ. Георги Д.Михаилов – през 1918 , 1919, 1920 години.

2. Свещ.Тодор п.Робев – през 1921 г.

3. Свещ. Иван Н.Маджаров  през 1922, 1923, 1924,1925, 1926, 1927, 1928 години. Негова тетрадка с изследване на родовата хроника на българите в Тръстеник все още остава скрита поради лични интереси. Дано все още е запазена!

4. Свещ. Андрей Радев –  през 1928, 1929, 1930, 1941, 1942 години.

5. Свещ. Райко Бозов – през 1930, 1931, 1932,  1933, 1934, 1935, 1936 г.

6. Свещ. Петко Робев  – през 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1943 и още много, много години след 1944 година!!!

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

У ч и т е л и т е:

1. Елена Костова Пашева – 27 години:1915/1916 и от 1918/19 до 1943/44 уч. години.

2. М.Г.Минева – 11 години: от 1911/12 до 1921/22 уч. години.

3. Д.Б.Шивачев – 2 години: 1915/16 и 1922/23 уч.години.

4. А.Стойчева – 3 години: от 1918/19 до 1920/21 уч.години.

5. Б.Ганчева – 2 години: 1919/20 и 1922/23 уч.години.

6. Йорданка Соколова – 5 години: от 1920/21 до 1924/25 уч.години.

7. Дона Георгиева – 4 години: от 1921/22 до 1924/25 уч.години.

8. Любен Софтов – 3 години: от 1922/23 до 1924/25 уч. години.

Други учители: Т.Данева – през 1920/21; Б.Терзиев – през 1921/22; Зорка Пенчева – през 1921/22 и 1922/23; Иван Величков – през 1921/22;  М.Петрова- през 1921/22, 1922/23; Ц.Димитрова през 1920/21; Иван Хлебаров – през 1922/23.

Учителите в турското частно училище през първите 2 години засега са неизвестни. Училището се открива през 1922 г. в джамията. Началото е положено.

Джамията се е намирала все още в днешния двор на Кметството!

Това е джамията, обновена като каменна от Тръстеникоглу.

 

                                                          *

Земеделското управление в Тръстеник е осъществило следните инициативи, които  имат такива параметри:

1920 г.-  Сдружените земеделци са 340.

1920 г. – Кредитната кооперация  открива мандра в саята на Иван Йовчев.

1921 г. – Общината закупува породисти животни.

1921 г. – Започва сеитбата на слънчоглед в Тръстеник.

1921 г. – Открива се Тръстенишкият панаир: 7 дни – от третия петък на месец юни.

1921 г. – Открива се Първи прогимназиален клас в бълг.училище.

1922 г. – Създаден е Земеделски младежки съюз в Тръстеник – от 38 чл.

1922 г. – Сформирана е народна конна гвардия в Тръстеник. Оранжевата гвардия!

1922 г. – Открита е телеграфо-пощенската станция с началник Марин Славов и пощальон – Колю Панов.

1922 г. – Завършва строежът на българското училище.

1922 г. – Открива се турското частно малцинствено училище... Не като сграда, а като начало на водене на учебни занятия.

1922 г. – Открива се Втори прогимназиален клас в бълг.училище.

1922 г. – Минчо Станчев подарява на църквата поучителното евангелие на Софроний Врачански – ІІ-ро издание.

1922 г.Теофил Мушмов купува ханчето  от дядо Кузман и построява 3 стаи за кираджии.

1923 г. – Кредитната кооперация и отделни земеделски стопани купуват вършачки на течно гориво.

1923 г. – Започва строежът на шосето през селото.

1923 г. – В сегашния двор на Крачолови е монтиран паметникът на убитите селяни по време на Бунта.

1923 г. – Монтиран е сред село Войнишкият паметник, – изпълнение на А.М.Косатов от с.Мечка.

                                                          *

     Метрични данни за ІІІ-то десетилетие на ХХ век

Няма да правим разграничения по отрязъците от време, през които е имало различно държавно или местно управление... Халът е един и същ!!!

години   р о д е н и             ж е н и т б и              у м р е ли

             общо Б     др.      общо Б   друг      общо  Б   други  деца:до 1г. до 10г.

1920      125   60    65          50   28     22          58     34   24                     4          4

1921      142   81    61          24   12     12          69     42   27                    11         9

1922      127   84    43          46   36     12          62     37   25                     9        13

1923      162   92    70          35   23     12          96     38   58                    23        8

1924      181  106   75          42   25     17          59     32   27                    10        4

1925      157    79   78          29   11     18          83     35   48                    14        1

1926      172    86   86          44   31     13          45     24   21                    11        2

1927      141    78   63          33   17     16          54     17   37                      6        3

1928      139    76   63          49   25     24          75     41   34                      *        *

1929      149    79   70          40   24     16          94     26   68                    12        5

1930      160    89   71          40   19     21          71     32   39                    17        3

         Разнопосочните коментари и към тази табличка от нас ще са излишни!

          Все пак:  Голяма раждаемост и голяма смъртност при децата!!!

 

                                                          *

Глава VІ. От преврат – до преврат:  9 юни 1923 – 19 май 1934г.!

Земеделското управление на правителството на Александър Стамболийски остава известно със своите начинания и промени в обществения живот. Общественият резонанс сред широките народни маси, – особено сред трудовото селячеството, –  е повече от положителен. Предизвикани са жизнеутвърждаващите им действия и поддръжка... Но, както е било и, както е и днес, – това засяга нечии интереси и възгледи. Не са съвсем съгласни със земеделското управление работническата и комунистическата партии... Направо са против буржоазните партии и сдружения – особено на едрата и средната буржоазия... Затова Земеделското управление просъществува 2– 3 години.

На 9 юни 1923 година успешно е осъществен военен преврат.

Запазена е държавната форма на управление: монархо-демократично управление или – конституционна монархия. Търновската конституция запазва статуквото си на основен закон в държавата. Новото е надвисналият диктат на военните... А старото: монархът царува  и използва амбициите на партии и личности, макар че и някои от тях осъществяват амбициите на егото си!

Какво да се прави!  Своеобразен начин и днес – военните да са на власт!.. И да бъдат използвани амбициите им и положението им на силни!!!

 

 

                                                         

*

В тръстенишкото обществено пространство превратът също има своето присъствие и въздействие. И в Тръстеник има арестувани, разпитвани, наказвани. Специални изследвания не беше възможно да се направят, но останалите живи предания удостоверяват посочените последици от преврата. Можем по силата на логиката да насочим вниманието си към участниците от “Оранжевата гвардия” на Тръстеник, отправила се импулсивно към Търново в помощ на въстаналите през 1923.

Снеманите решения и указания на новите правителства са онова, с което трябва да се съобразяват тръстенишките личности-водачи и селската маса... Започват да се учат на сдържаност и на конспирация.

Превратът има и едно дълготрайно въздействие. Макар че властта в Тръстеник се ръководи от местни тръстенишки земеделски стопани – разслоението на тръстенишкото обществено съзнание продължава тенденциите си. Освен земеделското мнозинство, и работническата партия през обозначения период до 1934 година – леко увеличава привържениците си и то за сметка на земеделците с леви настроения. Формиращо се оказва в това отношение Септемврийското въстание. А ежегодната промяна на учителския състав през този период придобива в годините след преврата един постоянен състав от прогресивно настроени и обществено ангажирани личности-учители... Животът и в Тръстеник придобива нови окраски на обогатеното обществено съзнание.

Мислим, че това е достатъчно като обща характеристика на периода след Деветоюнския преврат.

                                                          *

Без малко да изпуснем един ключов за мислене и изводи факт в Тръстенишкото обществено пространство... Едно  по-особено писмо, даващо ход на спомените, на даването на гласност, на ...

Но, по-добре вие, Читателю, си правете изводите. Ние ще предадем съдържанието като си позволяваме да представим имената само с инициалите. Наложително е за да не предизвикаме смут в някои редици.

 

“ Организацията “Родна защита” е основана от 1925 година през Блока... Ние в село я основахме през 1931 година март – април. Съществува до 1934 година. Есента дойдоха фашистите...Членове бяхме 25 – 30 чл., но, доколкото си спомням, а именно Д.Т.С.,  Л.П.Р.,  Д.А.,  М.П.,  В.М.Н., Т.К.Б., Й.М.Б., Б.Т.Б., Д.Х.Ц., Б.К.Х., К.Д., има и други Д.Д.Д.,... Даже имахме и шапки с черни кордели и значка лъвче и черни ризи с бели връзки...”

Какво да се прави! Човек се развива... И, разбира се, греши ...  Понякога съжалява... Но на всичко случило се му идва времето! Писмото беше намерено в архивите след  1944 г.

 

 

 

          

 

*

Параметри на развитието!

Ще приведем обществено-икономическите и културни параметри на развитието в Тръстеник. Отново по този начин се стараем да предизвикаме мисленето Ви и индивидуалното оформяне на отношението и разбирането.

1924/ 1925 учебна година: с децата-турчета започват да се водят редовни учебни занятия. Пътят към науката лъкатуши през следващите години и е  постоянна грижа на родителите.

1924 г. – На 30 юли е завършен строежът на камбанарията на църквата. Тя е на разстояние от църквата!

1925 г. – В селото се увеличава броят на моторните и ръчни триори.

1925 г. – Хенри Азелов внася в селото първите: железен земеделски плуг, железен валяк.

1925 г. – Редосеялките увеличават своя брой.

1925 г. – Засилва се интересът към фуражомелките.

1925 г. – В селото ни е основано читалище.

1925 г. –  Учителите Малчеви създават първия театрален колектив към читалището.

1925 г. – Открива се Трети прогимназиален клас към българското училище. Възможността за завършване на основно образование в Тръстеник е реалност.

1925 г. – В Тръстеник има интернирани от Неврокопско. Причината или поводът не ни са известни официално.

1926 г. – Първото помещение на читалището: наетата част от кръчмата на Цвятко Хвърчилков  за публична читалня е обществено достояние.

1926 г. – Построена е сегашната турска джамия.

1926 г. – Село Тръстеник е вече с 3715 жители:135 от тях са без земя; 50 са без къщи; орната земя е 5500 дка.

1926 –1927г. –Марин Славов Дяков монтира своя дарак за чепкане на вълна.

1927 г. – Читалището вече има 142 члена.

1927 г. – Дружбата на БЗНС в Тръстеник се разцепва: образува се още 1 и стават две.

1927 г. – Към църквата на Тръстеник се построява пристройка, която свързва построената част през 1888 г. с камбанарията, построена през 1924 г.

1927 г. – Читалището е оземлено с 50 дка.

1928 г. – Започва сеенето на люцерна.

1928 г. –  „ Пчела” има вече и тракторна вършачка.

1928 г. – Първата каруца с железни части  се движи из Тръстенишко.

1928 г. – В стопанските постройки на Дечо Консулов Велю Дончев от Дряново открива маслобойна. В днешния двор на кооперацията.

1928 г. – Открит селски здравен участък.

1928 г. – Турската и татарската общности в Тръстеник започват строеж на турско малцинствено училище със собствени средства.

1929 г. – Найден Манолов открива своята мандра.

1929 г. – Извършена е реконструкция  на „ Момина сълза” – чешмата при днешния стадион.

1929 г. – Изцяло е измазано българското училище.

1929 г. – За пръв път е отпразнуван патронният празник на училището.

1930 – 31г. –Зимните посеви измръзват...

1931 г. – БЗНС в Тръстеник отново е единно: извършено е обединение.

1932 г. – Съборено е старото училище в църковния двор и с материалите е  построена стряха при новото българско училище –  за горивни материали.

1932 г. – Изгаря мелницата на Захари Матов.

1932 г. – БЗНС в Тръстеник има 200 члена.

1932 г. – На изборите за кмет е избран земеделецът Недялко Ст. Козумов.

1934 г. – На изборите  за кмет е избран отново земеделец – Иван Маринов Иванов.

 

*

              Кметовете на Тръстеник за времето между двата преврата                   

1. Петко Денчев Генчев – роден през 1870 г.в с.Тръстеник в род Шопови; председател през 1923 - от 1  окт.1924 г.до 26 юни 1924 г.; от 7 май 1928 до 24 април 1929 г.

         2. Пано Димитров Панов – роден през 1892 г.в с.Тръстеник в род Панови ІІ /две/; кмет от 26 юни 1924, 1925, 1926, 1927, 1928 до 7 май.

         3. Христо Цанков Генов – роден в с.Пепелина през 1882 г. в род Цанковци; кмет

         4. Петко Денчев Генчев – кмет от 24 април 1929 до май 1930 г.

         5. Найден Манолов Иванов – роден в с.Тръстеник през 1871 г. в род Манолови; кмет от май 1930 до април 1931 г.

          6. Петко Денчев Генчев – от април до юли 1931 г.

          7. Панталей Манолов Иванов – роден в с.Тръстеник през 1880 г. в род Манолови;  председател от  юли до дек. 1931 г.

          8. Недялко Стоянов Кънев – роден в с.Тръстеник през 1880 г. в род Козумови; председател през 1932, 1933, 1934 до април.

          9. Иван Маринов Иванов – роден в с.Тръстеник през 1883 г. в род Салииванови; кмет през 1934 г. от април до 24 септември.

 

         Учителите в селото за времето от 1923 до 1944 година

         Вече почувствахте още една промяна в ритъма на повествованието...

         Наложителна е! През този своеволно избран и нов период с различни отенъци на общественото управление в Тръстеник постепенно навлизат с житейския си почерк  и обществена значимост дългогодишни учители в селото.Те оставят от себе си много в съзнанието на поколенията тръстеничани! Тях ще представим по подобаващ начин.

1.Борис Христов Малчев – роден през 1901 г. в Казанлък. Идва         22-годишен в Тръстеник и свързва съдбата си с него. Учителства цели 29 години почти непрекъснато: от уч. 1923/24 г. до уч. 1957/58 г. Само през 1943/44 г. е командирован учител другаде. Учител, читалищен и обществен деятел с индивидуалния си съзнателен начин на изявяване в полза на обществото.

            2. Колю Савчев – Идва от Габрово. Месец след идването си в Тръстеник става директор на училището. Тук в село е заедно със съпругата си Рада Савчева.

            В Тръстеник учителства от уч. 1924/ 25 г. до края на уч. 1932/33 г. – 9 г.

            Ето какво ни е оставил за него Йордан Г.Куцаров: „ Колю Савчев е бил запасен офицер. Участвал е в дезертирането от фронта през 1918 година. Включва се и в Септемврийското въстание в родния си край, откъдето след неуспеха, за да избегне гоненията, бива принуден да дойде в селото...”. Ще добавим: далече от родния си край!

             На К.Савчев  като директор дължим запазената историческа хронология за училището. Дори само това е предостатъчно, да не говорим за моралните и духовни интереси и изяви.

            3. Рада Савчева – учителства от уч. 1924/25 г. до края на уч. 1932/33 г. Полезен учител и общественик за Тръстеник. Верен сподвижник на съпруга си.

            4. Гица Костова Малчева – родена през 1902 г.в Русе. Цели 33 години е начална учителка в Тръстеник. Съдба и живот на роден и жизнен учител и общественик, обичащ децата и хората. Учителка е от 1925/26 уч.г. до края на 1957/58 уч.година.

            5. Стефан Касамаков – роден в Севлиево и свързал младини и живот с Тръстеник. 29 години е учител в Тръстеник: от уч.1925/26 г. до 1955/56 уч.г. През учебната 1941/42 година е командирован в Македония.

            6. Олга Бъчварова – Стоянова – родена през 1906 г. в Русе. 23 години е начална учителка и общественичка в Тръстеник. Прекъсва заедно със съпруга си за две години поради командиравка като учител в „новоосвободените земи”. Учителства от 1925/26 уч.г. до 1949/50 уч.г.

            7. Стефана Стойкова Алексиева – родена през 1898 г. в Араблар, Поповско. 27 години без прекъсване е начален учител и общественик в Тръстеник: от уч.1926/27 г. до 1952/53 уч.г.

            Съпругът и  е дългогодишен началник на пощата в Тръстеник. Роден е в с.Прекалница, Кюстендилско. Уважаван общественик, свързал живота си с Тръстеник. Защо е дошъл от толкова далече може само да се досещаме. Но е ново и полезно съзнание за селото.

            8. Пенчо Стоянов Иванов – роден през 1900 г. в Копчелии, Горнооряховско. Учителства в Тръстеник от  уч.1928/29 г. до края на уч.1956/57 г. – 27 години. Прекъсва  за 2 години през  1942/43 и 1943/44 уч. години, когато заедно със съпругата си Олга Бъчварова са командировани учители. От декември 1944 г. е и директор  на училището. В съзнанието на поколенията остана като символ на реда и дисциплината, на сериозността и грижата, на строгостта и взискателността!

            9. Йордан Ганев Куцаров –  роден в г.Силистра през 1907 година. Сирак, подгонен от нуждата, бедността и опасността да бъде повлечен от отговорност от румънските власти – идва в Русенско. От уч. 1930/31 г. до края на уч. 1943/44 година е учител в Тръстеник – цели 14 години. От началото на 1933/34 уч. г. е и директор на училището.

            Прогресивно настроен, дава своя принос в разпространяването на комунистическата идея в селото.

             На него дължим автобиографичните му спомени, съдържащи ценни сведения  за живота в Тръстеник за годините, през които е бил тук. Добре проявил и използвал качествата на индивидуалната си същност с условията на формиращия се и развиващ се фашизъм в страната и селото.

            10.Стефана Панайотова– Куцарова – Учителства в Тръстеник от уч.1930/31 г. до края на уч. 1943/44 г. – цели 14 години. Верен сподвижник на съпруга си, учителка, общественичка.

            11. Кина Христова Табакова – Попова – Учителства като начална учителка от уч.1932/33 г. до края на уч.1958/59 г. – цели 27 години. Учителка, общественичка, пенсионерка – остава до края на живота си в Тръстеник.

            12.Ганчо Косев Ганчев – учител и общественик в Тръстеник от уч.1935/36 г. – 11 години.

            13. Вяра Георгиева – Друмева – учителка в Тръстеник от 1935/36 до 1941/42 уч. години – 7 години. Съпруга на кмета Петър Друмев.

            14. Цветана Борисова Стефанова – Учителка в Тръстеник от уч. 1941/42 г. до края на уч. 1949/50 г. – 9 години. През уч.1943/44 г е директор на училището. Съпруга на един от собствениците на мелницата – Борис Стефанов.

            15. Елена Костова Пашева – Учителства в Тръстеник от 1915/16 до 1943/44 уч. г. и остава като пенсионерка в Тръстеник. В селото е и след 1944 година. И тя като по-горните учители се чувства  Тръстеничанка.

            Други учители през този период: Н.Унджиева – 1 г.; Васила Панайотова – 4 г.; Стефана Петрова – 1 г.; Д.Касабова – 1 г.; М.Черенкова -1 г.; А.Минчева – 1 г.; Дона Високова – 4 г.; Н.Куюмджиева- 1 г.; Мара Генчева – 1 г.; Неда Цанева – 1 г.; Иван Михаилов – 1 г.; Люба Долчинкова – 1 г.; Елена Челапова – 2 г.; Тодора Куклова – 1 г.; Вяра Ганчева – 1 г.; Милана Балканска – 2 г.;Слава Антонова – 4 г.;Петър Павлов – 1г.; Милица Самсиева – 1 г.;Ангелина Дърлева – 1 г.; Емилия Георгиева – 3 г.; Пенка Мълчинкова – 1 г.;Теодора Анастасова – 1 г.; Пенка Москова – 1 г.; Йорданка Спиридонова – 1 г.;Мария Николова- 1 г.; Марийка Великова - , г.;Тодорка Вълкова Стаева – 2 г.; Димка и.Минчева – 1 г.; Стефана А.Славчева – 1 г.; Константина Н. Костова – 4 г.; Неда П.Нецова – 2 г.; Никола Т.Узунов – 1 г.

            Учителите в турското частно малцинствено училище:

            Билял Юсеинов – 1924/25, 1925/26 и 1926/27;  Афуз Ибрямов – 1924/25, 1925/26;  Мустафа Халилов – 1924/25, 1925/26;  Коста Георгиев – 1925/26;  Тодора Дянкова – 1926/27;  Есад Алядинов – 1926/27;  Мустафа Ибрямов – 1924/25, 1926/27 и 1931/32;  Мехмед Исмаилов – 1926/27, 1927/28;  Фаик Абдулов – 1927/28, 1928/29, 1929/30 и 1931/32; Муса Акифов – 1927/28, 1928/29, 1929/30 и 1930/31;  Петранка Бонева – 1927/28;  Георги Цанев – 1928/29;  Хюсню Алиев – 1928/29 и 1929/30;  Михаил Калинов – 1929/30; Стефана Стойкова – 1929/30;  Кадир Хасанов – 1929/30, 1930/31 и 1934/35;  Ирина Г.Дикова – 1930/31;  Петранка Д.Глазова – 1931/32;  Афуз Кадир Афузов – 1932/33;  Афуз Ахмед Ахмедов – 1932/33;  Кадир Афуз Даудов – 1932/33 и 1933/34;  Ситарие Абдурахманова10 години: от 1933/34 до 1942/43;  Йордан Петков – 1934 г.; Невяна Т.Минева – 1935/36 и 1936/37;  Мустафа Ибрямов х.Изетов 11 години: от  1935/36 до 1944/45  и 1948/49; Ариф Исов Ибр. Ходжов – 1938,  1939  и 1947/48; Никола И.Маджаров – 1940/41;  Иван И.Стоянов -  1942;  Исмаил Юмеров Салиев -  1937 и 1938;  Тотю Пенчев Косев – 1937 и 1938;  Игнат Георгиев Копев – 1938, 1939 и 1940;  Йорданка Ст.Монева – 1934 и 1935 г.

         Това са учителите в Тръстеник. В двете училища! Заедно с другите личности-ръководители в селото те са интелигенцията, призвана да води общественото съзнание. Още повече, че през този период имаме правителства, дошли на власт след военни преврати. Още повече, че към края на периода в България идва фашизмът и участваме във Втората световна война... А тези личности  в Тръстеник все пак са изиграли своята положителна и формираща роля.

         По-долу ще приведем 3 мнения за Тръстеничани: на директори и кмет. Молим Ви от сега да си спомните горните думи, когато ги четете. Важно е !

 

                                                                 *

         Метрични данни за населението от 1930 г. до 1944 година

  години       р о д е н и             ж е н и т б и           п о ч и н а л и

               общо  Б      т.    др.    общо   Б    др.      общо  Б      др.  деца:до 1г, до10г.

  1930      160     89   69    2         40      19    21         71     32    39                 17         3

  1931      141     76   65    -          56      33    23         57    28     29                   9         3

  1932      162     91   56   15        50      18     32        68     32    36                 14         2

  1933      152     82   64     6        64      41     23        73     22    51                 10         6

  1934      164     67    93    4        49      23     26        71     36    35                 10       11

  1935      137     86    44    7        35       8      27         61    24    37                 11        3

  1936      127     57    38  32        36     18      18         75    34    41                 17       

  1937      127     67    38  22        38     21      17         72    28    44                   9        4

  1938       99      51    37  11        40     20      20         65    37    28                 11        8

  1939     121      69    16  36        79     49      30         61    23    38                 10        2

  1940     156      84    41  31        40     15      25         88    48    40                  12       9

  1941     124      58    44  22        46     20     26          63    28    35                   5        1

  1942     129      62    46  21        60     27     33          66    26    40                   8        3

  1943     145      67    42  36        72     41     31          69    22    47                   3        2

  1944     155      67    37  51        71     37     34          66    32    34                  10       1

                                                                                                  

        

Глава VІІ.  Военно-фашистки преврат и фашистско управление – от  19 май 1934г до 9 септ.1944 г.!

Военно-фашисткият преврат на 19 май 1934 година е пряко следствие от развитието на общественото съзнание в България. Партии, правителства, обединения, военни – водени от своите идеологии и  виждания, са насочили своето поведение към властта над общественото съзнание. Поведението е различно и включва характерни отенъци на убеждението, насилието и използването. Идеологии колкото искаш! Едрата и средна буржоазия са все още на власт.  Имат опита от 9 юни. Имат вече и примера и опита на военно-фашистките режими в Европа. Царят умело маневрира и печели симпатии сред народа. Научил е и знае урока си как да използва държавната – военна и политическа – машина.

Превратът е назрял и наложителен. Но той ще се различава от този на 9 юни! Пречката, – Търновската конституция, – е отхвърлена! Превратът на 19 май е бърз и успешен!

Има монарх и има правителства, но ги няма малките и големи партии, бъркащи се в „ умелото и знаещо” ръководство на избраниците. Те са забранени... Какво повече иска обществото?! Трябва да слуша и да изпълнява!

Да! Но е погазена Свободата! Обществената и лична Свобода! А те са в основата на развитието. Иначе обществото се превръща в продуктивен инкубатор, а личността – в безпрекословен робот!

Такива са създадените условия в страната и в Тръстеник след преврата на 19 юни 1934 година. В рамките на тези условия трябва да съществува обществото в България. Но, както показа и днес Животът, където има противопоставяне – започва борба: от недоволството до сблъсъка на оръжията. Работата е там, че предизвикалите тази борба са станали силни на деня и не осъзнават порочността на самовлюбеното обществено и лично Его.

И в Тръстеник нещата стоят така! Малко по-иначе, но такава е същността!

Общата тенденция на обществено-икономическо и културно развитие следва своя устрем от началото на века. Има ги читалището, училището, „ Пчела”, но я има в изобилие бедността. Борбата за съществуване продължава... И, за да бъдем коректни, новата власт още от самото начало  идва с конкретна програма за инфраструктурата и общественото развитие. Макар и с диктат, успешно са мобилизирани силите и постигнати и днес личащи достижения.

                                                                  *

         Преди да покажем параметрите на съществуването, този път ще Ви запознаем с личностите на Властта и с личностите-ръководители. Обстановката ги издига над другите с правото на силния и с отговорността на будното съзнание. Тези параметри на личностите-водачи са параметри на осъзната или неосъзната вътрешна борба. В Тръстеник за периода 1934 – 1944 надделява полезността  от развитието на обществените параметри и от сравнително безоблачния обществен хоризонт.

         Това не са празни думи! Те имат своето премерено съдържание. Кратко и ясно те очертават същността на периода. А дали е така – следващите страници ще доказват! Но това ще става не като готова сдъвкана храна... Ще има данни, ще има коментари, ще има...  и мислене... Лично и то от страна на всеки четящ това, така наречено, изследване!

 

                                                          *

Личностите на Властта и личностите-ръководители в село     Тръстеник за периода 1934 – 1944 година

Кметовете и секретар-бирниците!

През периода те се утвърждават от централната власт. Подчинени са на нея и поделенията и. Те изпълняват точно и безпрекословно нарежданията. Дори не могат да напускат населеното място без специално нареждане или разрешение. Преобладаващото мнозинство от тях са били обладани в голяма степен от самовлюбеност и порастнало невъзмутимо Его. При това през периода кметовете са имали и право на съдебно-правно действие и решения на местно ниво. Поне за Тръстеник е било така.

1. Петър Друмев Панайотов. Назначен от Министъра на вътрешните работи и народното здраве. Встъпва в длъжност на 24 септ. 1934 г. и е на длъжност кмет на с.Тръстеник до 11 февр. 1941 г.

Кой е той?

Роден през 1906 г. в с.Джеферлер, Кубратска околия. Откупил военната си трудова служба. Завършил висше образование през 1932 г.: СУ – факултета по държавни и правни въпроси. Цивилен полицейски агент VІ-та категория от 5 авг. до 15 септ. 1931 г. Съдебен кандидат при русенския окръжен съд от 12 март 1932 г. до 31 март 1934 г.

В рамките на изпълняваната длъжност и при условията на военно-фашистката власт е точен, но умен изпълнител на поставените му задачи. Успява да наложи авторитета си в селото – дори и над инакомислещите от него. Характерното за него е че всички сведения, които е изпращал за общественото положение в Тръстеник и за отделни личности и очаквани прояви отговаря с изрази като: „ няма такива”, „ не се проявява”, „ в общината ми няма прояви на...” . Затова всички прогресивно мислещи интелигенти и местни лидери, макар някои и с леви убеждения, остават незасегнати от някакво специално внимание. Може би, те от своя страна са успели да прикрият или нагодят дейността си. Така не е пострадал и общественият интерес.

2. Иван Воденичаров. Кмет  на община Пиргово, замествал Друмев от окт.1940 до края на годината, когато Друмев е командирован като кмет в Добричко.

3. Стефан Койчев Казасов. Роден в с.Сваленик, Русенско през 1906 г. Завършил висше юридическо образование. Кмет на Тръстеник от 18 февр.1941 година до 23 април 1942 г. Кмет е на селото по време на бушуващата Втора световна война. През това време България е участник вече във войната – на страната на Германия!

4. Димитър Григоров Димитров. През целия разглеждан период е служител в община Тръстеник. Роден през 1903 г. в Хасково. Завършил средна реална гимназия. Секретар и секретар-бирник от 01 дек. 1934 г. до  01 май 1942 година. Кмет на Тръстеник от 01 май 1942 до 10 септ. 1944 година, когато сутринта посреща в общината представителите на новата власт с думите:      „ Хайде бе, момчета, откога ви очаквам!”

5. Любен Ст. Шишков.  От град Русе. Назначен е за секретар-бирник от Министъра на вътрешните работи и народното здраве. В Тръстеник е от 17 ноември 1934 г. до 01 дек.1934 г.

6. Стоян Трифонов Йорданов Гърбатов. Роден през 1905 г. в Тръстеник. Завършил ІІІ-ти прогимназиален клас. Откупил военната си служба. В общината е от 1922 г.: общински писар от 12.10.1922 до 30.ІV.1925; секретар-бирник от 01.05.1925 до 17.11. 1934; деловодител от 01.12.1934 до 01.01.1945 г.

Този е екипът на властта в Тръстеник от 1934 до 1944 г. Какви са били убежденията им можем да гадаем или да се сещаме. За действията им в поменатите граници на условията ще се спрем  на следващите страници. Там ще има резултати от тях.

 

Свещениците! Ходжите!

По-горе вече дадохме сведение за годините, през които са обслужвали българското население. Ходжите все още не са публична известност на сегашните поколения.

Имената на свещениците ще срещнете и на следващите редове. Въпреки това: свещ. Райко Бозов ;  свещ. Петко Робев!

Учителите!

Вече ги споменахме по-горе! Все пак ще повторим някои от тях: първо като дългогодишни и със значимо име учители! А по-надолу ще  срещнете някои от тях и като обществено полезни деятели.

1. Йордан Ганев Куцаров. Директор на училището от началото на уч.1933/34 година до септември 1943 г.

2. Цветана Борисова Стефанова. Директор на училището от края на 1943 г. до 01 дек. 1944 г.

3. Учителите: Борис Хр. Малчев; Гица Костова Малчева; Стефана Алексиева; Пенчо Стоянов; Стефан Касамаков; Стефана Куцарова; Кина Попова; Вяра Друмева; Елена Пашева; Ситарие Абдурахманова; Мустафа Ибрямов х.Изетов; Игнат Георгиев Копев.

 

Ръководителите на кредитна кооперация „Пчела”!

1.      Недялко Ст.Козумов – председател през 1933, 1934, 1936 г.

2.      Стоян Цвятков Кавалов – председател през 1935 и 1944 г.

3.      Петър Друмев – председател през 1937 и 1938 г.

4.      Дончо Дечев Консулов – председател през 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944 г.

 

          Ръководителите на читалище „Христо Ботев”!

1.      Свещ. Райко Бозов – председател през 1931, 1932, 1933, 1934, 1935 г.

2.      Петър Друмев   председател през 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941 г.

3.      Йордан Ганев Куцаров – председател през 1942 и 1943 г.

4.      Борис Христов Малчев – секретар-касиер през 1925, 1926; 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1936, 1937; 1942, 1943; 1945, 1946 г.; 1948, 1949 г.

5.      Йордан Ганев Куцаров – секретар през 1938, 1939, 1940, 1941г.

6.      Свещ. Петко Николаев Робев – касиер през 1938, 1939, 1940, 1941,;

                                                                     – библиотекар през 1938 г.

7.      Кръстьо Недялков Козумов – библиотекар от 1925 до 1930г.; през 1935, 1937 г.

8.      Пенчо Стоянов Иванов – библиотекар през  1936; 1939, 1940, 1941, 1942, 1943; 1947, 1948 г.

 

 

*

Разглежданият период на монархо-фашистка диктатура не ни е познат като същност. В съзнанието на все още живите поколения той е известен само с едната си страна: режим и диктатура, ограничена лична и обществена свобода, преследване и  терор, убийства и кръв, налагане на нов ред и чрез  участие във Втората световна война. Това са изпитанията на Съдбата. Те са еволюционно предопределени.

За света фашизмът е жестоко и чудовищно себеутвърждаване чрез война и кръв, чрез омраза и себелюбие, чрез налудничава гордост и вяра за предопределеност като висша раса. И всичко това е период на зверства и налудничави идеи в огромни световни мащаби!

За България, според избора на завзелите и упражняващите властта, това е също време на преследване и убийства в името на новия ред – време на осъществяване на същността на „собствената предопределеност” като знание и мъдрост  на узаконения от военния режим властник.

За Тръстеник фашизмът  струпва куп житейски изпитания и  участие на мъжете в кървави разправи и война... За Тръстеничани периодът е и време на започналите още от началото на десетилетието природни бедствия: суша, градушка, земетресение през 1939, ... За Тръстеничани това е и времето на полускрито съзряване и избистряне на идеи, отношение и готовност на съзнанието за промени...

Еволюционният урок за всички току-що изброени нива на изпитания е осъзнаването на същността на действията с техните причини и следствия. Единици са тия, които стигат поне малко до същността. Вниманието е грабнато от противопоставяне на много нива.

Осъзнаването тече и днес – през ХХІ век!

От позицията на новия век вече можем да осмисляме същността на лъкатушенето на общественото съзнание по пътя на предопределеностите. Най-главният извод, който трябва да възприемем не като лозунг и умствено знание, а като духовно богатство и линия на обществено и лично поведение е – Животът не е противопоставяне и борба на всяка цена! В него няма място на Егото! Той е развитие на основата на Любовта между хората! Животът е, преди всичко, признаване на Божествеността на произхода ни!

Трудно и невъзможно е било за осмисляне на всичко това от страна на световната общественост,  от страна на формиращото се национално обществено съзнание в България. Още по-трудно е това в условията на Тръстенишката реалност. Огромните противопоставяния текат и нямат спиране! Алтернативите също са изградени на противопоставяния. Освен това трябва да се преживее и другата половина на ХХ век. Колко много неща ще видят и преживеят поколенията през нея! Колко много неща трябва да осмислят и усвоят!

Промените през втората половина на ХХ век, с които тя приключи века, вече насочиха вниманието към отправната точка на новото съзнание днес! Личностите с такова съзнание вече са достатъчно за да могат да влияят на еволюционните процеси на познатите на Човечеството нива. 

 

 

                                                          *

Животът в неговите реално измерими параметри на съществуването, както е известно, протича и по други – чисто свои биологични и духовни параметри. Това е познатото общоизвестно знание!.. Затова, наред с общото, ще покажем Тръстеник през времето и пространството на годините от 1934 до 1944 година.

И за Тръстеник и Тръстеничани датата 19 май ознаменува началото на военна диктатура. Познатото като игнориране и преследване, като ограничаване на свободата на мислене и действие след 9 юни 1923 г. – като първи голям удар на „демократичната” монархия е последвано от втория голям удар на 19 май 1934 г.. Диктатурата на полицейската държава, отхвърлила съществуването на политически сдружения и партии, – ще ръководи и направлява развитието! Така го е осмислила! Така и ще го провежда като процес, ще го утвърждава като реалност!

 

1934 година!

В Тръстеник промяната идва 4 месеца след 19 май. Кметът-земеделец Иван Маринов Иванов остава на власт. Не са засегнати и другите обществени ръководства. През това време на очакване на промените те се нагаждат и приготвят за тях. Надежди и очаквания!

Партиите и сдруженията се считат вече за разпуснати и забранени. Търсят се и се унищожават архивите им. Тръстенишките земеделци случайно сами изгарят архивите си. Спасено и до днес е обаче знамето им!..Макар че от края на ХХ век не знаят къде е то!../ Спокойно! На съхранение е у пишещия тези редове! /. Тези неща ще повлияят на поведението им и през втората половина на ХХ век.

24 септ.1934 г.! Идва новият кмет! Идват и промените!

Според Наредбата за новото териториално устройство Тръстеник остава пак като отделна община.

25 септ.1934г.! Щатът на Тръстенишката община включва: кмет, секретар, бирник, деловодител-архивар, писари – двама, раздавач към пощата, полицейски стражар, горски стражар, прислужник, гледач в общинския мъжки разплодник.

Промяната си е промяна! На 25 окт. в общината има нов писар – от Русе и полицейски стражар от Борисово. През дек. имаме полски стражар – от Русе. През април 1935 ще имаме и общински полицейски стражар и общински горски стражар, съответно от Мечка и Басарбово.

Към края на 1935-та г. службите последователно започват да се заемат от тръстеничани.

29 септ. 1934 г.! С протокол № 14  е засвидетелствано първото заседание на новия общински съвет. Присъстват поканените от новия кмет:  „ Директорът на прогимназията Йордан Куцаров,  енорийският свещ. Райко К.Бозов,  участъковият мед.лекар Г.Желязков, Дончо Консулов”. Дневният ред е: „...

1. Конструиране.

2. Размяна на мисли и обсъждане на предстоящата дейност.

3. Проучване на закона за селските общини..

4. Поставяне на един представител между най-просветените и дейни лица на селото ...   за член на българското училищно настоятелство.”

Решенията:

1.      Конструиране на общинския съвет:

  председател:   Петър Друмев,

          членове: директорът на училището, енор. свещеник и лекарят.

         2. За председател на местната кредитна кооперация е избран Дончо Консулов.

3. Новото УН: почетен председател – кметът П.Друмев, председател – Ангел Дончев, чл. – Руси Ковачев, Христо Цанков, Йордан Бодуров, Петко Янков.

15 окт.1934г.! Учителите  са „ повикани на административна околийска конференция в г.Русе”. Там член ва Висшия учебен съвет разяснява „задачата на учителя като служител на новата държава”.

18 окт. 1934 г.! Кметският съвет се занимава с преименуване на чуждите наименования на чешми, местности, махали.

Ноември 1934г.! В училището на Тръстеник се слага началото на интензивна  методическа дейност. Засилва се и обществената заетост на учителите – предимно работа с народното читалище, включваща и чувствителното ангажиране на децата.

Някои писма и директиви на централната власт до кметовете!

Запознаването с тях ще бъде полезно за Уважавания Читател. Попълването на знанията и за Тръстеник ще продължи.

Писмо от 16 ноември 1934  внушава / иначе правилната мисъл! / разбирането за отношението към младежта като „ авангард на новата държава”. Препоръчват се вечерни курсове и лектории като за лектори „ ... да се поканят  издигнати, културни служебни лица от общината – учители, свещеници, лекари, агрономи, лесничеи и др., които са възприели идеите на новата държава и желаят да работят безплатно за тяхното осъществяване.”

Писма до кметството – от 20 септ.; 29 септ.; 10 окт.; 16 окт.; 25 дек.!

В тях се третират мнения, препоръки и разяснения по започналото от началото на годината изселване в Турция – паспорти, нелегални преминавания на границата, продажба на имоти и движения на пари,, сведения за турци- учители, използването на джамиите и др.

Трябва да подчертаем, че тези въпроси се превръщат в един от водещите проблеми в дейността на кметската администрация. С такива писма ще се срещаме и на следващите страници.

Писмо от 12 ноември насочва вниманието на кмета към дезертьорите от чужди армии. Ще приведем изпратеното от кмета сведение, защото ще е полезно за някои потомци за поддържане на родовата им памет.

Муса Мердиян – 41 г., руски татарин, пленник в Македония, от 1918 г. е в Тръстеник.

Ангел К.Попов – 44 г., от  окупирани от Румъния земи, от 1913 г. в Тръстеник.

Костадин Тодоров – 43 г., от окупирани от Румъния земи, от 1922 г. в Тръстеник.

Минчо К Попов – 28 г.,  от 1924 г. в Тръстеник.

Недю Маринов –  28 г. дезертирал от румънската армия през 1925 г., от 1927 г. в Тръстеник.

Костадин Великов – 26 г., дезертирал от рум. армия.

Юрдан Маринов –дезертирал от г.Алба Юлия, Трансилвания, през 1933 г.,

в Тръстеник от 1933 г.

         Думата дезертирал звучи неприятно и обидно... Тези хора просто, проявявайки решителност и кураж, в действителност се завръщат в родината си!

Писмо от 18 декември насочва дейността на кмета и по поддържането на войнишкия паметник.

 До края на 1934 година узрява идеята да се довърши строящото се със средства на населението турско училище –  с държавни средства и да се ползва то и за общинска сграда. През следващата година това се осъществява.

         1935 година! Промените и нововъведенията на новата власт набират скорост. Създадената още през 1934 година Дирекция на Обновата иска редовно сведения, преценки, дава препоръки, наставления и изисквания. Още на 4 ян. 1935 г. с писмо е забранено даването на изявления и сведения на обществеността, забранена е работата с пресата. Селските кметове са длъжни да нощуват в селата си. Разрешават им движение само със специална заповед.

         Кметът Петър Друмев още на 29 януари ще изпрати сведение, че:

– „ за селски кореспондент в общината ми определих  директора на прогимназията Йордан Куцаров”;

– „ За почетен деятел на Обновата ... избрах свещ.Райко Бозов... , възпламенен от новото национално строителство и мой сътрудник в народния университет”.

            – председател на турската религиозна община е избраният на 4 декември 1933 г. Саид Хасанов, а според директивите тогава и действащи още през 1935 г., той е и  училищен настоятел;  с писмо от началото на 1935 г. кметът Друмев предлага, по негови и служебни съображения, Саид да бъде заменен от Али Мурадов Хюсеинов.

         Както се вижда от горните  сведения за нас основен и важен източник за параметрите на протичащия селски живот ще са сведенията и изявите на кметската власт. Останалото значимо и определящо общественото съзнание ще вмъкваме попътно и на точното място. Що се касае за бедната селска действителност – имайте търпение! – ще се отрази и то неочаквано и дори учудващо. За това са се постарали някои водещи личности в Тръстеник.

         И тук ще повторим нещо казано: в отговорите на писмени запитвания и задачи кметът отговаря: „ няма такова лице”, „не е провеждана такава акция”,   „ няма комунизирани учители”, „ турските учители  привиквам към средата им от българското училище”, „ не се е проявявала турска пропаганда”, „ не е констатирана румънска пропаганда”, „... учителят Афуз Кадир  се ползва с добро име– тих, скромен...” и др. подобни.

Интересно е да се знае от едно сведение от октомври , че: от пъдарите – 2 са цанковисти, а 1 – демократ; от стражарите – 1 е земеделец;  останалите и кметът  не са били „ никога към която и да било политическа партия”.

През 1935 г., а и през следващите години, много интересни са писмата, касаещи информация за кмета и действия от негова страна по очаквани и осъществяващи се прояви на забранените политически партии, формации, сдружения... Оказва се правилна вече изложената наша мисъл, че противопоставянето ражда противодействие, вражда, ...

Полезно е да се знае, че за ръководители на младежта в селото  кметът е определил: в училище – учителя Борис Малчев, а за селото Стоил Стойков – писар в общината / от Русе!/ и бъдещия свещеник Петко Робев.

От сведенията за паметниците на територията на общината интересното е, че не се познават всички руски паметници! И тогава, като днес – след 2000-та година, централните ни институции водят на отчет само 3 руски паметника!... Все пак полезното в сведението е, че войнишкият паметник е в чест на убитите във войните в началото на века. Паметникът е в чест на 57 подофицери и войници българи. Построен е „със средства в пари и в натура от местното население – за 14 000 лв...”. От сведенията за паметниците научаваме, че през Първата световна война от Тръстеник има убити и 20 войници-турци.

Друго полезно знание е че в Тръстеник е имало организирано „Дружество на запасните офицери”.То се е саморазтурило поради неотчитане след 1923 г. Същото се отнася и за „Дружеството на бойците от фронта”, печатът на което  е на съхранение у пишещия... А защо ли да не е било само 1 дружество?! Различията в названията, може би, са резултат от номинацията в исканото сведение!

Тук му е мястото да обърнем внимание на факта, че нищо не се споменава за паметника на убитите селяни през 1900 г. Нашето допълнение е, че сегашното състояние на този паметник, вероятно, е резултат от действията на управлението, установено и от двата преврата. На това ни насочва тяхната същност, а Петко Иванов Маринов, един от краеведите на Тръстеник, подкрепя мисълта с израза „... паметник, съборен от фашистите”. По-точно: съборена горната част с кръста и заровена в земята. От огледа сега вадим заключение, че изпратените да заличат виновността на правителството, поради неразбиране, не са си свършили работата. Текстът, заклеймяващ управниците, и днес е на мястото си, а художествено-баталистичната част от паметника е получила неговата съдба – да се скрие от поколенията! Какво да се прави: временахора – изпълнители – съдба – уроци и изводи! Всичко това – за всяко поколение!

Специално място и през тази година е работата на общината с турското население: настроения, движение, изселвания... Ето някои извадки от много интензивната преписка:

– пред цялата 1934 година с паспорти е изселено 1 семейство от 4 души; избягали без паспорт са 2 сем. с общо 11 души и други 2 отделни лица; върнати от границата с Турция са 4 сем. от 14 души и 1 отделно лице;

– 25 февр.: –„...въпросът за изселване в Турция е твърде сложен”, „ ...не влиза в целите и намеренията на бълг. правителство, особено, –  масово изселване”,

– през юни, юли и септември  се искат списъци за желаещи за изселване, имотното им състояние, както и агитации в това отношение; отговорът е че няма желаещи все още – „може би ще има след прибирането на реколтата”;

– в писмото-нареждане от 18 окт. четем: „ Поради трудностите, които срещната турска власт има за настаняването на бежанците в Турция през зимния сезон, по съгласие между Турция и България, изселването на турците от България се преустановява до 1 март 1936 г.”

Протоколът за заседанието на кметския съвет от 6 ноември ни показва съществена промяна в неговия състав: Друмев, д-р Войводов, свещ.Бозов, председателят на кредитната кооперация Стоян Цвятков Кавалов. Поканени са да присъстват и земед. стопани Борис Динов и Панталей Манолов... Няма го директорът на училището. Причината е в породени съмнения в лоялността към новата власт и в някои моменти от дейността на учители в българското училище.

Завършилата в началото на февруари конференция на околийските управители на област Шумен дава директива на кметовете да изработят до 15 март 1935 г. 5-годишни  реално изпълними планове за развитие на селищата и общините: „... ръководно начало да бъдат местните условия...”. Току-що приведеният кметски съвет разглежда именно резултати от работата по приетия  през пролетта 5 годишен план: шосирана е улицата през селото и селото е свързано с държавното шосе;  приготвена е за застилане „ с калдъръм улицата към църквата”; „... продължава да се работи  сега улицата през селото за село Мечка...”. Всичко това се извършва физически главно чрез изпълнение на трудовата повинност от страна на селяните...

На въпросното заседание на кметския съвет са разисквани другите моменти от 5-годишния план: корекцията на дерето и направата на мостове, залесяване на акациеви площи, поставянето на помпи на кладенци, благоустройствени и хигиенни мероприятия и др. Ще видим през следващите години, че това наистина става.

Планът за 5-годишната културно-стопанска и строителна дейност в неговата част за материалната култура вече засегнахме.

В предварителните обосновки на плана има интересни наблюдения и лични изводи на кмета Друмев за духовната и материална култура на тръстеничани преди 1935 г. Има истини, полуистини и предизвикано поведение, – като резултат, – след превратите. Резюмирано ще ги представим и в автентичен ред на мислите.

Духовна култура: „ Липсата на културно-просветен и честен елит в селото, гибелното партизанско надпрепускване и разложение.... са пречили  и да се замислят даже  за предприемане на нещо ново...”

„Съзнание за справедливост и обективност липсват. Моралът не е на нужната висота. Липсва всякакво правно съзнание...” ; „ Гледат на училището като  на бреме. В хигиенично отношение са  останали под всякакъв минимум: лоши и нехигиенични жилища, лоши навици за хранене и живеене, липса на чистота в къщите и дворовете и пр. Склонността към незачитане и неспазване на законите е достигнала своя апогей...”

Материална култура: „Постройките в своето болшинство са стари. Частни модерни строежи почти липсват. Не са построени никакви обществини здания, като изключим  българското и турското училища, за които са направили 1 050 000лв. задължения за сметка на общината.... Благоустройствен план не е прилаган. Улиците са превърнати в буренища и места за складиране на грамади частни камъни, дърва и пр. Стоборите са разнебитени, заграбване на обществени мери, гори и земи....  Липсват общински дом, обор, здравен дом, читалище, залесяване и пр.”

Не беше излишно това! Макар че в досегашното изложение за началото на века Тръстеничанинът Ви го представихме заслужено в друга светлина. И в следващите глави ще прочетете още много за пробудения дух на Тръстеничанина от началото на ХХ век.  И с право! Тази истина за тръстенишкия дух е привидно секнала или полуизчезнала след превратите! Сега / 1935 година!/ по принуда и задължение също започват пак общополезни дела. Ще кажете: почти същото! Да, ама не е така! Духът тръстенишки е пречупен...

Но въпреки коментара на кмета Друмев и нашия след него: Тръстеник и сега, в началото на новия век,  е с коригирано дере и пострадали от „ умници” мостове! Поне вече ще знаем: кой?,  кога?, как?, защо? .... – е правил и развалял! Сигурно ще запомним кому какво дължим! Не за възхвала и утвърждаване на политически режими, а за инфраструктура и развитие става дума!

 

1936 година!

И през тази година Обновата в Тръстеник действа и набира скорост. Основният и въпрос: забраната на партийната партизанщина – се поддържа на дневен ред с периодични напомняния и изисквания. Активира се нуждата от  действия и сведения. Властта, – Кметът!, – има денонощното си задължение! А то включва освен споменатото досега и : „ заведени, помирени и разгледани дела”. Нали е оторизиран и с права на съдия в кметството си!

Считаме, че е интересно да се получи по-правилна предства за времето тогава. Става дума конкретно за Тръстеник! В едно писмо-отговор Друмев излага свои виждания до Околийския управител в Русе. Верни по смисъл и съдържание мисли ни карат да ги приведем в резюме:

„ ... Еднаквото третиране  от страна на властта на богати и бедни, големи и малки и пр.е най-силният аргумент на управника, който респектира населението, ...; щом вижда / б а: дадената личност/, че всички изпълняват, всички еднакво работят и от всички еднакво настойчиво  се искат данъци. ..... „

„ ... идеята за власт, държава, самоуправление и пр. е една смътна, мъглява представа в съзнанието на нашия селянин. ...”

„ ... Затова, да бъде авторитетна общинската власт трябва кметовете да бъдат справедливи и добри майки към всички ...  Когато една добра общинска управа води населението, сигурен съм, че то ще е готово винаги да я слуша и да избира честни и почтени, без оглед на минала партизанска принадлежност.”

Срещу тези приведени думи всеки може да има свои аргументи за и против. Нашите се изразяват в невъзможността на такова резюме: демократични принципи! А за Уважавания Читател ползата от всичко това е попълването на представата за кмета Друмев.

Едно писмо от края на май 1935 г. дава яснота за следното начинание на Областната Обнова: „ В края на август ще се състои Вторият областен земеделско-стопански събор във Варна...”  Значи съборите започват още от 1935 година... Засега толкова. С повече данни ще се спрем на Четвъртия събор. Въпреки това, сигурно, Ви е прозвучала познато думата събор. Нищо чудно! Светът не е от вчера! Колко народ – сумарно: духовно и материално! – е бил досега по земните предели!!!...

В Държавен вестник №263 от 1935 година е публикуван Закон-Наредба за земеделско-стопанските задруги... В Тръстеник на 15 март 1936 година е съставен  Учредителен протокол  на местната задруга. Общоселското събрание се е състояло в салона на българското училище. Присъствали, според протокола, „ 500 души, които единодушно и с ентусиазъм  заявиха всички да станат  членове на Задругата... Веднага се записаха 250 души. Записването продължава...”/ б.а.:броят на хората е видимо преувеличен, кото знаем параметрите на коридора в българското училище./.

С писмо от 27 март 1936 г. Шуменското областно управление утвърждава ръководствата на селско-стопански задруги в областта. За Тръстенишката задруга са утвърдени:

УС: – председател: Недялко Стоянов – 55 годишен, образование – ІV отделение;

 – секретар: Цвятко Хвърчилков – 56 годишен, образование – ІV отделение;

            – членове: Петко Данев – 45 годишен, образование – ІV отделение;

                               Анастас Теофилов– 43 годишен, образование – ІІІ прог. клас;

                                 Петко Янков – 41 годишен, образование – ІV отделение;

Надзорен съвет: Дончо Консулов – 47 годишен, ІV отделение;

                                 Любен Попов – 26 годишен, ІІІ прог. клас;

                                 Стоян Георгиев – 39 годишен, ІІІ прог. клас.

         Наредбата-закон за селско-стопанските задруги има за цел организационното обхващане  на  „...българския земеделско-стопански народ, за да му се даде възможност да вземе плодотворно участие във всеобщо културно-стопанско издигане на страната ни.”

         Става ясно, че задругите са част от общата политика на Обновата. Вниманието към организационното състояние на задругите и към тяхното успешно съществуване е продиктувано от съзнателното разбиране на важността от стопанското развитие на страната като основа на новата власт.

         В донесение до Околийския управител в края на април кметът Друмев съобщава, че „ В общината ни подлежащите на организиране земеделски стопани над 21 годишна възраст възлизат на 1084 стопани”... Може би Ви направиха впечатление думите в израза „ подлежащи на организиране”... Обновата не допуска сдружения, но се стреми към пълен обхват на селяните в Задругата. А всеизвесна истина е че всяко сдружение е на крачка от поставянето на политически цели.

         Задругите продължават съществуването си до началото на Втората световна война.

         През пролетта е поставен оброчен паметник в чест на празника Трифон зарезан. Паметникът е поставен от Кънчо Кънев Цанев в бъдещата местност „Старите лозя”. Дело на майстора от с.Мечка Марин Косатов паметникът с подчертаната си художествена стойност и естетичност дълги години е гордост за тръстенишките лозари. През 80-те години на ХХ век си го присвоиха група тръстеничани. Да им бъде като патрон на тяхното веселие. Преместиха го някъде в северо-западния край на селото... Вече в годините на Демокрацията паметникът напусна селото... Отпътува за село Мечка...

         Също през пролетта в Тръстеник е основано пчеларското дружество „Фацелия”.

И през тази година въпросите за комунистическата пропаганда, за движения и намерения на българските турци, за политическите прояви на дейци на разтурените партии  са на всекидневно внимание. Кореспонденцията на кмета с централната власт потвърждава това... Ежедневието на българина е под постоянно наблюдение.

Ето някои статистически сведения, подадени от кмета в края на 1936 година. Тяхното значение,  вече след 70 години, – има повече справочен и изследователски характер. Затова счетохме за необходимо да допълним знанието Ви за живота през ония години.        

 Данни за населението! В Тръстеник живеят 4210 жители: българи – 2480,  турци – 1147,  татари – 481,  цигани – 102. Грамотни са около 65%. Живеят в 757 къщи. Със земеделие се занимават 1036. Търгтовци са 13. Занаятчиите са 24. Чиновниците са 30. Във всяка къща има селска пещ. Общият капацитет за 24 часа, изчислен от Друмев, е 36 330 хляба.

Данни за селско-стопанското производство!Добито, изразено в килограми, е следното количество храни: пшеница – 1 132 155 кг; ръж – 127 815 кг; царевица – 430 584 кг; бобови – 214 916 кг;. Превърнато в пшеница – общо: 1 727 793 кг. Разходът е 1 515 600 кг. Остава за консумация 212 193 кг.

Данни за животните!

Коне: общо – 665;  от тях: работни – 613;  годни за войска – 613.

Едър рогат добитък: общо 1070;  от тях работни – 456,  неработни – 614.

Овце и кози – 4 772 .    Свине – 291.

Превозни средства:  едноконни – 13;  двуконни – 278; волски и биволски – 238. Общата им подемна сила – 354 450 кг.

Яхъри – 551 с вместимост – 43 074 бр.

Плевници – 53 с вместимост 9 980.

Произведен фураж: овес и ечемик – 346 832 кг;  сено – 1 264 130 кг;  слама – 751 432 кг.

1937 година!

Годината започва с грижи около провеждането на избори за членове на кметския съвет. Кметът денонощно държи здраво юздите на властта. Исканите сведения го подпомагат в това отношение: още веднаж  е принуден да оглежда качеството на чиновническия състав в общината си, да проследи живота на интелигенцията в Тръстеник...

Резюмирано ще предадем изводите на задоволство на кмета  от благонадеждната ситуация в селото.

„ Болшинството от населението  в общината ми е доволно, че проблемът със самоуправлението е удачно разрешен  в новия избирателен закон, който туря окончателно кръст на партиите.”

  ... Бившите партизани – лицата, които обичат да политиканстват –едни от тях са доволни от новия избирателен закон, а други го намират доста ограничителен, защото мнозина от тях не могат да влизат като членове на общинския съвет, защото имат задължения и защото свободата им да се организират и водят политически борби е отречена и невъзможна...”

Политическата благонадеждност при назначаване,  при избиране, при постъпване в армията – постоянният отчет за минало и настояще – определят поведението най-вече на по-будните тръстеничани. Ето един списък „ на по-видните партизани”. Ще видите колко красноречиви са характеристиките на кмета!

Дончо Дечев Консулов  – дружбаш; до 1920 г. народняк, след това е член на Дружбата до 1934 г.

Иван Маринов Иванов  – дружбаш до 1934 г.; вече не се занимава с политика.

Атанас Игнатов Конов – дружбаш до 1918 г.; сговорист до 1923; народняк до 1927г.; до 1934 г. дружбаш; престанал да се занимава с политика.

Найден Манолов Иванов – народняк до 1928 г.; цанковист до 1934 г.; привърженик на новата власт.

Тодор Найденов Манолов – дружбаш до 1934 г.; престанал да се занимава с политика.

Недялко Стоянов Козумов– дружбаш до 1934 г.; престанал да се занимава с политика.

Сигурно забелязахте между горните лица 2 – 3 бивши кметове!.. Пречупени или нагодени тези и други тръстеничани съществуват и чакат евентуалните промени. Единственото им осигурено организационно участие  е членуването в Задругата...Междувременно Задругата е достигнала до 979 броя членска маса.

На вниманието на кметската управа като постоянна задача е поведението на турската общност в Тръстеник и на бежанците-българи от Добруджа...

За пръв път кметът Друмев признава, че в Тръстеник се води турска пропаганда и назовава 3 имена... Всичко това не е изненада като поведение в нестабилното и тревожно време в Европа и на Балканския полуостров... Вероятно затова от кмета се иска на всяко 12-то и 30-то число от месеца да изпраща сведение за изселените турци от общината.

Проведените избори за общински съветници са интересни като знание за 19-те избрани и като умело боравене с личностите от страна на кмета. Имената по-долу потвърждават това. Малко или много – имената им подсказват и  обществената им нагласа и равнището на общественото съзнание.

Ето кметските съветници, избрани в началото на 1937 година! С тяхното политическо минало, което е  известно на Друмев.

І-ви район:    Велико Атанасов Бодуров – родна защита;  и Тони Николаев Денчев – цанковист.

ІІ-ри район:   Найден Манолов Иванов – цанковист; Кръстю Недялков Стоянов – земеделец; и Бони Христов Бонев – земеделец.

ІІІ-ти район:  Анастас Теофилов Мушмов – земеделец; Асан Юсеинов Куров – земеделец; и Ибрям Алиев Ас.Чаушев – сговорист.

ІV-ти район: Али Мурадов Юсеинов – безпартиен; Ангел Бойчев Минков – сговорист; Дончо Дечев Консулов – земеделец; и Садък Салимов х.Изетов – безпартиен.

V-ти район:  Цвятко Петков Хвърчилков – цанковист; Велико Тотев Димитров – цанковист; и Петър Митев Анев – земеделец.

; и Йордан Динов Никулов VІ-ти район:  Марин Великов В.Пейчев – безпартиен; Атанас Игнатов Конов – земеделец; Марин Данев Григоров – безпартиен – сговорист.

         Доколкото това отговаря на истината – може да хвърли известна светлина и на разслоението в Тръстеник след ІІ-то десетилетие на ХХ век.

         Интересна директива е била получена преди изборите: ... Забранява се споменаването името на царя в предстоящите избори под какъвто и да е предлог...”

         Полезно е да знаем и едно друго сведение на Друмев. То хвърля светлина върху действителни и полезни инициативи на общината. Считаме, че те реално са започнати или осъществени както се посочват.

       „ 1.Прокопан е през средата на селото един отводнителен канал, дълъг около 2 км.

2.      Строи се голям модерен обор за общинските разплодници.

3.      Доизкарано е шосето през селото  до края на гробището.

4.      Трасираха се  дворовете на училището и на общината / б.а. община е сградата на турското училище/.

5.      Направиха се 4 нови кладенци с бетонни плочи и им се поставиха елеваторни помпи – тулумби.

6.      Направи се общински акациев разсадник, в който са засети 90 кг акациево семе.

7.      Залесиха се в общинската гора 10 – 12 хиляди  акациеви фиданки.

8.      Строи се модерно животинско гробище.

9.      Ще се построят 2 железо-бетонни моста над канала в село.

10.  Заедно с агрономите в различни пунктове на нивите правим опит  с различни пшенични семена за да установим най-добрите за тукашните нужди.”

         Колкото и да изглежда обременително за това изследване, ще приведем резюмирано исканите сведения-предложения от кмета Друмев. Те не са нови за нас, но съдържателни и звучащи изненадващо за 1937 година.

         Министерство  на В.Р. и Н.Здраве.

        ... всички чиновници и служащи, които получават заплата от общината, да се назначават и уволняват от кмета;

        ... общественото подпомагане да става от самите общини...;

        Общинските медицински лекари да нямат право на частна практика, като по този начин ще може да се даде широка безплатна медицинска помощ през всяко време. Всички жители да се лекуват безплатно. Да се намали канцеларската дейност на общинските мед. лекари до минимум за да може той да следи отблизо хигиената на населението и упражнява в по-широк мащаб своята професия, а не да се обръща на канцеларист-статистик.

            Министерство на З. и Д. имоти.

        ... Констатираме печалния факт, че скотовъдството, особено едрият добитък ,прогресивно намалява вследствие липсата на паша и педантизма на горската власт.

        Да се увеличат допълнителните земеделски училища.

        Да се създадат вместо околийското агрономство пунктови аграномства с малки райони за да може контактът между населението и агронома да бъде по-голям,а ...

        Да се уредят повече семепроизводни станции...

        Да се узакони, щото всички приходи от преглед и лекуване от общинския ветеринарен лекар  да отиват в полза на общинската каса.

        Да се ускори и намали процедурата  при постройка на общ. обори и покупка на разплодници.

        Констатираме, че много от законите и окръжните във връзка със скотовъдството дразнят народната душа  и почти с нищо не могат да се оправдаят...

        Да се ускори оземляването на бедните земеделски стопани от фондовите ниви...

Министерство на благоустрояването.

        ... За в бъдеще да се изготвят  едновременно  и регулационният,  и  нивелационният планове...

        ...Да се ускори областната електрификация.

        Да се тури край на мудното и с нищо неоправдано бавене на всевъзможни тържни  книжа, планове, преписки и др.

        ... Да се организират пунктове за водоснабдяване на отделни райони... Да се отпущат тръби  за водоснабдяване на дългосрочно изплащане...

Министерство на просветата.

        Да се отпускат своевременно исканите суми  от О.У. Фонд за строеж на училища.

        Да се внуши на учителството да не се задоволява само със своята училищна дейност....

        Да се задължат учителите да бъдат на всички празници сред народа като устройват курсове по възпитание и други дейности с възрастното население.....  да не гледат на службата като на занаят.”

Следват и други кратки и съдържателно-описателни предложения към останалите министерства.

Вярваме, че с горното сме успели да допълним донякъде представата Ви за онова време и за личността на кмета Друмев.

Длъжни сме да споменем  и това, че през 1937 година е съборена, вече неизползваната от години, стара турска джамия в двора на сегашното кметство.

1938 година

И тая година е година на засиления надзор!

Надзор във  връзка с провеждането на законодателните избори: преди изборите, при провеждането им и след тях... Изборите са преминали  „ ... при пълно спокойствие и единодушие около идеята да се подкрепи политиката на правителството.” както отчита Друмев. „ ...от 1999 действителни бюлетини близо  1900 са дадени за правителствения кандидат.”...

Подбор и надзор при „... преизбиране на ръководните тела на задругите...” в края на март.

Засилено наблюдение  „... върху управителните тела на читалището, кооперативните, въздържаелните, просветните дружества, спортни организации и клубове”. Такова е нареждането и изискването на централните власти.

И младежите от Тръстеник, подлежащи на облагане с военен данък за 1938 г. са основателно проверявани преди да се напише в изпращания списък думата „ благонадежден”.

Отново специално място в надзора заема събирането на сведения и следене на живота на турското население... В Тръстеник и в национален мащаб е засилен интересът към действителното положение на българо-турските отношения. Вероятно, властта има своите основания. А основанията, сигурно, са предизвикани!

На едно от исканите сведения Друмев е написал задачата на секретаря така: „ Трифонов, следи, надавай ухо и ми докладвай!”

Системата на следене, търсене по всички горни въпроси и други такива –действа. Властта се подсигурява и следи. Заповядва живота. Надзирава и направлява...

Трудовото ежедневие в Тръстеник е приковано от грижата по осъществяването на поредния селско-стопански цикъл: обработка, производство, реализация, грижа за животни и растения. Борбата за насъщния продължава...През лятото на 1938 година „... ни удари градушка и суша, има домакинства, които са без всякаква земя и, поради липса на чужда работа, са в крайно тежко положение,...”. Затова в заседанието си на 26 дек. Общинският съвет определя от всичките 760 домакинства в селото – 74 с общ брой от около 400 души, на които държавата трябва да отпусне храни за изхранване. Това ще стане през 1939 година. Освен това вече трета година в училището работи училищната трапезария, където получават закуска и обяд около 80 бедни деца...

И през тази година временната трудова повинност е в основата на обществено полезните мероприятия. Общинският акациев разсадник дава възможност и са залесени  100 000 акациеви фиданки. Освен това около селската вада са залесени 1000 тополи и 700 кестена. Залесено е държавното шосе с около 1000 орехови дръвчета... Направени са 3 моста над вадата. Валирани са 1500 м шосета. Води се борба с главнята по житните култури... Направен е нов каптаж на чешмата „Русалка”. Ремонтирани са чешми и кладенци. Поправени са всички паметници.Селският паметник / б.а. Войнишкият / е ограден. Ремонтирана е телефонната мрежа в чертите на селото и тая до Две могили. Започната е обща комасация на земите.

През годината е направено разширение на новата турска джамия.

Създадена е участъкова ветеринарна служба в Тръстеник.

Понеже параметрите на някои статистически данни за селото са променени, ще приведем новите. Още повече, че се чувства вече, според тях, приближаването на ... Впрочем, ще го прочете по-долу.

Население и територия! Тръстенишката площ продължава да е 59 кв.км. Населението е вече 4237 души. От тях: българи – 2494;  турци и татари – 1642 души;  цигани – 102 души.

Сграден фонд –760 къщи. Мнението на Друмев е че „ ...може да се разквартирува 1 полк...”

Има 1 хлебопекарна с капацитет 600 хляба. Заедно със селските пещи денонощно в килограми може да се произведе 45 000.

Добитък, животни, инвентар!

Коне. Общо 532. От тях: ездитни – 18; впрегатни – 365.

            Намерени годни за войската: ездитни –15; товарни – 35; артилерия – 46; обозни – 53.

Магарета. Общо 120. Годни за работа – 106.

Едър рогат добитък. Общо 430. Работен и годен за войската – 220. Неработен – 210.

Превозни средства. Общо 540. Двуконни с железни оси – 286. Биволски и волски – 254.

Овце и кози. – 6450 броя.  Свине – 415 броя.

Шансов инструмент: лопати – 750; кирко-мотики – 20; мотики – 1100; брадви – 620.

На 26 август  във Варна се е състоял ІV-тият селско-стопански, културен и национален събор. Тръстеник участва със сборна група. Кметът Друмев е положил венец от името на съборяните на портала пред казармите на 8-ми приморски на Н.В. Княгиня Мария-Луиза полк заедно с почетна група от  „... 50 моми и 50 момци в национална носия от Русенско и Кубратско”. Произнесъл е 5-минутно слово... Патрон на Събора е бил Митрополит Симеон. Имало е конкурси, песни,...

На 14 септември в София се е състоял събор на селско-стопанските задруги. Не попаднахме на сведение за тръстенишко участие.

Eдно служебно изследване на директора на училището Йордан Куцаров  ще ни даде възможност да надникнем в ежедневието на Тръстеничанина.

„... Повечето от къщите са направени от кирпич и измазани с кал, едноетажни или с особен вид двуетажност. В долния етаж  има дам за добитъка и едно помещение за жилище на хората през зимата, зо по-топло, а в горния етаж  са разположени 2 стаи – за кухня и гостна, използвани през лятото за хамбар / складиране на храни/. Покрити са със слама, цигански керемиди, и в последно време с марсилски керемиди.

Селото е планирано...... Ноще се осветлява с газови лампи – фенери.

Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Най-много се сее пшеница, царевица, боб и отчасти лоза.Изнесено е 19 000 кг болгар.

От скотовъдството е застъпено отглеждането на овцата – непородиста.

Овощарството тепърва се развива. Засадени са 100 дка овощни градини.

Занаятчийството е слабо развито: има  4 колари, 3 ковачи, 2 дърводелци,  1 шивач, 1 кожухар. Те едва задоволяват местните нужди.

В селището не става пазар. Панаир става на 20 юни, а местен сбор – на 28 октомври.

В селото има 1 училищна сграда – нова, хигиенична, за пълно народно основно училище. Селото има и частно турско училище – първоначално.

Има църква .../ б.а.: данните за годините са неточни и затова ги пропускаме!/. Читалището е основано през 1925 г. Има 2 джамии; лекар; телеграфопощенска станция; кооперация с потребителен и кредитен отдел с 2 магазина; един паметник за падналите  през войните за народно обединение и 4 паметника / б.а.: Пак не се знае точният брой!/ за падналите  през Освободителната война. При Тръстеник и Мечка са били главните сражения между турските и руските войски / б.а.: Отново неточно или непознаване на войната в цялост!/

Никакви забележителности в селото и в околността му няма...

Именити личности досега в Тръстеник не са се раждали.”

 

 1939 година!

Общината започва годината с 1 500 000 лв.обществени задължения.

На 12 януари е изпратен списък на нуждаещите се  от храна. В него са включени 68 домакинства с 304 души, на които държавата отпуска 15 200 кг храни. С отпуснатото нарядно брашно заработва фурната на Дани Недялков Балканджиев...Освен това в училищната трапезария 80 деца продължават да получават безплатна храна... На 50 деца са раздадени дрехи, обуща, книги.

Завършен е общинският обор за разплодници и е назначен персонал. Прави впечатление, че като пазачи и служители във ветеринарната лечебница започват трудовия си път известни по-късно чиновници и ръководни личности.

Извършено е оземляване.

Белгиецът Люсиен Адам в съдружие с Борис Стефанов и братята му, от Русе, възстановява изгорената преди години мелница.

С писмо от средата на януари е известено и на тръстенишката управа, че се забранява агитацията срещу евреите.

 От сведение, изпратено от кмета през април узнаваме, че инородното население е 1830 души. 150 семейства от тях са направили постъпки  за изселване в Турция, а в битово отношение къщите им  са сносни за живеене:     ... От тях може да се закупи примерно 1600 дка работна площ; сградите им в хигиенично отношение  е средно.” Друго сведение добавя информацията, че е забранено и се преследва посредничеството за изселване.

Едно статистическо сведение, което дава светлина за селско-стопанската въоръженост в селото, както и за готовността за по-екстремни моменти.

Общината разполага с 1 плуг и 3 култиватори.

Селото разполага с 529 рала; трупици – 2  в лошо съст.; плугове – 327; култиватори – 20; окопвачки – 4; брани – 224; валяци: железни – 2, дървени – 5; сеялки – 38; дикани – 2 в лошо съст.; веялки – 59; триори – 8; кукурузороначки – 13; цвеклорезачки – 5.

Събирането на членския внос в Задругата е изостанало през последните 2 години. Започва настоятелното  му събиране.

В началото на декември се получава нареждане да се спре безогледното събиране на данъците.

А сега една поредица от  сведения и задачи за военно-временна готовност!

На 5 юни е изпратен препис за щата на общината за военно време.

През октомври се завеждат на отчет майсторите-млекари: Калин Минчев Станчев, Осман Мюмюнов Кабранчев, Станчо Минчев Станчев, Тодор Найденов Манолов, Мустафа Мюмюнов, Петър Найденов Манолов.

Следват нови и нови съобщения-известия за готовност на хора от целия обществен сектор.

На 26 окт. с писмо се определят точните параметри на готовността: „...свободни от военни задължения са жените и всички запасни войници, родени преди 01.01.1893 г.; запасните офицери .....

На 31 окт. се нарежда „ учителите и учителките, бивши и настоящи, ... да са на разположение „.

На 01 дек. повиквателни карти подписват бъдещите членове на военно-временния щат на общината.

Обяснимо е всичко това като се има предвид започналата вече Втора световна война...

На 22 ноември Шуменската областна управа назначава ръководството на задругата в Тръстеник: председател – Стоян Т.Фърчилков, секретар – Недялко Стоянов Козумов.

 

1940 година!

Тази календарна година минава за населението на Тръстеник и за кметската управа под знака на засиления контрол и надзор. Ежедневието е изпълнено с повиквателни, обучение на запасняците. Мобилизационната готовност и сведенията за потенциалните възможности на мелницата, на селско-стопанските наличности от инвентар и добитък – са главната грижа на кметската управа... Мобилизационната работна ръка е определена като: 812 мъже, 1118 жени и 234 деца. Особено е вниманието към упражняващите някои специални умения и майсторлък.

В началото на март са събрани вече недобори от членски внос на Земеделската стопанска задруга от 43 110 лева.

Към края на март общинското управление има задачата да доведе до населението следната обява: „... Нуждите на държавата  през настоящата година изискват масово засяване на памук. Дори в дворовете, градините и празните места.”

През тази година църквата получава днешния си външен завършен вид. Ще повторим годините и етапите на цялостното и построяване!

1888 година: построена най-източната и част – олтарът и част от помещението пред него;

1924 година/ 30 юли: на известно разстояние от вече построената част е издигната камбанарията;

1927 година/ 27 октомври: разширено е помещението пред олтара; камбанарията  е съединена  с олтара;

1940година: западно от камбанарията, продължение на горните помещения като единно цяло, се построява помещение – стая за кръщавки и за канцелария. Външно църквата изглежда вече както днес – 2009 година!

 

1941 година!

Годината започва за Тръстеник с назначаването на нов кмет. Друмев е командирован в Добричко като кмет.

Новият кмет, както посочихме някъде по-горе, е Стефан Койчев Казасов. Роден е в село Сваленик, Русенско и е с висше юридическо образование. Встъпва в длъжност на 18 февруари 1941 година.

На 1 март България влиза в Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония! Тя вече е реално във войната! Във Втората световна война!..

Тръстеничани и те са вече реално във войната! Мъжете на Тръстеник  са тръгнали към казармата... Скоро ще тръгнат и по пътя на войната!

19 април 1941 г. Български войски заемат част от  Моравско, по-голямата част от Вардарска Македония, Юго-източна Македония и Юго-западна Тракия... Официално те са наречени Новоосвободени земи!

Ние няма да даваме квалификация, защото  не е наш проблем в изследването и защото тревожи т.н. Тристранен пакт!

13 дек. 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ!

Какво става в Тръстеник през годината?!

Новият кмет  два пъти в месеца задължително дава сведения за състоянието в общината: а/ за комунисти и анархисти; за емигранти и националисти; за бивши политически партии и дейци;  б/ за състоянието на службите в общината – настроения и прояви; за настроения и пропаганда сред населението; за стопански, просветни и други въпроси.

Връчват се повиквателни и тече военно-временната мобилизация.

Научаваме и ние мимоходом, че мотоциклети в Тръстеник тогава са имали  Кръстьо Недялков, Любен Попов, Велико Атанасов и Тодор Найденов.

Друго сведение посочва притежателите на вършачки: братя Тотеви, кредитна кооперация „Пчела”, Димитър Найденов и Панчо Д.Панчев.

През април са освободени мобилизираните машинисти за извършване на пролетната оран и на засяването. Общината има задачата да ги предложи на населението срещу заплащане на услугата.

Интерес за Читателя ще представлява и следното сведение за мобилизационната и трудовата заетост.

“... Мъжете: от 10 до 14 г. са 225; от 15 до 17 г. са 170;  от 18 до 60 г. са 1112;  от 60 до 70 г. са 62.

Жените: от 10 до 14 г. са 219;  от 15 до 17 г. са 138;  от 18 до 60 г. са 1124.

Мобилизирани са 450 души. Населението на селото общо е 4376 души...”

На 7 април са изпратени във войската по списък и с водачи мобилизираните 30 впрегатни коня, І-ва категория.

Кметът вече трябва да следи и за появата на съветски парашутисти.

Сведение от 12 август  пак съдържа известното изречение: „Няма никаква пропаганда от никого.” Интересни в пряко и косвено значение, в информационно и интелектуално отношение и знание мислите и предложенията на новия кмет на Тръстеник. „... Войната между Германия и Русия се следи с жив интерес и то в полза на Германия..... Необходимо е да се изнесе едно публично събрание ... относно задачите на войната ... . ....че тази задача, покрай задачата да освободи света от варварството на болшевизма цели и да затвърди  и величието на отечеството ни.”

Както се вижда е труден и дълъг коментарът. Затова ще се въздържим.

В края на годината е получена и в Тръстеник задачата да се основат комитети по „... противодържавната пропаганда и за запазване на българския дух”. Подборът и организацията са от особено значение.

За учебната 1941/42 година в новоосвободените земи е командирован учителят от тръстенишкото първоначално училище Стефан Касамаков. Една година той е учител в Македония – с.Търмашево, Кавадарско.

 

 

1942 година!

Тече военновременният живот в страната и в Тръстеник. Сведения, повиквателни, въвеждане на денонощно дежурство в пощата, мобилизация и на животни...

На 24 август са изпратени във войската 8 коня със седла, хамути, самари, юзди.

Членовете на Управителното тяло на Кредитната   кооперация „Пчела” : „ ... Дончо Дечев Консулов, Любен П.Николов, Александър Ангелов, Христо Цанев Генов, Стефан Д.Цогоев, Григор Т.Фърчилков,  Петър Събков Иванов, Янко Митев Пискюлев  не са били никога комунисти .... и могат да останат в кооперацията да изпълняват службата си”.

Бюджетът на общината за 1942 г. е утвърден 2 597 124 лв. Реализиран е  2 617 618 лв. Недоборите са 696 910 лв. Обществените задължения са 2 237 170 лв., а частните – 416 700 лв.

Тази учебна година  в новоосвободените земи – в с.Богомил, Велешко – са командировани за 2 години учителите  Пенчо Стоянов и Олга Стоянова.

 

1943 година!

Кмет на селото е вече познатият на тръстеничани от 9 години, – още от 1934 г.!, – секретар и секретар-бирник Димитър Григоров Димитров. На читателя е познат от представянето на личностите на Властта за периода 1934 – 1944 г. по-горе.

Изпитанията на военновременния живот продължават. Част от мъжете на Тръстеник са по друмищата на воените задължения. Другата част от тях, заедно с жените и децата са впрегнати в хомота на селско-стопанското ежедневие. Оцеляването при наложените  и от войната изпитания е трудно поносимо...

Ще приведем едно обширно и комбинирано от 2 сведения изложение за общината за 1943 година, което ще Ви помогне да се потопите  и в кухнята на обществения живот и на равнището на общественото съзнание:

“... общинскаЛичен състав: Кмет – Димитър Григоров; секр.-бирник Йордан Петков; деловодител Стоян Трифонов; писари- Дечо В.Консулов, Кирил Х.Табаков; общински полиц. стражар – Димитър Колев Панов; прислужници: Петко Гецов – медиц. амбулатория, Трифон Ст.Козумов и Атанас Трифонов – училищни; полски пазачи: Григор Тонев, Станчо Митев, Аню Георгиев и Петко Цанев; бикогледач – Маноил М.Стоянов; пожарен р-л Петко М.Кожухаров; ветеринарен пазач – Петко И.Маринов.

Общо жители ­– 4415; домакинства – 872; българи - 2637, турци и татари – 1677, цигани – 101.

Площ на землището: 54 830 дка. От тях – 1000 дка, училищна – 1800, ; обработваема – 44 300 дка, гори  общо – 2 370 дка., лозя – 760 дка, общински мери – 7 600 дка, общо ливади – 123 дка, кариери – 25 дка.

Има: училища -2/ българско и турско/; църква – 1; джамии – 2; читалище – 1; чешми – 12, кладенци – 65; кредитна кооперация; родолюбиви организации и сдружения: земеделска стоп. задруга, пчеларско дружество, клон СЗД България, клон „Отец Паисий”, „Дружество на бойците от фронта”;  мелница – 1; маслобойна – 1; мандра – 1; дараци – 1; ярмомелки – 1;

общински дом – 1; общински обор – 1; Ветеринарна лечебница с разплодници: жребец – 1; бикове – 2; бивол – 1; нерези – 2.

            Издигнати са 7 паметници; през 1900 година общината е била център на бунт, предизвикан от наложения данък Десятък. / б.а.: За пръв път след 1934 г. се споменава това като реалност и като съществувало знание! /...  Здравното състояние на общината не е добро. Поради неумение да се води хигиеничен живот, туберкулозата е доста разпространена. Медицинска помощ се търси винаги късно. Общинска болница и общински лекар няма. Общината е седалище на участъкова здравна служба. ...

           Битова особеност на общината: липса на любознателност, никакъв стремеж към самообразование. Пасивно отнасяне към всичко ново и полезно. Доста голяма религиозност, без да се дава външна проява на религиозни чувства. Народните обичаи са слабо запазени с тенденция на бавно изоставяне. Пестеливи и скрити в желанията си. Липса на стремеж  за внасяне на подобрения в земедел. стопанство.

            ...Голям процент от семействата на общината ни са бедни.... Сушата намалява чувствително добива от земята...”

            Двете сведения са много по-обширни и с поглед към цялостното развитие на живота.

          Нашият коментар: много правилни констатации и достатъчно развито внимание към проблемите на деня и бъдещето. Но всичко е без явно назованите причини! Напомняме Ви за някои страници от изложението до тук и ще Ви обърнем вниманието в следващите страници за явния, но по-късно секнал,  дух на Тръстеничанина. Думата е за съзнателната или интуитивна защитна реакция и поведение в новосъздадените условия!

         Отново промени в управителното тяло, надзорния съвет и служителите на кредитната кооперация „Пчела”:

            Управително тяло: Дончо Дечев Консулов, Христо Цанев Генов, Петко Данев Гръцманов, Иван Маринов Иванов, Иван Йовчев Раднев.

            Надзорен съвет: Тодор Кръстев Михалев, Колю Димитров Панов, Дани Минчев Баев.

            Служители: Любен Попов Николов, Йордан Димитров Бодуров, Младен Стоянов Илиев.

         Едно полезно за размишление и изводи сведение на кмета! „... За нуждите на войската и непроизводителното население  имаме план от 610 000 кг пшеница, ръж и смес и 328 000 кг ечемик, овес, лимец.  Нарядът към 5 юли е изпълнен 580 000 кг пшеница, ръж и смес и 328 000 кг ечемик, овес и лимец.  Нарядът не може да се изпълни понеже в него са включени 201 дка, засети от Тодор Найденов, стопанството на когото е семепроизводно.”

         Тази учебна година в новоосвободените земи са командировани други 2 учители от състава на колегията на тръстенишкото училище: Борис Малчев – в с. Читилци, Килиматовско и Ганчо Косев – без сведение къде.

         От 15 дек. за директор на местното училище е назначена  Цветана Стефанова. На нея дължим 2 важни за ежедневието на Тръстеничани сведения.

         Поради „... зачестилите бомбандиродки над страната редовните учебни занятия бяха прекратени. Учениците посещават училище през ден  от 7 до 10 часа заранта. Всички евакуирали се в селото ученици се намираха под надзора на учителите. Средношколците се ръководеха от гимназиалния учител ...”.

         Другото е кратка характеристика на селото и на жителите му, дадено на Иван Коев , редактор на алманах за Русенско. В него личат и субективност, и точни и неточни преценки. Все пак полезното се крие във Вашето размишление, Читателю. Ето подбрани извадки от нея.

         „... Миналото на Тръстеник потъва в мъглата на историческата неизвестност ...

             ... поради обезлесяването на местността от ден из ден изворите на чешмите пресъхват...

            ... „ Митингата” още и сега извиква страх в жителите на селото, дори и у тия, които не са били свидетели, а само са чували за побоища, убийства и др., картечници, брадви и вили при тия нерадостни събития. Днес Тръстеничани  са едни от най-кротките селяни на Русенска околия. Скъпо платеният урок се помни много добре ...

            ... Добродушни, не много работливи, с малко напредничавост.Песимисти, не много разсъдителни. Когато имат пилеят: ядат и пият дор се поболеят, а когато нямат – просят, умират. Малко мислят за утрешния ден. Това говори за малка култура, за виталистично съществуване в тях. И, наистина, културни придобивки не ги блазнят, трудно се прощават със старите си навици. И, когато целия български народ с луд стремеж се хвърли към просвета, към големи стопански опити, уредбата на домакинствата, дирене  начини за по-леко съществуване, уредба на жилищата си, ниви и градини, Тръстеничани продължават да живеят по-първобитному, да се задоволяват  с най-малко, да работят много и да изкарват малко.

            Много естествено, че при такъв дух ще има и едно понижено ниво на благосъстоянието на селяните, благоустройствие и култура...

            ... Всички тия същества очакват само на черната земя, която е ....дка ...

            ...В просветно отношение: постигнато е това, що е наложила държавата. Самоинициативи няма . ...От всичките жители едва един  е завършил средно търговско училище и в последните 2 години – 1 техническо училище, 1 – гимназия. Интересът към просветата е извънредно понижен...”.

            А сега 2 много важни и интересни списъка.

         Първият е съдържание на донесение на кмета до Околийския управител:

         “ Донасям Ви Господин Управителю, че долуобозначените лица от общината ни притежават  радиоапарати:

            1. Димитър Григоров Димитров – не е принадлежал към никаква политическа организация в иналото; благонадежден.

            2. Пантилей Манолов Иванов – принадлежал към Демократическата партия. Прояви сега няма. Добър гражданин. Благонадежден.

            3. Кръстю Недялков Стоянов – принадлежал към БЗНС. Привърженик на идеите на новата власт. Благонадежден.  

            4. Тодор Найденов Манолов – принадлежал към БЗНС.  Привърженик на идеите на новата власт. Благонадежден.

            5. Крум Генов Ламбев – принадлежал е към национал-либералната партия. Сега без партийни прояви. Благонадежден.

            6. Любен Попов Николов – бивш съмишленик на демократическата партия.Политически прояви няма. Благонадежден.

            7. Свещ. Петко п. Робев. Безпартиен.

            8. Йордан Г. Куцаров. Безпартиен. Благонадежден.

            9. Борис Христов Малчев. Не е участвал в никаква политическа групировка. Благонадежден.

           10. Иван Тотев Димитров. Не е участвал в партийни организации. Благонадежден.

            11. Велико Тотев Димитров – бивш член на движението “ Ал.Цанков”. Сега без прояви. Благонадежден.

            12. Димитър Христов Алексиев. Не е участвал в партийни организации. Благонадежден.

            13. Елена Костова Пашева. Благонадеждна.”

            Информацията е ценна в няколко аспекта. Ще подчертаем само политическата характеристика. Ценни асоциации за отношение след 9-ти септември 1944 г. се пораждат! Особено избирателността на партийния секретар като ръководещ общественото мнение и пространство.

         Вторият списък  дълги години тегне като отношение към участниците и поколенията им... Избирателността в това отношение също бие на очи. Ще я забележи внимателният Читател!.

         Списъкът е за формираната “... бойна група за охрана на разните култури, действие срещу парашутисти, охрана и разузнаване в района на с.Тръстеник, община Тръстенишка:

            1. подоф.    Велико Данев Йорданов.      26. к.подоф. Иван Дончев Иванов

            2. ред.         Николай Димитров Кулев.  27. ефр.         Ради Христов Алексиев

            3. ред.         Ангел Трифонов Иванов.     28. ред.          Колю Дончев Христов

            4. к.подоф. Велико Тотев Димитров       29. ред.          Иван Динов Николов

            5. ред.         Иван Митев Анев                   30. ред.          Йордан Ангелов Гърбатов

            6. к.подоф. Петко Янков Симеонов        31. ред.          Боню Цонев Петров         

            7. ефр.        Николай Колев Кулев            32. ред.         Димитър Цонев Тодоров

            8. ред.         Николай Димитров Цогоев   33. к.подоф. Игнат Панов Генчев

            9. ред.         Русан Димитров Пискюлев   34. ред.         Драган Енев Драганов

           10.ред.         Цвятко Станчев Минков      35. ред.          Пею Цвятков Кавалов

            11.ред.        Георги Иванов Григоров       36. к.подоф. Ганчо Стоянов Минков

            12.ред.        Петко Великов Киров             37. ред.         Димитър Минчев Никулов

            13.ред.        Кирил Цонев Тодоров             38. ред.        Марин Стоянов Драганов

            14.ред.        Костадин Калинов Иванов    39. ред.         Къню Събков Иванов

            15.ред.        Стоян Дечев Консулов            40. ред.         Цани Маринов Петков

            16.ред.        Цвятко Иванов Добрев           41. ред.         Петър Георгиев Симеонов

            17.ред.        Колю Александров Марчев    42. ред.        Христо Петров Христов

            18.ред.        Миню Георгиев Цанев             43. ред.       Върбан Петров Василев

            19.ред.        Ради Иванов Спасов                 44. ред.       Илия Петков Колев

            20.ред.        ................................                       45. ред.       Трифон Данев Ангелов

            21.               Николай Маринов Иванов      46. ред.        Георги Дончев Христов

            22.ефр.       Спас Трифонов Капитанов     47. ред.        Беню Димитров Болтаджиев

            23.ред.        Трифон Спасов Капитанов     48. ред.        Бойчо Ангелов Бойчев

            24.ред.        Йордан Събков Иванов            49. ред.       Никола Божанов Кулев

            25.ред.        Еню Ненов Станев                    50. ред.        Николай Кръстев Никулов

                        с. Тръстеник,  6 септ. 1943 г. “                                            

 

 

1944 година!

         Конкретни сведения за живота в селото и за дейността на общината не ще посочим. Известното е че тече военновременният живот. С тревога се посрещат откъслечните или случайните сведения за войната. Бомбандировките усилват тревогите и очакванията. Евакуираните деца от града са също грижа и тревога за Тръстеничани.

         С трудности протича и селско-стопанската дейност...

         Наближаващият септември 1944 година ще донесе известни промени... За тях ще стане известно при описването на следващия голям период от историческото развитие на страната и на Тръстеник.

         Все пак, много интересен и ценен се оказва един Учредителен протокол на  Тръстеничани, който има своята задача и който дава повод за избирателност от партийните секретари след 9 септември 1944 г. Става въпрос за  отношението към подписалите протокола и към техните поколения. А ние ще подчертаем кратко и ясно, че Учредителният протокол е продиктуван от централно нареждане. А щом е така предварително стават ясни целите и задачите. Затова ще насочим вниманието Ви, че особено важен е съставът на учредителите.  Ще дадем възможност на Уважавания Читател  да разсъждава и мисли, да направи изводи и чрез всичко това да усети своето порастнало ниво на съзнателност. Затова ще приведем целия протокол. Изразените мисли, цели и задачи не са след 2000-ната година! Криво или право, те показват друго лице на Тръстеничани в отличие от приведените по-горе характеристики на Тръстеничани като общественост. Особено изразителен е съставът на подписалите протокола!

         “ Днес, 15.ІІІ.1944 год. с.Тръстеник Русенска околия, долуизброените жители от селото се събрахме по желание и съвест на всеки отделен член за да разменим мисли по създаването в селото ни една организация на сплотеност, на единство и високо национално съзнание, която да обедини всички здрави и будни български елементи в високата задача: да пазим България обединена и силна, такава каквато ни я остави,  Бозе починалия наш любим цар Борис ІІІ.

            Това наше желание се породи от съзнанието за особените изключителни времена, които светът, а заедно с него и нашата хубава родина изживяват.  Проникнати от това съзнание за крайна необходимост от пълно единомислие и единодушие, ние решихме да си подадем ръка, като оставим в бездната на забвението всички различия, създадени от порочното партизанско минало, като забравим всички дребни дразги и сметки на животински егоизъм и се наредим в една единна, мощна и чисто национална организация за да можем така сплотени да образуваме една гранитна стена, в която да се разбиват всички домогвания и пропаганда на нашите врагове – външни и вътрешни – които единствено целят разделението на народа ни и разложението на държавата ни. Така организирани ние ще се стремим да бъдем същевремено помощници и първи сътрудници с нашите скромни знания, сили и възможности на нашата централна власт, която е имала винаги близо до сърцето си  единствено преуспяването на българския народ. Защото за съжаление трябва да констатираме, че стоим безучастни и неми пред голямата опастност, която враговете ни готвят. Като че ли сме отделно от държавата и затова желаем чрез тази организация да засилим нашето участие и сътрудничество за улесняването  провеждането  и прилагането на законите и мероприятията в  страната ни и да се борим с тъмните сили на отрицанието и пропагандата на враговете ни насочени против обединението и независимостта на държавата ни, които действат организирано. Защо и ние да не се организираме и да поведем борба с тях? Та това е свещен дълг на веки българин.

             Ето защо, изхождайки  от непоклатимата житейска истина, че само обединението, че само сплотяването и единодействието на всички национални сили е  в състояние да се бори с успех за запазване на обединеното ни отечество. Ние каним всички  наши съселяни да влеят своите сили в организацията на тази  обществена сила, за да можем с общи усилия да допринесем за по-безболезненото изживяване на тия изключителни събития и да изведем българския кораб на тихо и спокойно пристанище.

            След като така си изяснихме целите и задачите на това организиране, всички дойдоха до заключението, че е необходимо и полезно това да стане час по-скоро, поради което ние постъпихме към избиране на ръководно тяло на групата.

            За председател единодушно се посочи и избра свещеник Петко п. Робев – енорийски свещеник, а за подпредседатели .... / името е зачертано със синьо мастило и не може да се прочете/, Велико Данев Йорданов. За секретар се избра Стоян Трифонов Гърбатов и за касиер Крум Генов Ламбев.

                                    Председател: п/ свещ.Петко п. Робев

                                    Подпредседатели: /пп/ първият зачертан; В.Данев

                                    Секретар: /п/ Стоян Трифонов

                                    Касиер: /п/ Крум Г.Ламбев.

Подписали членове:

Петко Данев Гръцманов            Кръстю Недялков Стоянов

Григор Раднев Стоянов             Дончо Дечев Консулов

Дани Иванов Шекеров              Петко Янков Симеонов

Велико Атанасов Бодуров        Петър Митев Анев

Любен Попов Николов              Димитър Данев Григоров

Димитър Цонев Тодоров           Иван  Тотев Димитров

Димитър Илиев Сираков           Пантилей Манолов Иванов

Тони Димитров Болтаджиев     Тотю Димитров Стоянов

Стефан Георгиев Стойков         Янаки Петков Тодоров

Стефан Христов Касамаков       Гено Кръстев Михалев

Анастас Теофилов Мушмов       Борис Динов Николов

Захари Матов Якимов

            ВЯРНО с оригинала, подписан  от всички присъствуващи.

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /свещ. Петко п. Робев/

                                            СЕКРЕТАР: / Ст.Трифонов/ “

            Общият брой на създадената организация е 27 члена: 4- в ръководството и 23- членове.

            Редно е да знаете, че според поканата за събирането събранието е било предвидено за 16 март. В поканата виждаме и имената на Стоян Тонев Хвърчилков – лично подписал я; Иван Иванов Шекеров –отказал да подпише. Сред тях може да се търси зачертания първи подпредседател по протокола.

        

         Това е! Ще добавим още: бързите изводи и отношение не винаги са най-точни и най-правилни! Във всеки текст и във всяко действие има нещо скрито като рационалност и като непреходно знание и съзнание.

 

                                                                  *

         Сега ще продължим с описание на дейността  на Кредитна кооперация „Пчела” Ще покажем и  развитието на училищното дело Ще Ви запознаем с проблемите на читалищното утърждаване   през периода 1900 – 1944 година! Предстои ни да разберем, че това, което пише по-горе директорката Цветана Стефанова и се случва в тези, предизвикващи униние и тревожно съчувствие параметри на съществуване е започнало след 1923 година! Но съществуването съвсем не е било така унило и безизразно за водещото ядро от личности!!!

 

Глава VІІІ. Кредитна кооперация „Пчела” – важен фактор на развитието на село Тръстеник през периода 1900 – 1944 година!

Може би, Драги Читателю, това заглавие ти звучи вече невероятно или шокиращо... За нас то е задължаващо!!! Трябва да покажем и да убедим, че е така. Не бива да останат накрая съмнения! Още повече – след като прочетохте някои мнения за Тръстеник и Тръстеничани в глава VІІ.

Ще използваме историята на създаването и развитието на кооперацията, но няма да я имаме като основна задача. Тя ще ни послужи в усилията ни да предизвикаме добиването на ясна представа за отминалото време.

Ще се постараем да предизвикаме ново и безпристрастно отношение и разбиране,  признателност и яснота за ролята на личностите-водачи през годините на посочения период. Особено на тия от първите две десетилетия на ХХ век. И тук има изненади! Обещаваме, че ще бъдат без политически пристрастия! Още повече че те са винаги променливи и несигурни. А нашата задача е повече от отговорна!

Наред с горните две задачи ще имаме допълнителната и, според нас, главната задача, да подпомогнем изграждането на правилно отношение и разбиране към еволюционния процес на човешкото съзнание.

Разбираме отговорността, която поемаме, поставяйки си тези задачи с тази глава. Знаем, че трябва обективност и увереност преди всичко. Трябва политическа безпристрастност, но и точно представяне на заслугите и поведението  на личностите и на властта. Детайлното представяне на всичко това не е възможно в това изследване. Пък е не е наложително! Събраните факти са достатъчно показателни. Затова чрез кратки аналитични представявия ще се стремим да подпомогнем мисленето на Уважавания Читател.

 

*

На 16 май 1902 година в селото ни се събират 62 селски стопани – предимно средно и бедно имотни. Те основават своето селско сдружение. Наричат го Тръстенишко взаимно-спомагателно, спестовно-кредитно и земеделческо сдружение „Пчела”.

Ясно, точно и съдържателно всяка дума от названието говори, предопределя и служи като програма.

И, верни на така поставените си цели, Тръстеничани разгръщат завидна обществено-полезна дейност за членовете си и за селото. Ще се убедите в това!

Сдружението няколко пъти  до 1944 година променя названието си. Дали за по-голяма краткост или поради временната доминираща дейност?!! То е и сдружение, и дружество, и кооперация. Но основното си остава: разностранна дейност в полза на тръстенишкия обществен и личен живот. Грижата за полезност и развитие  стои на преден план!

Учредителното събрание е в първите дни на януари 1903 година. Приема се Устав, публикуван на 10 ян. 1903 г. в Държавен вестник. Отчита се половингодишната дейност. Приемат се нови 65 члена.

Всяка година се провежда отчетно събрание. И всяка година членската маса  се променя и расте. Разбира се, политическата и стопанска конюнктура в страната и в селото оказват своето влияние. Вижте сами!

1902 г.– 62 чл.    1919г.– 191 чл.   1934г.– 191 чл.    1939г.– 151 чл.

1903 г.– 127 чл.  1920г.– 226 чл.   1935г.– 180 чл.    1940г.– 140 чл.

1908 г.– 177 чл.  1923г.– 250 чл.   1937г.– 178 чл.    1942г.–   94 чл.

1911 г.– 166 чл.  1926г.– 300 чл.   1938г.– 158 чл.    1943г.–   91 чл.

Съществуването на сдружението като кредитно определя една характерна особеност: ежегодно се дават сведения в Българска земеделска банка за имотното състояние на членовете.

Ще приведем  няколко примера за да се добие представа за характерните черти на тръстенишката селска маса тогава.

Мустафа Курдов  – къща за 300 лв.;86 дка ниви, лозя, градини – за 172 лв.; рало– 5 лв.; кола– 20 лв.; крава– 40 лв.; биволи – за 300 лв.

Елена Стоянова – къща; дюкян; 17,4 дка; 0,9 дка лозе.

Илия Петров – 43 дка ниви – за 860 лв.; 2 дка лозе – за  40 лв.; рало – 5 лв.; кола – 60 лв.; 2 вола – 200 лв.

Голяма част от членовете са напълно безимотни. Само с къща!  От приетите за членове  такива са: Петко Денчев, Никола Денчев – приети през 1909 г.; Велико Гърбатов, Атанас Добрев – приети през 1910 г. И много, много други!

Определящи са били общите интереси, пораждали  необходимата активност.

*

Кредитната кооперация „Пчела” е кредитирана от Българска земеделска банка. Това е банката, способствала чрез своята политика и поведение  тръстенишкото обществено поведение и съзнание.

Ето част от кредитите, които е получавала  кооперацията:

1903 г.– 10 000лв.        1912 г. – 100 000 лв.    1921 г.– 250 000лв.

1911 г.– 60 000 лв.        1915 г. – 120 000 лв.    1922 г.– 500 000 лв.

Към края на 1922 г. е поискан кредит от 1 милион лева.

Кредитите са отпускани и усвоявани ефективно. Банката e получила убеждение  и доверие в лоялността и жизнеността на кооперацията.

Реално усвоените кредити имат значителни и смайващи за селото параметри: 1903 г. – 10 000 лв.; 1907 г. – 200 900 лв.; 1930 г. – 6 330 000 лв.; 1931 г.– 7 062 000лв.;  1935 г. – 7 663 000 лв.;  1939 г. – 8 022 000 лв.;  1940 г. – 7 606 000 лв.; 1941 г. – 8 108 000 лв.

Интересно е да се знае за какво са получавали кредит тръстеничани от „Пчела”. Например:

1907 г. –  Петко Гърбатов – 60 лв. за закупуване на семе;  Али Чаушев– 150 лв. за храна;  Иван Сашев – 300 лв. за погасяване на дългове;  Гено Енчев – 120 лв. за закупуване на волове;  Петко Хвърчилков – 60 лв. за слама;  Ибрям Хаджи Татар – 100 лв. за храна;  Цони Петков – 40 лв. за храна;  Янаки Анг. Кожухаров – 240 лв. за къща;

1909 г.  Петър Шалайков – 400 лв. за сватба;  Димитър Димитров – 300 лв. за нива;  Дани Хвърчилков – 240 лв. за сватба;  Исмаил Бекиров – 100 лв. за дългове.

Не можем да изброим всичките... Но и това е показателно! Нали?

Резултатността от кредитирането на членовете на кооперацията има своето положително измерение  и в кредити за селско-стопански инвентар.

През 1907 г. членовете са имали 3 железни пуга, използвани от 25  стопани; 3 брани; 60 веялки и 2 триора. В резултат от кредитирането през 1908 г. член-кооператорите имат:  5 брани; 150 веялки; 2 кукурузороначки и 3 триора.

Годините минават, а чрез кредитирането се увеличава селско-стопанската въоръженост.

През 1931 г. селяните в селото имат: 167 железни плуга;  114 грапи; 85 веялки; 2 подривача; 3 окопвачки; 13 култиватора; 21 редосеялки; 70 кукурузороначки; 5 триора; 4 жетварки; 2 трактора; 3 парни двигатели; 4 вършачки; 2 тракторни плуга; 60 лозопръскачки; 4 казани за ракия; 1 центрофуга.

А кооперацията е имала през същата година: 1 желязна каса; 2 валяка; 1 подривач; 3 клтиватора; 1 триор; 1 трактор; 1 парен двигател; 2 вършачки; 3 тракторни плуга; 1 динамомашина;  50 лозопръскачки.

Твърде показателно, нали?! Въпреки, че от позицията на ХХІ век вече се почувстваха снизходителните усмивки на някои читатели! Да не забравяме, кога се е случвало това!!! Да не забравяме и това, че през това време се изреждат 23 обществени формации на власт...Да, но в Тръстеник водещите личности са заквасени с идеите на кооперацията.

                                                         *

Стабилността на „Пчела” е постигната чрез упорито извървян път, основан на разбиране  на финансовите правила, критерии и закони. Неуки хора не могат да постигнат успех с гол ентусиазъм, с показна честност и неподплатена упоритост. Знанието и отговорността са печелившите критерии на успеха.

Че всичко е поставено на добри основи личи и от факта, че още на 7 дек. 1903 г. балансът на сдружението показва чиста печалба от 859,65 лв. Само за половин година. И то в началото на ХХ век.

Длъжни сме да подчертаем именно тук, че касиер-деловодител от основаването на сдружението до 1915 година е бил Хенри Азелов. Това е синът на Азел, който по време на Бунта имаше своята роля заедно с кмета!

                                              

                                                        *

Средствата на кооперацията са набирани чрез:

- кредити от Българска земеделска банка, клон Русе;

- членски внос;

- дялов капитал;

- разкриване на допълнителни фондове;

- инвестиции;

- индивидуални – краткосрочни и дългосрочни влогове;

            - натрупване на собствени основни средства, на банкови капитали;

            - изкупуване и откриване на магазинна мрежа.

     Разбира се,  всичко това не е наведнъж! То е разположено във времето и в открилите се възможности.

                                                             *

         Дяловият капитал на кооперацията е осигурена нарастваща величина. Така  е имало възможност за по-голяма оперативност. Например:

         1907г.–   5 615 лв.         1930 г.–  22 010 лв.         1935г. –   41 282 лв.

         1908г.–   7 955 лв.         1931 г.–  30 525 лв.         1939г. – 183 400 лв.

                                                                  *

         Влоговата дейност на кооперацията започва да се развива около 1930 година. След 1939 година влоговете започват да намаляват. Влияние оказва Втората световна война. Ето краткото сравнение:

         1939 г. – общо влогове 106 000 лв., от които 53 000 дългосрочни;

          1940 г. – общо влогове 100 000 лв., от които 41 000 дългосрочни;

          1941 г.–  общо влогове   93 000 лв., от които  36 000 дългосрочни;

          1942 г.– общо  влогове   86 000 лв., от които  23 000 дългосрочни.

                                                                  *

         Натрупването на собствени средства е процес, започнал още от създаването на сдружението. Плануваната печалба – в разумни размери, съобразени с възможностите на кредитополучателите – бавно, но прогресивно увеличава банковия капитал. Това дава възможност да се разкрие още през 1907 година финансово необходимият  резервен фонд.

         Предлагаме на Уважавания Читател по параметрите на резервния фонд да се опита да прави изводи за ефективността на сдружението „Пчела”.

         1907 г. – реализиран резервен фонд от     4 257 лв.;

           1908 г. – реализиран резервен фонд от     4 827 лв;

           1939 г. – реализиран резервен фонд от 890 395 лв.;

           1940 г. – реализиран резервен фонд от 893 379 лв.;

           1941 г. – реализиран резервен фонд от 896 379 лв.

         Собствените средства получават своята реализация в инвестиции. По-горе вече стана дума за тях и за селско-стопанската въоръженост. Вижда се, че те са се оказали навременни и полезни. Освен тях сдружението осъществява реализация на инвестиции и в редица основни средства:

         1911г. – поставя се като цел създаването на основни средства;

            1912г. – на общото събрание някои членове поставят въпроса за кооперативен дом;

           1915 г. – купена е за 8000 лв. първата кооперативна вършачка;

           1917 г. – построява се дружествен хангар;

           1921 г. – взема се решение за построяването на кооперативен дом;

            1922 г. – построява се обор на кооп. мандра и се купува оборудване –  за 2 791 лв.

            1922 г. – решава се да се продаде локомобилът и да се закупи нова бензинова вършачка;

            1931 г. – закупена е нива;

            1931 г. – построен е навес/ шапрон/  от 72 кв.м;

            1931 г. – отново се обсъжда въпросът за кооперативен дом;

            1937 г. – отправена е молба към кметството за терен на кооп. дом: „ УС  моли почитаемата общинска власт да пазари парцел пред двора на Иван И.Шекеров  за построяване на кооп. дом”;

            1938 г. – купува се сграда за кооп. дом ; купена е от Дани Стоянов Козумов; сега там се извисява днешната административна сграда.

         

                                                                 *

         На 19 май 1920 година УС на кооперацията „ намира за добре и открива потребителен магазин при дружеството”.

         Добра инвестиция! И  полезна, като се има предвид и решението да се защитят член-кооператорите от високите цени на частните магазини.

         Към 1935 година е открит и втори потребителен магазин.

 

                                                                  *

         Още полезни инвестиции на кооперацията! Други, съобразени с нуждите на населението начинания и инициативи!

 1908 г. – УС изключва от членство в дружеството Бойчо Миланов, понеже е нарушил Устава – нередовно плащане на дълговете си.

 1911 г. – Взема се решение да се даде кредит от 1000 лв. на Цвятко Хвърчилков за закупуване на вършачка.

 1912 г.   – Решение на кооперативното настоятелство за 10-дневен курс  по земеделие и скотовъдство, ръководен от русенския държавен агроном.

            Курсът се провежда през 1914 година.

          Курсът е бил полезен безспорно! Но прегръщането на идеята за модерно земеделие и скотовъдство е повече от похвално! Не само за Русенската земеделска централа! Най-вече за ръководителите на тръстенишката „Пчела”!

 1912 г. – УС  „ ...изключва член-кооператора Цвятко Хвърчилков, бивш деловодител на дружеството...  понеже се отдаде на лош и безнравствен живот и злоупотреби с доверието на членовете и ощети дружествената каса...”.

 1914 г. – УС взема решение и продава  част от имота на Ц.Хвърчилков за възстановяване на баланса в касата – 1400 лв.

 1915 г. – Взето е решение за наемане на една нива от 15 дка за няколко години –  за демонстрации и опитно поле.  Проведен е курс по лозарство и овощарство с практически занятия в опитното поле. На участниците са отпуснати по 15 лева.

 1919 г. –Настоятелството на сдружението разгласява, че всеки селянин може да заяви излишъците от своите храни в канцеларията на сдружението за да бъдат изкупени.

 1919 г. – Младен Петков Баев със съдружници закупува преса.

 1920 г. – В началото на януари УС на дружеството решава „ да изкупува  храните на своите членове и да ги продава на консорциума.

 1920 г. – На 19 май Съветът на дружеството „ намери за добре и открива потребителски магазин”.

 1920 г. – На 14 ноември се решава „ да се вземе изкупуването и продажбата на млякото, понеже дружеството няма за цел да експлоатира селяните. Да се наеме мандрата за 1921 година.

 1920 г. – Взема се решение да се искат от Чифлика / Образцов чифлик!/ разплодни прасета за отглеждане от кооператорите под надзор.

 1921 г. – Провежда се 20-дневен курс по лозарство с ръководители – учители от Чифлика. Кооперацията закупува лозарски ножици и овощарски ножчета.

 1921 г. – В протокола на Общото събрание от 12 март е отбелязано, че               „ ...старите лозя в землището са изродени, изсъхнали, с болести и неприятели...” Решението на събранието е да се искат от общинското управление 30 дка нива за кооперативен маточник.

 1921 г. – Община Тръстеник закупува породисти животни.

 1921 г. – Взема се решение да се закупи царевица – семе от Земеделския кооперативен синдикат.

 1922 г. – Отново курс по лозарство и овощарство. Отпуснати са 1000 лв.

 1922 г. – На курс за подготовка на ръководители на кооперации е изпратен Кръстю Недялков.

 1922 г. – На курс за касиер-деловодител е изпратен Тони Д.Болтаджиев.

 1922 г. – Отново се поставя въпросът за маточник!

                Отпуснати са 100 дка: 20 дка за вкоренилище, а останалите  за демонстрация и опитно поле на модерно лозе под ръководството на Русенската подвижна катедра.

 1922 г. – Кооперативната мандра започва дейността си.

 1922 г. – Взема се решение за даване на заем на чобаните за „ излизане на зелено”.

 1922 г. – Русенският районен синдикат  възлага на кооперацията изкупуването на яйца от населението на Тръстеник.

 1922 г. – Кооперацията започва отглеждането на прасета и свине-майки към кооперативната мандра.   Тази дейност продължава до 1953 година.

 1922 г. – Взема се решение да се дава кооперативният триор на желаещите член-кооператори за пречистване на семената без да се взема уемно право.

 1923 г. – Известява се, че се осигуряват значително количество плугове, които ще се продават само на член-кооператори и то със заем.

 1924 г. – Назначава се пипинер – работник в кооперативния маточник.

 1925 г. – Едномесечен курс по култура на земеделието. Кооперацията осисурява няколко помещения, учители и ... – 4000лв.

 1926 г. – Кооперацията е оземлена с 200 дка земя. За кооперативна нива, опитно поле за семена на царевица и пшеница.

            Още тази година уемът при вършитба на пшеницата – сортове №№ 14 и 16 – с кооперативната вършачка / 15 тона! /  е раздаден за семе.

  1926 г. –  През тази година започва продажбата на първите лозички от кооперативния маточник.

  1929 г. – Решава се новата тракторна вършачка да вършее на стопаните в село, а след това и в околните села.

  1929 г. – Кооперативната нива е засята за семе: 100 дка царевица и 100 дка пшеница.

  1934 г. – В протокол е записано: „ ... магазинера да си гледа работата с малко повече интерес като бъде малко по-внимателен с клиентите ... да спазва работното време като всички бакали”.

  1940 г.  – Кооперацията е задължена от кметството и засява 100 дка от нивата с памук. Военновременно задължение!

  1941 г. – От кооперативната нива са засети  – 15 дка със соя; 10 дка с боб; 15 дка с лудо просо.

 

                                                                  *

         Кредитна кооперация „Пчела” има още едно реално и, – главно!, – морално измерение в дейността си.

         Още през 1909 година тя открива към бюджета си  благотворителен фонд. На 18 януари  на общото събрание са гласувани първите 100 лв. Така е положено началото. А що се отнася до множеството конкретни случаи, повечето от тях  са били ежедневна грижа, решавана и чрез кредитирането.

          Не бива, обаче, да отминем  две много показателни прояви на дългосрочна морална и духовна инвестиция!

         На 14 май 1911 година в протокола на УС  е записано: Съветът намира за уместно да се отвори читалня  при дружеството под неговото покровителство, която в бъдеще да се преобърне в читалище, след като се подготви почва в населението за такова. Съветът на дружеството  да бъде  като ръководител  на читалнята и приведената сума през двете години да се употреби за тази цел още сега. В следващото заседание  ще се избира библиотекар на читалнята”.   Гласувани са веднага още 150 лв. към благотворителния фонд.

         Коментарът ни ще е кратък и наложителен!

         Читалищната дейност фактически е започната!

         Трябва да припомним, че през тази 1911 година започва строежът на българското училище.

         Започнати са 2 големи инициативи:

        под ръководството на общината / Тръстеник е отделна община!/ – училище;

        под ръководството на „ Пчела” е отворена обществена читалня, която в бъдеще да прерастне в читалище.

През септември 1911 г. УС взема нови решения: „ да се плаща за наетата читалня по 4 лв. месечно”; предвидени са средства за покъщнина на читалнята – маса, столове, книги.

1912 година: нови 100 лв. за поддръжката на читалнята. Отделно си остава грижата за осветление и отопление.

На 14 февруари 1915 г. на общото събрание на кооперацията е решено      „ да се конструира един комитет, който да управлява читалището и дружеството да им се притече на помощ”.

Знаменателно!

За кой ли път употребяваме тази дума в изложението за „Пчела”! Вече за читалище се говори като за даденост.

За жалост Европейската война / І световна!/ спира устрема. Членовете на „Пчела” – Тръстеничани – са пак на война...

На 4 март 1922 г.по бюджет са предвидени 500 лв. за абониране на вестници и списания.

1925 година! Имаме вече читалище! Мечтата е факт!

Есента на 1925 година. Кооперацията провежда в читалнята на читалището двумесечен курс по домакинство. Участват много жени от селото!

1941 година. В бюджета на кооперацията са заделени 1000 лв. за закупуване на вестници, списания, книги.

Читалището е било първият голям благотворителен и обществен ангажимент!

Вторият показателен ангажимент като благотворителност и като Тръстенишка съпричастност, позната ни от времето на Бунта, е във връзка с войните.

На 24 авг.1913 г. УС одобрява 300 лв., раздадени като помощ на войнишки семейства.

Няма да коментираме! И следният текст сам говори и убеждава... Той морални ценности утвърждава!!!

На 19 юни 1919 година в протокола на УС четем: „ Председателят изтъкна нуждата от пари, от кредит за даване на членовете, а ако кооперацията не им даде, рискува да принуди своите членове да търсят и да залагат  своите имоти без оглед на падение при частните лихвари и банки, каквито в последно време са се навъдили много –  само и само да избавят своите семейства от глад.”

Ще се осмелим да кажем само: Такова мислене и поведение е присъщо на истински отговорните ръководители на Тръстеничани!

Ако се интересувате от името на председателя, може да го прочетете на следващата страница... Неволно в мисълта ни при тези думи извират такива думи на болка и съжаление: Колко жалко е положението на кооперацията ни днес – 2009 година! Отдавна продава основните си средства едно по едно за да съществува!

                                                        *

И през времето от 1934 година до 1944 година „Пчела” продължава съществуването си като надеждна опора на Тръстеничани и на своите членове.

Има, обаче, някои особености, за които вече разисквахме в предидущата глава от това изложение.

*

         Ръководителите на кредитна кооперация „ Пчела”!

Още в началото ще подчертаем, че те са предимно Тръстеничани. Родени в Тръстеник! С буден природен ум, развиващи се  интелект и разбиране, съчетани с предприемчивост и учене – те водят своите съселяни., своето село през първата половина на ХХ век.

Преди да изредим имената им, а те заслужават това, ще отдадем още веднъж дължимото на първите двама!

Свещеник Петко Попов Христов  – председател на сдружението от основаването му през 1902  година до 1906  година включително.

Хенри Азелов  – роден и израстнал в Тръстеник. Той е касиер-деловодител на сдружението от основаването му през 1902 година до 1915 година включително.

Те, двамата, полагат основите и чрез поведение, знание и мъдрост учат и следващите кадри на кооперацията. А те, другите, вървят напред и следват правилния път.

Председатели на „Пчела” от 1902 година до 1944 година са:

1.      Свещ. Петко Попов Христов – през 1902, 1903, 1904, 1905, 1906 г.

2.      Стоян М.Болтаджиев –  през 1907, 1908, 1909, 1910г. до 31 януари 1911 г.

3.      Цвятко Стоянов Кавалов –  1911, 1912, 1913, 1914 /28 ян./ г.

4.      Минчо П.Баев –   1914, 1915, 1916, 1917, 1918, 1919 / 2март/ г.

5.      Панталей Манолов Иванов – до 21 май 1919 г.

6.      Минчо П.Баев –  до 25 март 1920 г.

7.      Свещ. Никола Робев –  до 30 март 1921 г.

8.      Цвятко Лазаров – през 1921 г.

9.      Недялко Стоянов – през 1922, 1923, 1924 / 29 февр./ г.

10.  Стоян М.Болтаджиев – през 1924, 1925, 1926 / 4 април/ г.

11.  Панталей Манолов Иванов –   през1926, 1927, 1928 г.

12.   Велико Данев –  през 1928, 1929, 1930 / 8 февр./ г.

13.   Тотю Димитров Пискюлев – през 1930, 1931 / 25 март/ г.

14.   Велико Данев – през 1931, 1932 / 8 февр./ г.

15.   Дончо Дечев Консулов – през 1932, 1933 / 31 март/ г.

16.   Недялко Стоянов – през 1933, 1934 г.

17.   Стоян Кавалов – през 1935 г.

18.   Недялко Стоянов – през 1936 г.

19.   Петър Друмев – през 1937, 1938 / 13 февр./ г.

20.   Дончо Дечев Консулов – през 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943 г.

21.  Стоян Кавалов – през 1944 г.

 

Общо 13 ръководители за периода. Някои от тях, сменяйки се взаимно, връщайки се отново на поста, след като са имали възможност да видят отстрани нещата – пак продължават да водят кооперацията. Животът е училище! Както видяхте през целия период от 1900 до 1944 година минава през изпитните на времето: войни, преврати, фашистка власт...  Противно на песимистичния тон на някои изказвание, поместени по-горе!

Ще добавим: Който не е бил ръководител, а само е наблюдавал отстрани и „обучил се” да критикува / често необмислено!/ – той не оказва необходимото разбиране и уважение към вложените сили и старание. И пречи!

Длъжни сме, разбира се, да напомним, че подкрепяме винаги основателната и градивна критика и помощ!

Но, особено важно е да се разбере коя критика и противопоставяне са градивни и полезни!... А още по-важно е да се постъпва умно и мъдро! Заслужава си да се стремим към такова поведение!!!

 

Глава ІХ. Тръстенишкото читалище „Христо Ботев” до 1944година!

В предидущата глава стана ясно, че нашето читалище е рожба на Тръстенишкото взаимно-спомагателно, спестовно-кредитно и земеделческо сдружение „Пчела”. Няма да повтаряме предисторията до 1925 година, когато е учредено читалището ни.  Ще припомним само най-основното  в 3 дати. Ако не сте им обърнали достатъчно внимание, може да се върнете на страниците за благотворителния фонд.

Благотворителният фонд е създаден на 18 януари 1909 г. и веднага са гласувани първите 100 лева. Тези пари чакат 2 години за да се използват за откриване на обществена читалня.

На 14 май 1911 година се гласуват още 150 лева. Събраните 250 лева са изразходени още същата година за откриването на читалнята. Оттогава читалнята е  една от ежедневните грижи на УС на кооперацията.

Следват 3 години войни! Затова 1915 година се явява като водеща на културно-просветното развитие на съзнанието.

Едно решение от 14 февруари 1915 година провъзгласява в общественото пространство на Тръстеник думата читалище: „... да се конструира един комитет, който да управлява читалището...”

Сигурно щели сме да имаме читалище още през 1915 или 1916 година! Първата световна война и последвалите я събития отнемат тази възможност.

1925 година!Година на основаването на Тръстенишкото читалище!

Към есента на тази година Кредитна кооперация „Пчела” организира 2 културно-просветни курса:

- едномесечен курс по култура на земеделието: кооперацията осигурява помещения, учители от Земеделската катедра в Русе и 4000 лева;

- двумесечен курс по домакинство – също с ръководители от Земеделската катедра; курсът е проведен в обществената читалня и в него участват много жени от селото.

Двата курса са част от обществено ангажираната дейност на Кредитната кооперация. Интересът, ползата и значението са ясни и за нашето днешно съзнание.

Но има още една полза от тези курсове! Те дават повод и подтик за действие. На събранието по повод завършването на курсовете, проведено в дюкяна на Иван Тотев, директорът на Земеделската катедра Гани И.Дачев държи прочувствено и ангажиращо слово. Присъстващите са ентусиазирани и от  проявения интерес и желание и на дядо Петър Василев Арсениев... Така помощ е осигурена и от г-н Дачев. Тръстеничани започват да действат. На 15 декември се провежда учредителното събрание. Присъстват жители на селото и  гости... Имаме вече читалище!

Уважаеми Читателю, трудно ни е да повтаряме или да интерпретираме казаното от Георги Цанев в книгата му за читалището „Тръстенишкият светилник”!

Затова подбрано и резюмирано ще приведем опорните моменти от историята на читалището до 1944 година, описани и в книгата на Г.Цанев. След това по своеобразен начин ще предадем новооткритото за този период от време – до 1944 година.

*На 15 дек.1925 г. – на учредителното събрание присъстват 76 тръстеничани, гости, учители, общественици... „... Събранието избира УС  в състав: Петър Василев Арсениев, свещеник Иван Маджаров,  Колю Савчев / б.а.:директор на училището/, Борис Христов Малчев, и Кръстю Недялков Козумов. В състава на избрания Проверителен съвет  са включени трима души – Иван Михайлов, Еню Дошков  и Иван Маринов. На събранието присъстват  и Георги Паскалев, Йорданка Паскалева, Куна Недева и Райна Ангелова –преподаватели към Земеделската катедра в Русе, ... На УС се вменява в дълг да стори необходимото  за утвърждаване  на приетия примерен Устав от компетентните власти...

На 16 декември 1925 година УС свиква заседание, на което  за председател е избран Петър Василев Арсениев, подпредседател  е Колю Савчев, секретар – Борис Малчев, касиер – свещеник Иван Маджаров и библиотекар – Кръстю Недялков Козумов...”

* Заседанието на 20 дек. Единодушно приема следните решения: „ 1. Да се наеме за публична читалня  кръчмата на Цвятко Хвърчилков срещу 400 ллв. наем, начиная от 1 януари 1926 г. до 1 юни  с.г.;  2. Да се оранизира местна предметна лотария от 1000 билета по 5 лева, като...”

            * „На заседанието си от 30 декември  УС разглежда въпроса  за изготвянето на Правилник за уредба на читалището, както и отпечетване на членски карти.”

            * „ За пръв път на заседанието си  от 30 декември 1926 г. УС обмисля въпроса за  построяването на читалищен дом. Необходимите за това средства, според взетото решение , могат да се осигурят чрез организиране на парична лотария от 50 000 билета по 10 лв. ....”

            * „ През 1927 година  читалището получава от фонд „ Трудово-поземлена собственост”  52 дка нива  в местността „Турските гробища”.”

            * „ В протокола на общото годишно , проведено  на 21 февруари 1929 г. се казва:         „ Предвид малкия брой членове на читалището, хубаво би било  действителните членове да привлекат и запишат свои близки ...”

            *  „ На заседанието си от 30 ноември 1934 г. УС приема Правилник за вътрешния ред  в читалнята и ползването на библиотеката.”

            Това  си позволихме „ да вземем на заем” от книгата на Георги Цанев. Това е подарено от него на Тръстеничани и е негово знание преди нас. Въпреки това и ние се запознахме с първичните източници на тази информация. Затова си позволихме и синтезираното и представяне!

         Тъй като нашето изследване е по-всеобхватно, бяхме длъжни да приведем горните редове вече като тръстенишко достояние. Следват редовете на нашето изследване и интерпретация на останалите факти от съществуването на читалище „ Христо Ботев”– село Тръстеник.

          Преди всичко нека Ви представим тия, които са ръководили дейността на читалището от 1925 до края на 1944 година!

год.       председател                   секретар                  касиер                          библиотекар

1925  Петър В.Арсениев   Борис Хр.Малчев    Борис Хр.Малчев          Кръстю Н.Козумов

1926  Петър В.Арсениев   Борис Хр.Малчев    Борис Хр.Малчев      Кръстю Н.Козумов

1927  Петър В.Арсениев   Колю Савчев           Борис Хр. Малчев         Кръстю Н.Козумов

1928 Петър В.Арсениев    Гица К. Малчева     Борис Хр. Малчев        Кръстю Н.Козумов

1929 Петър В.Арсениев    Гица К. Малчева     Тодор Найденов            Кръстю Н.Козумов

1930 Петър В.Арсениев    Пенчо Стоянов        Тодор Найденов             Кръстю Н.Козумов

1931  свещ.Райко Бозов    Борис Хр. Малчев    Кръстю Н.Козумов      Руси Ил. Ковачев 

1932  свещ.Райко Бозов     Борис Хр. Малчев   Руси  Ил.Ковачев         Руси Ил.Ковачев

1933  свещ.Райко Бозов     Борис Хр. Малчев   Руси  Ил.Ковачев         Руси  Ил. Ковачев

1934  свещ.Райко Бозов      Борис Хр. Малчев   Руси Ил. Ковачев        Руси Ил. Ковачев

1935  свещ.Райко Бозов      Борис Хр. Малчев   Борис Хр. Малчев       Кръстю Н.Козумов

1936  Петър Друмев            Борис Хр. Малчев   Борис Хр. Малчев         Пенчо Стоянов

1937  Петър Друмев            Борис Хр. Малчев   Борис Хр. Малчев         Кръстю Козумов

1938  Петър Друмев            Йордан Г. Куцаров  свещ.Петко Н.Робев     свещ.Петко Робев

1939  Петър Друмев            Йордан Г. Куцаров  свещ.Петко Н.Робев    Пенчо Стоянов

1940  Петър Друмев            Йордан Г. Куцаров  свещ.Петко Н.Робев    Пенчо Стоянов

1941  Петър Друмев            Йордан Г.Куцаров   Борис Хр.Малчев         Пенчо Стоянов

1942  Йордан Г.Куцаров     Борис Хр. Малчев   Борис Хр.Малчев         Пенчо Стоянов

1943  Йордан Г.Куцаров     Борис Хр. Малчев   Борис Хр./св.П.Робев   Пенчо Стоянов

1944  Георги Р. Русев          Григор Р. Дончев      свещ. Петко Н.Робев   Маню Т.Кръстев

         Представихме списъка по този начин за да може по-прегледно да се съобразява и преценява дейността на читалището както и значението и ролята на личностите. Дължим при това да Ви покажем и упражняваните от тях професии.

            Петър В.Арсениев – коларо-железар;  Борис Хр. Малчев – учител; Кръстю Н.Козумов – земеделец;  Колю Савчев – директор на училището; Гица Костова Малчева – учителка; Тодор Найденов – земеделец; Пенчо Стоянов – учител; Руси Илиев Ковачев – земеделец;  Петър Друмев – кмет на селото; Йордан Ганев Куцаров – директор на училището; Георги Русев Русев – шивач; Григор Раднев Дончев – земеделец; Маню Тодоров Кръстев – земеделец.

            Общо 16 имена! На 4  читалищни административни длъжности за 20 години!!! Работят. Отдават желание, сили и обич към народополезното дело!

            Прави впечатление преобладаващата роля на учителите в ръководството и развитието на читалищното дело. Друго не може и да бъде. Това е професионалната реализация на учителя като общественик и като призвание. А в следващите редове пряко или косвено ще бъде подкрепяна тази истина.

         Още през 1925 година Гица и Борис Малчеви  полагат основите на театралния колектив. Като традиция и приемственост този колектив е неразделната част от читалищното дело през останалите години на ХХ век.

         От следващите редове, сигурно като на нас, ще Ви направи впечатление как общината, Кредитната кооперация „Пчела” и училището отглеждат и подкрепят читалището като обществено-просветна форма на тръстенишкото съзнание и дух. Трудните години и за Тръстеник от 1925 до 1944 година са години на непримиримост и устременост на тръстенишкото читалище. Не може да не изпитате гордост и признание. Такъв устрем и нагласа, непримиримост и готовност трябват днес на Тръстеничани от началото на ХХІ век!

         1925 година! Вече разбрахте, че дейността на читалището започва през декември. От волна помощ са набрани 5 616 лв. Първото, и то предварително, плащане е за наетата стая за читалня за м.януари – в дюкяна на Цвятко Хвърчилков. Платено е и за напечатването на Устава на читалището в 3 екземпляра. Абонаментът за читалнята започва! Абонирани са: сп.  Земеделие”; сп. „Българско овощарство”; сп. „Скотовъдство”; сп. „Природа”; сп. „Борба с алкохолизма”; сп. „ Светлина” и сп. „ Земеделско-стопански преглед”.

         Показателен и ангажиран абонамент и поведение на УС на читалището!

         1926 година! Устремът продължава!

Приходи: Още на 1 януари група младежи плащат 50 лева наем за ползването на читалищното помещение. Правят ни впечатление поведението на УС, на собственика на помещението и на младежите. Всеки има право на размисъл по този въпрос! Главното все пак е че Тръстеничани,– показно!,– са на местото си.

         Внесени от г-н Х.Анош от Унгария 111 лв. за наем на помещението.

         Господа учителите в с. Красен за устроена вечеринка внасят 160 лв.

         Учителите от ”Тръстенишкото Основно Народно Училище – от устроена вечеринка”  през декември внасят 1400 лв.

          Също през декември учителят Борис Малчев внася „... за помощ”... 18 лв. А Д.Комитаджиев внася помощ от 140 лв.

         Събран е 1680 лева членски внос. Елитът на селото – ръководители, общественици, учители, свещеник – са сред тях. Те са водещи и като пример!

Разходи: Направен е печат на читалището и са купени канц. материали. Купен е и портрет на Христо Ботев. Открита е и влогова книжка.

         Платен е наемът на Цвятко Хвърчилков – до м. май включително. През лятото читалнята е затворена. През есента е преместена в дюкяна на Иван Иванов Шекеров – по към центъра на селото. Отворена е през ноември и декември. Платен е наемът.

         Абонаментът за 1926: сп. „ Младежко четиво”; сп. „Кооперативна защита”; сп. „ Нар.целина”; вестник „Русенска поща”; сп. „Венец”; сп.               „Здравна просвета”; сп. „Ветеринарно-скотовъдно знание”; в-к „Народна пробуда”; сп. „Стопанка”.

         Купени са 5 картини.

         В приходно-разходната книга няма отразено изплащане на членове на УС, на библиотекар!

         1927 година! Приходите за тази година са: 2010 лв от членски внос и от продадена пшеница от читалищната нива – 198 лв.

Разходите: закупен библиотечен шкаф; изплатен наем на Иван И.Шекеров само за І, ІІ и ІІІ. До края на годината няма друг изплащан наем.

         Абонаментът за 1927г.: сп. „ Борба с алкохолизма”; сп. „Буба”; сп.„ Стопанка”; сп. „ Ветеринарно  скотовъдно   знание”; сп. „ Природа”; сп.„ Младежко   четиво”;   сп. „ Народна целина”; сп. „Здравна просвета”; сп.”Светлина”; сп.” Земеделие”; сп. „Българско овощарство”; сп. „Земед. скотовъдство”; в- к „ Русенска поща”; сп. „Пчела”; в-к „Кооперативна защита”;сп. „Венец”; сп. „Стопански преглед и домакинство”; сп. „ Лозарски плед”; сп. „ Земеделска практика”; сп. „Градинар”.

         Абонаментът за някои заглавия не е целогодишен. Изглежда е извършван подбор и по ценност на месечното издание. Така е и през другите години.

         1928 година! Приходите тази година имат по-разнообразен характер: авансово от кооп. „Пчела” за читалищна пшеница– 686 лв.; 1413 лв от продадено сено;  597 лв. от продадена слама; бюджетна издръжка от общината – 2500 лв.; събран членски внос – 1670 лв.; внесена помощ от учителите на Тръстеник – представени пиеси – 134 лв.

Разходите: 2830 лв. – списания: „Ветеринарно-скотовъдни знания”; „Венец”; „Градинар”; „Пчеларство”; „Земеделско стопанство и дом.преглед”; „Природа”; „Земл.практика”; „Българско овощарство”; „Земл.скотовъдство”; „Млад.четиво”; „Нар.целина”; „Стопанка”; „Борба с алкохолизма”; „Земл.уроци”; „Читалище”; „Бълг.мисъл”; „Здравна просвета”; „Стопански преглед”; „Буба”; „Семена”; „По света”; вестници: „Буба”; „Кооп. защита”; „Здравна просвета”; „Спиртомразец”; „Добро здраве”; „Библ. За семейно и учил.четиво”;  картина – „Последният час на Ботев”;

         Читалището отпуска помощ от 300 лв. за пострадалите от земетресението от 14 до 20 април.Тези 300 лева са предадени на Директора на училището – вероятно за храна в стола. Внесена е и помощ на окръжния читалищен съюз – 100 лв..

         Закупени са 6 стола, направени са 2 маси. Изплатен е наем на Крум Ламбев от 1000 лева за І,ІІ,ІІІ,ХІ и ХІІ месец. Читалището има и административно-стопански разходи.

         1929 година! Годината започва с касова наличност от 3262 лева. Читалнята е вече в къщата на Анастас Теофилов.

         Приходите и разходите тази година са по-разнообразни и показателни за действеното начало в работата на читалището.

         Приходите са: от членски внос – 1407 лв.; от лихва върху срочен влог в “Пчела”; от продажба на жито и наем за чит. нива –21 940 лв..; от Училищното настоятелство –5% върху собствените му приходи – 14 768 лв..

         Разходите! Наем за чителнята; административно-стопански / включващи и грижи и поддръжка за читалищните ниви/; абонамент!

         Пак показно ще изредим заглавията в абонамента!

         Списания”:Ветеринарно-скотовъдни знания”;“Модерно земеделие”; “Земледелчески уроци”; “Земеделска практика”; “Търговски сведения”; “Въздържателче”; “Спортомразец”; “Детско здраве” ; “Пчела” ; “Градинар”; “Българска захар” ; “Земеделско скотовъдство”; “Българско овощарство”; “Стопанка” ; “Борба с алкохолизма”; “По света”; “Природа”; “Венец”; “Русенска поща”; “Семеен кът”; “Нива”; “Кръгосвет”; “Народно здраве”; “Древна България”; “Читалище”.

         Вестници: “Кооперативна защита”; “Зора”.

           

                                                                   *

         За по-прегледно и по-ангажиращо вниманието на Читателя представяне на някои опорни моменти от дейността на читалището ни ще си послужим чрез синтезирано излагане на известното. Ще имате възможност от няколко таблички да обмисляте, да правите наблюдения и изводи за читалищното участие и място в развитието на общественото тръстенишко съзнание. Табличките не са изчерпателни по отношение на приходно-разходната част на бюджета на Тръстенишкия светилнник! Поднесеното е сведено до конкретно запознаване с основното. За сметка на това нашите коментари ще имат допълнителната грижа за активиране на читателското  отношение!

         Предварително Ви молим да не забравяте, че чрез представената табличкасе отдава значимото на главните действащи личности в читалищната дейност през периода от края на 1925 година до края на 1944 година! Табличката е в началото на тази глава. Още веднъж  Ви молим за по-отговорно замисляне над дейността на някои личности, дали жизнения си кредит в полза на селото. По-надолу ще срещнете и други такива имена! Думата е за втълпено отношение към някои от  тях!!! Да вземем, например, отношението към учителя Борис Христов Малчев и към неговите деца след 9-ти септември! Нека да има и отговорно преосмисляне от позициите на новото хилядолетие!!!

         Да започнем!

         Първият наш подбран синтез: основни моменти от приходната част на бюджета!

год.  ост.предх.г.  чл.внос  наем,прод.,лихви,др.** Кмество,Уч.наст.,”Пчела”

1926      4 751             1 820                                                         

1927      4 734             2 128                                                           2 000

1928      3 395                290               4 013                                     500

1929      3 262             1 407              21 940                               14 768

1930     26 358               750              10 876                                 9 985

1931     36 416               576              10 418                                 7 299

1932          о*                 421                7 289                                    300

1933          443               437                4 054                                 2 616

1934          784               572                8 345                                 4 920

1935          665               565                9 081                                 1 312

1936        1 187              528                5 329                                    ***

1937        1 075              584                3 533                                 8 754

1938        4 261            1 066              14 685                                8 722

1939           726               756                4 868                                6 814

1940        1 707              672                1 856                                 9 720

1941        3 384              984               21 730                                5 401

1942        2 047             1 080             12 233